Една от легендите на италианския футбол Джанлуиджи Буфон написа емоционално писмо до „по-младото си аз“. В него той описва трудностите, с които се е сблъскал през годините, битката си с депресията, причина, която го е запалила по футбола. Дава своите съвети към невръстния прохождащ в кариерата си млад вратар и споделя грешките си.

„Скъпи 17-годишен Джанлуиджи,
Пиша ти това писмо тази вечер като 41-годишен мъж, който е преживял много много неща и е направил някои грешки. Имам добри и лоши новини за теб. Истината е, че съм тук, за да говоря за твоята душа. Да, вярваш или не, ти имаш такава. Да започнем с лошите новини.

Ти си само на 17. На път си да станеш истински футболист. Мислиш си, че знаеш всичко, но истината е, приятелю, че не знаеш нищо.
Само след няколко дни ще получиш шанса да играеш първия си мач в Серия А за отбора на Парма. Трябва вече да си в леглото и да пиеш топло мляко. Но какво ще направиш ти? Ще отидеш в нощния бар с добрия си приятел от Примавера. Просто ще изпиеш една бира, нали? Но после малко ще прекалиш. Играеш силния герой във филма. Така обикновено се справяш с вътрешния натиск, който дори не осъзнаваш, че чувстваш. И скоро ще бъдеш извън клуба, спорейки с някой полицай в 1 през нощта. Ще рискуваш всичко, за което си работил досега. Затова просто се прибери вкъщи и си лягай.

Това е хаосът, който носиш в себе си, без причина. Вътре в теб има изгаряне, което ще те накара да правиш грешки. Мислиш си, че това е начинът да покажеш на съотборниците си, че си силен и свободен, но в действителност това е маска, която носиш.

Само за няколко дни ще бъдеш надарен с три неща, които са много много опияняващи, но и още по-опасни. Пари, слава и професията на мечтите ти. Сега със сигурност си мислиш: „Че какво опасно има в това?“
Това е парадоксът. От една страна един вратар винаги има нужда от увереност. Той трябва да е безстрашен. Ако дадеш право на избор на треньора дали да постави пред вратата най-техничния или най-смелия вратар в света, ти гарантирам, че той ще избере смелия, всеки път. От друга страна човек, който е безстрашен, много често може да забрави, че има ум. Ако живееш живот, в който мислиш само за футбол, душата ти ще започне да изсъхва. И ще станеш толкова депресиран, че дори няма да искаш да ставаш от леглото.

Ако искаш ми се смей, но това ще ти се случи. В разгара на кариерата ти, когато ще имаш всичко, за което човек би мечтал в живота си. Ще станеш на 26. Вратар на Ювентус и националния отбор. Ще имаш пари и уважение. Хората дори ще те наричат Супермен.
Но ти не си Супергерой! Ти си просто човек като всеки друг. И истината е, че натискът на тази професия може да те превърне в робот. Рутината може да се превърне в затвор. Отиваш на тренировка, прибираш се вкъщи, гледаш телевизия, лягаш да спиш. Печелиш, губиш … и всичко това се повтаря.

Една сутрин като станеш от леглото, за да отидеш на тренировка, краката ти ще треперят и ще бъдеш толкова слаб, че няма да можеш да шофираш колата си. Ще си помислиш, че това е умора или вирус, но ще се влоши. Всичко, което ще искаш е да спиш. И през следващите 7 месеца ще ти е трудно да намериш радост в живота си.
В този момент трябва да спреш за малко. Знам какво си мислиш като четеш това на 17 години: „Как е възможно това? Аз съм щастлив човек, роден водач. Ако аз ще бъда вратар на Ювентус и ще изкарвам милиони, тогава трябва да съм щастлив, невъзможно е да бъда депресиран“

Е, трябва да ти задам важен въпрос. Защо реши да посветиш живота си на футбола, Джиджи? Помниш ли? Беше на 12. Световното първенство през 1990 в Италия. Първият мач беше Аржентина срещу Камерун на Сан Сиро. Затвори си очите. Ти беше в хола съвсем сам. Баба ти беше в кухнята, правеше обяд. Беше напълно тъмно, с изключение на жълтото сияние на телевизора. Какво виждаш. Виждаш това странно име Камерун. Не знаеш къде се намира, дори не знаеш, че такова място съществува до този момент. Разбира се, познаваш Аржентина и Марадона, но има нещо вълшебно в играчите на Камерун. Толкова е горещо под лятното слънце, но техният вратар е с дълъг екип. Дълги черни панталони, дълга зелена блуза с розова яка. Начинът, по който той се движи, по който стои, по необясним начин пленява сърцето ти. Коментаторът казва, че неговото име е Томас Н’Коно. И тогава… магия. Има корнер за Аржентина, а Томас изтича и изби високо топката във въздуха. Това е моментът, в който вече знаеше какво искаш да правиш с живота си. Не искаш да си просто вратар. Искаш да си такъв тип вратар. Искаш да си див, смел и свободен. Минута след минута, гледайки този мач, осъзнаваш кой си.

