Бурята от Кантабрия – най-великият футболист на Реал Мадрид

18 Яну | 14:36

Франсиско Хенто Лопес може би не е най-популярното име сред младите фенове на футбола, но според мнозина е най-великият играч в историята на Реал Мадрид. Ако не най-великият, Пако Хенто със сигурност е най-успешният откъм трофеи с белия екип – 24, и по-впечатляващото – 6 са от КЕШ (б.р. – днешната Шампионска лига). Никой друг не е печелил толкова трофеи от надпреварата, а през 1966 година Хенто поставя рекорд, който дори не подозира, че почти половин век по-късно все още няма да бъде изравнен.

А и може би е нормално той да не отдава голяма важност на това постижение, тъй като в началото футболистите на Реал Мадрид не са запознати какво точно представлява този турнир, нито разбират в какво ще се превърне.

„Трябва да призная, че нямахме представа колко значим ще стане този турнир. Просто отидохме да играем. Никой не ни беше казал формата на състезанието, нито че ще е важно занапред в годините“, казва Хенто.

Пако се появява на бял свят на 21 октомври 1933 година. Роден е в малкото селце Гуарнисо, автономна област Кантабрия. Той започва да играе футбол от най-ранна детска възраст, но е успешен и в леката атлетика. Именно тя му помага да развие феноменалната си скорост, която впоследствие се превръща в негова запазена марка. Твърди се, че в пика си в Реал Мадрид е можел да избяга 100 метра за 11 секунди, като за него не е имало значение дали има топка в краката, или не. Именно това му печели и прозвището „Бурята от Кантабрия“.

Той е роден в бедно семейство. Това го принуждава още много млад да напусне училище, за да помага с издръжката. Пробива в мъжкия футбол с Расинг Сантандер. Там престоят му е кратък, като изиграва едва десет мача – десет мача, които са достатъчни на Реал Мадрид да го забележи и привлече.

Донякъде изненадващо е, че първите му стъпки в „кралския“ клуб не са особено успешни. Той не прави добро впечатление на никого, като той си спомня първите месеци на „Сантиаго Бернабеу“ така: „Феновете казваха, че тичам толкова бързо, че съм избягал от стадиона и съм оставил топката някъде назад. Всичко може да се промени в зависимост от волята, която притежаваш, и жертвите, които си готов да направиш. Трябва да обичаш футбола наистина много и да искаш да бъдеш най-добрият“.

Пако Хенто играе рамо до рамо с едни от най-големите имена във футбола – Алфредо Ди Стефано, Ференц Пушкаш и Реймон Копа. Въпреки това, Хенто наистина блести на лявото крило. Освен, че осигурява много голове на своите съотборници, той успява да отбележи 128 попадения в 428 мача в Ла Лига, нещо невероятно за крило по онова време.

Макар да е известен най-вече със светкавичната си скорост, забележително при него е, че може да играе еднакво добре и с двата крака. Той не се притеснява да стреля отдалеч нито с левия, нито с десния. Може би най-забележителното му движение е дрибъл по лявото крило, преодолявайки двама-трима защитници, след което идва центриране, често оказвало се асистенция.

След като печели всяка от първите пет купи на Европа с Реал Мадрид, Пако Хенто завоюва своя шести и последен трофей от надпреварата през 1966 година, а той го описва като най-хубавия. Отборът на Реал от онова време е наречен „Yé-yé Real Madrid“, като „Yé-yé“ е препратка към песента на The Beatles „She Loves You“ с нейното „Yeah Yeah Yeah“ в припева.

След този шести успех, каталунският вестник „La Vanguardia“, известен със скъперничество откъм похвали към всичко свързано с Мадрид, пише: „Пако Хенто е олицетворение на старата гвардия и славните дни. Никой отбор не е играл футбол по начина, по който го прави Реал Мадрид на Пако Хенто“.

Бурята от Кантабрия е рекордьор и по трофеи от Ла Лига – 12. Освен тях и шестте титли от КЕШ, бързоногият футболист е печелил и една Интерконтинентална купа, две Купи на Краля, две Латински Купи и едно малко Световно първенство. Друго от най-забележителните му постижения е, че играе европейски клубни финали в три различни десетилетия. Освен финалите за Купата на европейските шампиони през 50-те и 60-те години, той взима участие и във финала на КНК срещу Челси през 1971 година. Хенто е и единственият футболист, който играе 15 поредни сезона в КЕШ.

На международно ниво Франсиско Хенто представлява Испания на две Световни първенства – през 1962 и 1966. За негово огромно съжаление, той не попада в селекцията на „Ла Фурия Роха“ за шампионското Европейско първенство през 1964 година. Това е единственото голямо постижение на страната чак до 2008 година.

Краят на славната му кариера настъпва през 1971 година. Той казва, че това е най-трудният момент за него, но ясно е, че за никой футболист не е лесно да вземе решението да окачи бутонките. Все пак, той не посяга към чашката заради депресия, както мнозина правят по неговото време. Хенто е решен да остане във футбола и да започне работа като треньор. Това не се оказва призванието му, като е далеч от успехите си на терена. В крайна сметка поема ролята на посланик на „лос бланкос“.

През декември 2015 година е обявен за почетен президент на Реал Мадрид от Флорентино Перес, който казва: „Хенто е една от най-големите легенди на този клуб със своите шест европейски купи. До голяма степен, дължим на него всичко това, в което сме се превърнали днес – най-великият отбор в историята на футбола“.

За огромно съжаление, земният път на Франсиско Хенто Лопес, наричан още Пако или Бурята от Кантабрия, приключи на 18 януари 2022 година. Тази дата завинаги ще остане тъжна в историята на Реал Мадрид. На тази дата клубът загуби най-успешният си футболист.