В рубриката на dsport и efbet "Другата страна на дербито" се фокусираме върху предстоящото дерби между Наполи и Ювентус. 

Съперничеството между Наполи и Ювентус произтича от противопоставянето на Южна и Северна Италия, от чиито икономически центрове са двата клуба - Неапол и Торино. Враждата между двата клуба става популярна през 80-те години, когато Наполи се превръща в един от водещите отбори. Да смениш единия с другия клуб за феновете е непростимо, но въпреки това има няколко души, осмелили се на този ход.

Омар Сивори

Аржентинският нападател е един от малкото, сменили Ювентус с Наполи, а не обратното. Той преминава в „Старата госпожа“ от родния си Ривър Плейт през 1957. Там сформита невероятно партньорство с уелсеца Джон Чарлс, което носи на „бианконерите“ 3 титли от Серия А и две Купи на Италия, а през 1961 Сивори печели Златната топка. За 253 мача с Юве отбелязва 167 гола, с което и до днес е петия най-резултатен футболист в историята на клуба. През 1965 сменя „бианконерите“ с Наполи, където се събира с други двама участници в списъка с футболисти, обличали екипите и на двата тима – Жозе Алтафини и Дино Дзоф.

Жозе Алтафини

През 1965 бразилският нападател сменя Милан с Наполи, заради неразбирателство със съотборниците си Амарлдо и Паоло Ферарио. След като отбелязва със задна ножица във вратата на Торино през 1967, той се превръща в любимец на феновете на Наполи. След 180 мача и 71 гола за неаполитанци, Алтафини преминава във вечния съперник Ювентус, заради липсата на трофеи в Неапол. Макар индивидуално да се представя по-зле при „бианконерите“, с Юве той печели титлата в Серия А 2 пъти за 4-годишния си престой.

Дино Дзоф

Легендарният вратар започва кариерата си в Удинезе, а след като клуба изпада в Серия Б през 1963, той той преминава в новака Мантова, където приковава вниманието на някои от големите отбори в Италия, сред които е и Наполи. Той изиграва 143 двубоя в Серия А за „партенопеите“, а с игрите си за клуба си печели и първа повиквателна за националния отбор на Италия. Заради страхотното си представяне с „адзурите“, той попада в полезрението на кръвния враг Ювентус, където преминава през 1972, заедно с Жозе Алтафини. Той продължава успешната си кариера и при „бианконерите“, където за 11 години печели 6 титли от Серия А, 2 пъти Купата на Италия и веднъж Купата на УЕФА. След 479 мача, той се превръща в една от най-големите легенди на „Старата госпожа“.

Микеле Падовано

Италианският нападател няма богата история с Наполи, като изиграва едва един сезон на „Сан Паоло (1991/92). Въпреки това той впечатлява Ювентус, заради игрите си в Реджина и го привлича през 1995. Със „Старата госпожа“ печели Шампионската лига през първия си сезон, като отбелязва в четвърфинала срещу Реал Мадрид, както и вкарва една от дузпите на финала срещу Аякс. Той изиграва и единственият си мач за националния отбор на Италия като футболист на Юве. Заради контузия в коляното, той губи титулярната си позиция и е продаден на Кристъл Палас през 1997.

Фабио Пекия

Полузащитникът Фабио Пекия започва кариерата си в Авелино през 1991, където оставя добри впечатления, които му носят трансфер в Наполи през 1993 година. Той бързо се превръща в ключов играч за неаполитанците, като през 90-те години е един от най-обещаващите млади таланти в Италия. През сезон 1996/97 той дори става капитан на „партенопеите“, което прави трансфера му в Ювентус през следващата кампания още по-болезнен за тифозите на Наполи. Донякъде те изпитват облекчение, заради провала му в „Старата госпожа“. Той е част от „бианконерите“ едва за един сезон, в който изиграва 21 мача, но така и не може да се наложи, заради присъствието в халфовата линия на Зинедин Зидан и Едгар Давидс.

Чиро Ферара

Италианският бранител е родом от Неапол. Той прави първите си стъпки във футбола в школата на Наполи през 1980, като 4 години по-късно заиграва за втория отбор на „адзурите“ и постепенно започва да получава повиквателни за мачовете на първия тим. През следващия сезон се превръща в неизменен титуляр за Наполи, като дори започва да играе и за националния отбор. Кариерата на легендарния защитник в Неапол се развива отлично, като до 1994 година той печели 6 трофея с „партенопеите“. Тогава той преминава в кръвния враг Ювентус, където и завършва успешната си кариера по доста неприятен начин – със скандала „Калчополи“.

Фабио Канаваро

Носителят на Златната топка от 2006 година е роден в Неапол и е юноша на Наполи. Той прави сериозно впечатление, когато на тренировка влиза остро в краката на звездата на клуба Диего Марадона. Тогава всички играчи и треньори са ядосани на Канаваро, но самият Марадона го поущрява да играе, както му харесва, като дори му подарява обувките си след тренировката. През 1993 година дебютира за първия отбор на „партенопеите“ в двубой, загубен с 3:4 от Ювентус. Канаваро преминава при „бианконерите“ през 2004 след трансфер от Интер. След 2 силни години в Торино, в които дори е избран за най-добър защитник в Серия А, идва скандалът Калчополи, заради който той сменя Ювентус с Реал Мадрид, където печели и Златната топка.

Фабио Куалярела

След два силни сезона с Удинезе, Куаляреал преминава в Наполи през 2009 година. След като сформира силно партньорство с Есекиел Лавеци и Макер Хамшик, той отбелязва 11 гола за тима от родния си Неапол, което помага на „адзурите“ да се класират за Лига Европа. Силното му представяне веднага е забелязано от Ювентус, който го привлича под наем за 4,5 милиона евро с опция за постоянен трансфер за 10,5 милиона, от която „Старата госпожа“ се възползва и го купува през лятото на 2011. Куалярела изигравя няколко силни мача, но така и не успява да покаже пълния си потенциал при „бианконерите“.

Гонсало Игуаин

През 2013 Реал Мадрид иска да продаде аржентинският нападател, като за подписа му се борят Арсенал и Наполи. Той избира офертата на неаполитанци и подписва договор за 5 години с тима от „Сан Пауло“. Взимайки фланелката с номер 9, той отбелязва 24 гола в първия си сезон за „партенопеите“ и мигновено се превръща в любимец на тифозите... поне до 2016, когато преминава в Ювентус за рекордните по онова време за южноамерикански футболист, както и за трансфер в Серия А 90 милиона евро. Аржентинецът споделя, че прави този ход, заради неразбирателство с президента на Наполи Аурелио Де Лаурентис. Оттогава нататък той е мъртъв за феновете на Наполи, които до този момент го боготворяха.

Фернандо Йоренте

Испанският нападател няма особено богата история, нито с Ювентус, нито с Наполи, но е един от малкото, заиграли на „Сан Паоло“ след престой в гранда от Торино. Йоренте играе по два сезона и в двата клуба. С Ювентус отбелязва на два пъти във вратата на Реал Мадрид в груповата фаза на Шампионска лига. Престоят му в Наполи е далеч по-неуспешен, като там дори не може да си гарантира титулярно място и в началото на 2021 година, преминава в Удинезе.

Интересно е, че не само футболисти сменят единия клуб с другия, това правят както, треньори, така и директори.

Рино Марчези

Италианският специалист има два престоя в Наполи (1980-82; 1983-85), както и един в Ювентус (1986-88). По време на треньорската си кариера, той има възможността да работи с двама от най-вликите футболисти по онова време – Диего Марадона и Мишел Платини. Въпреки това, не успява да спечели трофей с нито един от двата клуба.

Марчело Липи

Повратна точка в треньорската кариера на Липи е преминаването му в Наполи през 1993. Макар да не печели нито един трофей с „адзурите“, той ги класира за участие в Купата на УЕФА, като това се счита за огромно постижение, заради лошото финансово състояние, в което е изпаднал клуба по онова време. Това мигновено води до интерес от доста клубове от Серия А, като Ювентус е отбора, който печели надпреварата за подписа му. Още в първия си сезон той печели дубъл със „Старата госпожа“, последван от още 11 трофея, сред които и Шампионската лига от 1995/96.

Лучано Моджи

Преди да започне работа като изпълнителен директор в Ювентус, той си сътрудничи с няколко други клуба, сред които е и Наполи. Моджи е една от основните фигури в скандала „Калчополи“ през 2006 година. След този случай, той получава доживотна забрана да участва по какъвто и да било начин във футболен клуб.

Маурицио Сари

На 11 юни 2015 година е официално обявен за треньор на Наполи, заемайки мястото на напусналия Рафаел Бенитес. През сезон 2015/16 отборът показва добра игра и дълго време се конкурира с Ювентус за титлата, но накрая губи борбата. Въпреки това, през този сезон е записан нов рекорд – 8 поредни победи в първенството. След едногодишен престой в Челси през 2018/19, той се завръща в Италия, поемайки Ювентус, където също е уволнен след само един сезон, въпреки спечелената титла от Серия А.

В събота предстои нова глава от сблъсъка между Наполи и Ювентус. 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS