Мерките за сигурност на и около стадионите в Англия вече са едни от най-стриктните в цяла Европа, след като на Острова бяха въведени редица закони срещу футболното хулиганство в края на миналия век.

Въпреки това, в Англия все още има няколко дербита, в които дори законите от времето на Маргарет Тачър не могат да се справят докрая с насилието и хулиганството на привържениците. Най-яркият пример за това е Дербито на докерите – Уест Хем срещу Милуол.

През сезон 2026/2027 г. отново ще станем свидетели на най-страховитото и свирепо дерби в английския футбол след пауза от 15 сезона. Първият сблъсък между Милуол и Уест Хем ще бъде тази събота (19 септември) на „The Den“ в Южен Лондон, като това ще е юбилеен мач №100 между „лъвовете“ и „чуковете“.

На Острова се говореше, че Дербито на докерите може да се играе в отделен ден, за да се обезпечат всички мерки за сигурност и да се подчертае важността на този двубой за английския футбол, но в крайна сметка мачът ще се играе по първоначално заложената програма.

Враждата между Милуол и Уест Хем

Съперничеството между Милуол и Уест Хем се заражда от географската им близост в Източен Лондон. Милуол Атлетик е основан през 1885 г. от работници в консервната фабрика „Джей Ти Мортън“, а през 1895 г. работниците в корабостроителницата „Темс Айрънуъркс“ създават свой футболен отбор, който първоначално се казва Темi Айрънуъркс. През 1900 г. той приема името Уест Хем.
Двата клуба бързо стават популярни сред работниците в различните лондонски докове и корабостроителници. Работниците от доковете „Милуол“, „Лондон“ и „Съри“ подкрепят Милуол, а тези от Кралските докове – Уест Хем. Така постепенно се оформя разделение не само между футболните фенове, но и между самите работнически общности.

Първия официален мач между двата отбора се играе на 9 декември 1899 г., като в мач от петия квалификационен кръг за ФА Къп Милуол Атлетик печели с 2:1 на стадион „Мемориъл Граундс“, който е домакински за Темс Айрънуъркс. Голмайстори за тима са Хю Голди и Бърт Банкс. Втората официална среща между двата отбора е мач от Южната лига, който обхваща два века. Двубоят на „Мемориъл Граундс“, проведен на 23 декември 1899 г., е прекратен в 69-ата минута поради гъст смог, като по това време Милуол води с 2:0. Вместо мачът да се преиграва изцяло, оставащите 21 минути се доиграват след срещата-реванш, състояла се четири месеца по-късно – на 28 април 1900 г. След като „Айрънуъркс“ печели реванша с 1:0, играчите си почиват за кратко и изиграват остатъка от прекратения по-рано мач. Тъй като до края не падат нови голове, Милуол печели срещата с 2:0.

През 1910 г. Милуол се премества в Югоизточен Лондон, от другата страна на Темза. Враждата се задълбочава по време на Общата стачка през 1926 г., когато работниците от Кралските докове, привърженици на Уест Хем, стачкуват, докато тези от Кучешкия остров, подкрепящи Милуол, продължават да работят.

Съществува твърдение, според което враждата между двата клуба се е задълбочила именно по време на Общата стачка от 1926 г. или при трудов спор едно поколение по-рано, когато работници, симпатизиращи на Милуол подкопават солидарността на работническата класа, като стават т.нар. „scab labour“ – или като не се включват в стачката, или като я прекратяват преждевременно. Според други версии на историята в ролята на такъв тип „дезертьори“ влизат работниците, симпатизиращи на Уест Хям. Това твърдение обаче не намира потвърждение: към 1926 г. вече не съществуват конкуриращи се докове, тъй като през 1909 г. пристанищните съоръжения на града са обединени под управлението на Администрацията на пристанище Лондон (Port of London Authority). Работниците от доковете и от двата бряга на реката остават твърди в позицията си по време на Общата стачка, като в първия ден от нея на работа в „Съри Докс“ се явяват едва седем от общо две хиляди души.

Боевете между феновете

Още на 17 септември 1906 г. мачът между двата отбора завършва със сериозни сбивания. Уест Хем печели с 1:0, двама играчи на Милуол са изгонени, а напрежението от терена се пренася и сред феновете.

След Втората световна война формата на Милуол спада и клубът изпада в Трета и Четвърта дивизия на Футболната лига. В своята история Уест Хем никога не е играл под нивото на Втора дивизия и често се е състезавал едно или две нива по-нагоре от Милуол. Двата отбора не играят официални мачове помежду си в периода от 13 октомври 1959 г. до 7 октомври 1978 г., което прави 60-те години на миналия век единственото десетилетие, в което съперниците не са се срещали. Въпреки рядкостта на срещите им, феновете и на двата клуба продължават да смятат другия отбор за свой основен съперник.

Така през 50-те и 60-те години съперничеството получава ново измерение заради враждата между местни банди. „Крейс“, свързана с Уест Хем, и „Ричардсънс“, подкрепяща Милуол, се превръщат във враждуващи групировки. Техните конфликти постепенно се пренасят и на футболните трибуни, където агитките започват да се съревновават за влияние и престиж.

Футболното хулиганство достига своя връх през 70-те и 80-те години на XX век. Фракциите „Inter City Firm“ на Уест Хeм и „Bushwackers“ на Милуол са в центъра на безредиците, като се бият не само помежду си, но и с полицията и с групировки, свързани с други футболни отбори.

Трагедия и отъщение

През 1972 г. двата клуба играят един срещу друг в бенефисен мач за защитника на Милуол Хари Крипс, който е започнал кариерата си в Уест Хем. Двубоят е помрачен от ожесточени сблъсъци между хулиганските групировки на двата клуба, както вътре, така и извън стадиона. Четири години по-късно привърженикът на „Милуол“ Иън Прат загива на жп гара „Ню Крос“, след като пада от влак по време на бой с фенове на Уест Хем. След инцидента хулигани на Уест Хем измислят скандирането: „Момчетата на Уест Хем имат акъл – хвърляме Милуол под влаковете“.

Феновете на Милуол търпеливо чакат две години за отмъщение, докато Уест Хем не изпада във Втора дивизия. Преди следващата им среща с „чуковете“ на 7 октомври 1978 г., на домакинските мачове на Милуол се разпространяват листовки с думите: „Фен на Уест Хем трябва да умре, за да бъде отмъстено за него“. Полицията отговаря с безпрецедентна демонстрация на сила по време на мача на стадион „Ъптън Парк“, който Уест Хем печели с 3:0. Около 500 полицаи охраняват тълпата, като извършват масирани проверки и стриктно разделяне на агитките. Шестима служители на реда са ранени, а 70 души са арестувани след сблъсъци между феновете по улиците. Иззети са и множество оръжия.

Сезон 1988/1989 г. е единственият, в който и двата отбора са се състезавали в най-високото ниво на английския футбол. Милуол обаче изпада от Първа дивизия през сезон 1989/1990 г., което е и последното му участие в елита. По време на създаването на Висшата лига през 1992 г. двата отбора се състезават в по-долното ниво – новосформираната Първа дивизия.

Именно масовия терор между фенове на Милуол и Уест Хем е сред основните причини за драконовските мерки по стадионите в Англия, които се въвеждат по време на управлението на Маргарет Тачър в края на XX век.

Дори и това обаче, не спира насилието. На 21 март 2004 г. Милуол печели с 4:1, като това е най-голямата победа на някой от двата отбора в тяхното съперничество. Милуол пропусна дузпа, а друга бе спасена от вратаря на Уест Хем Стивън Байуотър, който впоследствие бе изгонен от игра. Мачът обаче остава известен с тежките сбивания по трибуните и намесата на осем конни полицаи. Срещата получава прозвището „Клането в Деня на майката“.

На 25 август 2009 г. Уест Хем печели с 3:1 след продължения срещу Милуол за Купата на блигата, но двубоят е белязан от сериозни безредици. Фенове нахлуват на терена, срещата е прекъсната, а след края 20 души са приети в болница и привърженик на Милуол е наръган с нож.

Съперничеството между „лъвовете“ и „чуковете“ дава отражение дори и на други мачове. По време на излъчването на открито в „Канада Скуеър“ на мача между Англия и Парагвай от Световното първенство през 2006 г., 100 привърженици на Уест Хем и Милуол влизат в сблъсък помежду си, в резултат на което 16 души са ранени, а един от тях се нуждае от болнично лечение. Полицията прекратява излъчването, докато до края на мача остават 10 минути.

Дербито на докерите в киното

Враждата между Милуол и Уест Хем вдъхновява редица филма, посветени на футболните хулигани и агитки. Сред тях са: The Firm (1989), Green Street Hooligans (2004), Rise of the Footsoldier (2007), Green Street 2: Stand Your Ground (2009), The Firm (2009).

Ливърпул напред за Карабао, Тотнъм продължава да се лута
16-годишен блесна при успех на Арсенал над Ипсуич в Карабао Къп

Меси ще има своето сбогуване: последен танц с Аржентина на „Монументал“

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS