Другата страна на дербито: Счупени носове и ранени глави

dsport.bg

В рубриката на dsport и  efbet "Другата страна на дербито" ще обърнем внимание на едно от най-големите международни съперничества - Италия срещу Англия.

Финалът е тук! Една година по-късно Евро 2020 се проведе и сега е ред за финалния сблъсък, който всички запалянковци по света чакат с огромно нетърпение. На митичния „Уембли“ в Лондон един срещу друг ще се изправят най-достойните тимове, които успяха да извървят тежкия път през групите и трите елиминационни мача и така да стигнат до подножието на върха, където ги чака купата „Анри Делоне“. В битка за нея една срещу друга ще застанат две от най-великите нации във футбола – Италия и Англия. Тези тимове ще се изправят за пръв път лице в лице на финал на европейско или световно първенство и ще искат на всяка цена да стигнат до крайната победа, не само в името на страната и феновете си, но и в свое име, за да докажат, че са най-добрите.

„Паненка“ на Пирло, Златната обувка на Скилачи. Още едно емоционално празнуване на гол от страна на Марко Тардели. Съперничеството на големите турнири между Италия и Англия е белязано от няколко забележителни момента и всички те принадлежат на италианците. В четири срещи на Световни и Европейски първенства, „адзурите“ печелят три от тях и продължават напред след изпълнение на дузпи в другата. Англия може да има домакинското предимство във финала на Евро 2020 на „Уембли“, но в исторически план Италия има предимство.

Това ще бъде 28-ата среща между Италия и Англия, като последната беше преди три години в Лондон, когато Джейми Варди откри резултата, но Лоренцо Инсиние успя да изравни.

Италия има общо 10 победи, докато Англия има 8 успеха. За последен път англичаните победиха „скуадра адзура“ с 2:0 на „Уембли“ през 1977г.

Отборът на Италия не е печелил Европейското първенство от далечната 1968 година, две години след единствения международен успех на Англия на Световното първенство през 1966г.

Първият сблъсък между италианци и англичани датира от далечната 1933 г., когато двата тима завършват наравно на Националния стадион на Фашистката партия в Рим. Джовани Ферари и Клиф Бастен оформят крайното 1:1 пред погледа на „дучето“ Бенито Мусолини и още 50 хиляди души по трибуните точно 12 години преди края на втората световна война (9 май).

Следващите мачове между двата отбора отнова са със статут на приятелски мачове. Между 1934 и 1973 г. двата тима правят общо 9 такива срещи. Балансът от тях е: 2 победи за Италия, 3 равенства и 4 успеха за островитяните.

Мачът през 1934 г. е известен като „Битката за Хайбъри“. Англия отказва да участва на Световното през лятото, което е спечелено от Италия. Затова и мачът срещу „адзурите“ се чака с огромно нетърпение на острова, където смятат, че победа над световния шампион ще означава, че Англия е най-добрият тим в света. На стадиона на Арсенал домакините повеждат с 3:0 още до 12-ата минута. Ерик Брук се разписва на два пъти, а веднъж е точен и Тед Дрейк. Световния първенец обаче не се отказва и през второто полувреме връща две попадения чрез легендата Джузепе Меаца за крайното 3:2. Мачът обаче ще се запомни с множеството грубости от страна на гостите. В резултат на тях Еди Хапгуд напуска със счупен нос, Рей Боудън е контузен в глезена, Дрейк е ударен сериозно, а Брук е със счупена ръка.

Най-голямата победа, за който и да е от двата отбора е през 1948 г. Тогава Англия нокаутира Италия насред Торино с 4:0. Точни за разгрома са Стан Мортенсен, Томи Лоутън и на два пъти Том Фийни. Мачът ще се запомни и с двата отменени гола на Ромео Менти от домакините през първото полувреме.

Само 4 години по-късно, пред 93 000 души във Флоренция двата тима завършват 1:1, но най-важния момент в мача не са головете на Броадъс и Амадей, а е подминатата игра с ръка в наказателното поле на защитника на „трите лъва“ Алф Рамзи. Съдията на мача Алоис Беранек не отсъжда дузпа, разгневявайки хората на трибуните.

Главен герой в контролата през 1961 г., завършила 3:2 за Англия, е братовчедът на дядото на Джанлуиджи Буфон – Лоренцо. При една ситуация в 55-ата минута той се хвърля за една топка, но противников футболист се врязва в него и му чупи носа. Така Италия губи мача, въпреки че води в резултата 13 минути преди края на мача.

Първата загуба на „трите лъва“ от „адзурите“ идва през юни 1973 г. Мачът в Торино е спечелен от домакините с 2:0 с голове на Пиетро Анастаси и Фабио Капело. В този исторически момент за италианците има и българско участие. Главен съдия на мача е известния български рефер от този период Цветан Станев.

Само 5 месеца по-късно Италия отново печели, този път на английска земя. Герой за гостите отново е Фабио Капело. Този мач обаче ще остане в историята и като последния мач с националната фланелка на легендата на „трите лъва“ Боби Мур. Затова и в края на мача има нахлуване на фенове на терена, тъй като хората искат да си вземат сбогом със своя любимец.

В квалификациите за Световното първенство през 1978 г. двата отбора са в една група. Те си разменят по една победа като домакин с 2:0. Въпреки това „трите лъва“ отпадат заради по-лошата си голова разлика, а Италия се класира за турнира в Аржентина.

Първият сблъсък между двете нации в Европейско първенство се случва на турнира през 1980 г. Това става в груповата фаза, където домакинът Италия побеждава с 1:0 англичаните и по този начин ги изхвърля от надпреварата. В герой за страната си се превръща Марко Тардели, който вкарва 11 минути преди края на мача, след като засича центриране на Франческо Грациани.

Мачът с най-голям залог между двете държави е през 1990 г. на Световното в Италия. След като Англия и Италия отпадат на полуфиналите съответно от Германия и Аржентина, двата отбора излизат в сблъсък за бронзовите медали. След като през първите 75 минути от мача не пада гола, в последната част от срещата са отбелязани цели три. Роберто Баджо извежда Италия напред, но Дейвид Плат изравнява. Победното попадение е дело на голмайстора на турнира с 6 гола Салваторе Скилачи в 86-ата минута от дузпа. Това е и последен, 125-и мач с фланелката на Англия за легендарния вратар Питър Шилтън.

През 1997 г. двата отбора се срещат в решителна квалификация за класиране на Световното във Франция. В Рим катеначото на домакините свършва работа и благодарение на нулевото равенство (общо трето в историята на това съперничество) класира „адзурите“ за световните финали през 1998 г. В грешник за „трите лъва“ се превръща Иън Райт, който в последната минута нацелва гредата на вратата на Анджело Перуци и лишава тима си от жизненоважна победа. Напрегнатият мач не минава и без произшествия, след като капитанът на гостите Пол Инс получава тежък удар в главата през първото полувреме, в резултат на което от нея започва да тече кръв. Защитникът на Ливърпул обаче стиска зъби и доиграва мача с бинтована глава.

До този момент, през новия век Англия и Италия са изиграли общо 6 срещи помежду си. В тях островитяните имат 1 победа, докато „адзурите“ са с 3 успеха.

Най-важният от тези мачове идва през 2012 на етвъртфиналите на Европейското първенство в Полша и Украйна. В редовното време и продълженията на мача на Олимпийския стадион в Киев голове не падат и следват дузпите. При тях Италия побеждава с 4:2. Не това обаче е най-важното от този мач. Най-запомнящото се нещо от срещата е един миг на гениалност на легендата Андреа Пирло по време на дузпите. По време на мача халфът прави повече подавания от цялата халфова линия на Англия, но той е оставил най-доброто за накрая. При своята дузпа, Пирло се засилва и в типичния за себе си хладнокръвен и изящен начин изпълнява удар тип „Паненка“. Джо Харт избързва да се хвърли и може само да изгледа красивата парабола, която топката описва по пътя си към мрежата му.

Само две години по-късно Англия получи шанс за реванш в групите на Световното първенство в Бразилия. Мачът в невероятно влажния и горещ център на Амазония – Манауш обаче е спечелен от хората на Чезаре Прандели. Точни за тях са Клаудио Маркизио (35’) и Марио Балотели (50‘). За „трите лъва“ се разписва Даниел Стъридж (37’). В тази група са още отборите на Уругвай и Коста Рика. За изненада на целия свят, аутсайдерът Коста Рика записва две победи и равенство и завършва първи, на точка пред „урусите“. По този начин Италия и Англия остават с празни ръце и още след края на груповата фаза стягат куфарите за дома. Това бе и първо отпадане на Англия в групите на Световно първенство от 1958 г. насам.

Треньорът на „трите лъва“ Рой Ходжсън обаче е оптимистично настроен и заявява: „Този отбор ще върви нагоре, не само към Европейското през 2016 г. Дори след това отборът ще става по-силен. Просто в момента трябва да изпием горчивото хапче. Нашите надежди се сринаха след като не успяхме да спечелим първите си два мача. Но според мен този отбор го чака светло бъдеще, ще видите“.

От днешна гледна точка думите му отпреди 7 години звучат пророчески. „Трите лъва“ за пръв път в историята си са на финал на Европейско първенство, като мачът ще се играе в сърцето на бившата Британска империя – Лондон. А като са казали хората – вкъщи и стените помагат. Италия на Роберто Манчини обаче идва да разруши тези стени и да си вземе купата в Рим.

„Трите лъва“ и „Скуадра Адзура“ ще сложат край на това изпълнено с красиви голове, интересни мачове и много емации първенство. А дали ще имаме един Гран финал или ще е Финале Гранде, ще разберем в неделя (11 юли) от 22:00 часа, когато на свещената трева на „Уембли“ ще излязат 22-ма души, които ще бъдат готови да оставят не само сърцето, но и душата си на терена, за да вдигнат купата и да бъдат короновани като кралете на Европа.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още