Камерун отбелязва гол и ставаш някак нервен. Скачаш от дивана и прекарваш цяло второ полувреме, крачейки пред телевизора. Последните 5 минути гледаш мача с изключен звук и надничаш всеки път, за да видиш какво се случва и после пак изчезваш. Накрая надничаш за последно и виждаш, че камерунските играчи празнуват. Тичаш на улицата и други две деца правят същото. Всички крещят: „Видяхте ли Камерун? Видяхте и Камерун?“


В този ден се ражда огънят в теб. Камерун е място, което съществува. Томас Н’Коно е играч, който съществува. Ще покажеш на света, че и Буфон съществува. Ето защо стана футболист. Не заради пари или слава, а заради този човек. Заради стила и душата му. Трябва да запомниш това – парите и славата не са целта. Трябва да се грижиш за душата си и да търсиш вдъхновение извън футбола, иначе ще се влошиш. Ако бих могъл да ти дам един съвет, то бих ти казал да бъдеш по-любопитен за света около себе си.

Да бъдеш вратар означава да си смел. Но да бъдеш смел, не означава да си невеж, Джиджи. В дълбините на депресията ще ти се случи нещо странно и красиво. Една сутрин ще решиш да нарушиш рутината си и ще отидеш на закуска в различен ресторант в Торино. Така ще поемеш по нов маршрут из града и ще минеш покрай музея на изкуствата. Отвън ще има плакат, който ще гласи CHAGALL. Чувал си това име и преди, но не знаеш много за изкуството.


Това е най-важната част от това писмо. Трябва да влезеш в този музей точно в този конкретен ден. Това ще бъде най-важното решение в живота ти. Ако не влезеш вътре и продължиш живота си като футболист, ще продължиш да заключваш всичките си чувства дълбоко в душата си и тя ще се вложи. Но ако влезеш вътре ще видиш стотици картини на Шагал. И тогава ще се спреш на една конкретна, която ще те удари като мълния. Нарича се The Walk. Това е почти детски образ. Мъж и жена са в парка, на пикник, но всичко е вълшебно. Жената лети в небето като ангел, а мъжът стои на земята, държейки я за ръка, усмихнат. Това е като мечтата на дете. Това изображение ще предава нещо от друг свят. Ще ти даде усещането за дете. Усещането за щастие в простотата. Усещането на Томас Н’Коно, който избива топката високо. Усещането, че баба ви се обажда от кухнята. Усещането да седиш зад телевизора в тъмното и да се молиш. 
Когато остаряваме, лесно можем да забравим тези чувства. Трябва да се върнеш в музея още на следващия ден. Важно е. Това изкуство ще бъде най-добрият лек за теб.
В този момент има невероятна ирония.

 

Футболът ще те убеди, че си специален. Но не забравяй, че по нищо не се различаваш от бармана или електротехника, с които ще бъдете приятели цял живот. Това ще те избави от депресията. Да си спомняш, че си специален, но и да не забравяш, че си същият като всички останали. Не можеш да разбереш това сега, на 17 години, но ти обещавам, че истинската смелост показва слабости и не се срамува. 

Заслужаваш дара на живота, Джиджи. Точно както всички останали, запомни това. Единствено съжалявам, че не си отворил ума си за света по-рано. На 41 години все още ще усещаш това парене вътре. И все още няма да си доволен. Дори да държиш Световната купа в ръцете си, пак няма да си спокоен.

Спомняш ли си първата зима, когато отиде да посетиш чичо си в Удинезе, горе в планината. Или това е спомен, който само по-възрастния мъж може да пази? Ти беше на 4 години. Валя сняг през нощта. Никога преди не беше виждал сняг. Събуди се и погледна през прозореца, всичко беше побеляло. Ти побегна навън по пижама и какво мислиш направи? Скочи право в снега, безстрашно. Баба ти крещеше: „Джанлуиджии! Не, не, не! Излезе мокър и ухилен. В крайна сметка имаше треска цяла седмица. Но взе това решение, без колебание. Да скочиш право в снега. Това определя кой си.

Ти си Буфон! И ще покажеш на света, че съществуваш!“

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS