В рубриката на dsport и efbet "Другата страна на дербито" се фокусираме върху предстоящия сблъсък от Ла Лига между Севиля и Валенсия на "Рамон Санчес Писхуан".
Без съмнение Реал Мадрид и Барселона, заедно с Атлетико Мадрид, са емблемите на испанския футбол по целия свят. Тези три отбора са доминантите в Ла Лига и имат милиони фенове по целия свят, като на фона на това те са недостижими на върха в Испания. На фона на тяхната доминация и многобройните сблъсъци помежду им, в последните години на иберийския полуостров се зароди ново съперничество, което също кара феновете да потръпват в очакването за поредния епизод от него. Става въпрос за противопоставянето между Севиля и Валенсия.
Историята на тяхното съперничество датира отпреди повече от 85 години – през 1934 г., когато „прилепите“ ликуват на своя „Местая“ след успех с 2:1 над гостите от Андалусия. Оттогава до днес двата отбора са изиграли общо 165 мача помежду си във всички турнири. В тях Валенсия има предимство, като е спечелил 75 от тези мачове. В 61 от срещите победители са излизали „лос испаленсес“, а 25 от двубоите между двата тима са завършвали без победител.
Преимуществото на валенсианците е осезаемо, особено до края на 20-и век. От началото на новото хилядолетие, обаче, андалусийците успяха да понамалят изоставането си и в момента се намират в серия от 4 поредни победи над своя опонент. Това обаче далеч не е единствената причина, поради която привържениците на Валенсия ненавиждат тима от столицата на Андалусия.
Първият път, в който напрежението между двата отбора избухва е през сезон 2008/2009 г. Двата тима се срещат на четвъртфинал за Купата на Краля. Първият двубой е на „Местая“ и завършва с драматична победа за домакините с 3:2. Воденият от Унай Емери отбор, обаче, с право има огромни претенции към съдията на мача Ундиано Майенко. Причината за протестите на „прилепите“ е вторият гол на гостите. При резултат 1:1, в 69-ата минута бъдещият футболист на Барселона Адриано Корея получава топката сам срещу вратаря и се разписва. При подаването, обаче, бразилецът се намира на 4 метра зад защитата на домакините. Всички футболисти и треньори на Валенсия наобикалят рефера с искане голът да не бъде признат, но Майенко така и не отменя решението си. На реванша на „Рамон Санчес Писхуан“ домакините побеждават с 2:1 и този резултат е достатъчен за тима на Маноло Хименес да продължи към полуфиналите. В крайна сметка Севиля отпада на полуфинала от Атлетик Билбао, но във Валенсия така и не забравят съдийската тесла.
В първенството двубоите между двата отбора предлагат не по-малко драма, напрежение и силни емоции. Между сезон 2010/2011 г. и сезон 2015/2016 г. в двубоите между двата тима на „Рамон Санчес Писхуан“ се случва нещо безпрезедентно в историята на испанския футбол. На 5 поредни двубоя в Севиля, „прилепите“ неизменно завършват мача в намален състав, като в тези срещи Валенсия стига само до 2 равенство и губи останалите 4 мача. В първия сблъсък от тази черна за всички привърженици на тима серия изгонен с директен червен картон в 25-ата минута е Мехмет Топал. През следващия сезон мачът завършва 1:0 за Севиля, като от състава на гостите е изгонен Арис Адурис, но в същото време домакините завършват мача със само 9 души след като Пьотр Троховски и Жулиен Ескюде са пратени предсрочно под душовете. Другите изгонени от Валенсия играчи са: Жонас Гонсалвеш (2012/2013 г.), Рикардо Коща (2013/2014 г.), Родриго де Паул (2014/2015 г.), а при успеха на Севиля с 1:0 на 29 ноември 2015 г., отборът на Нуно Еспирито Санто завършва мача с 9 човека, след като Жоао Кансело и Хави Фуего получават по два жълти картона.
Яростта у играчите на Валенсия преди гостуванията на „Рамон Санчес Писхуан“ е толкова голяма, че веднъж защитникът Жереми Матийо иронично заявява, че при следващата визита на Севиля, „прилепите“ ще излязат на терена директно с човек по-малко. Визитите за валенсианците в столицата на Андалусия са истински кошмар, като между 2004 и 2018 г. „прилепите“ нямат победа над Севиля на „Рамон Санчес Писхуан“ – 16 мача, 4 равенства и цели 12 поражения.
Най-болезнено от тези поражения е това в последния, 38-и кръг на Ла Лига през сезон 2012/2013 г. Преди двубоя в Севиля, ръководеният от Ернесто Валверде тим на Валенсия се намира на заветното 4-то място в класирането, което дава право на участие в Шампионската лига през следващия сезон. „Прилепите“ водят с 2 точки пред Реал Сосиедад, докато „лос рохибланкос“ са в средата на таблицата, далеч от местата, даващи право на евроизлаз. В решителния мач на „Рамон Санчес Писхуан“, в което Валверде за последен път води „прилепите“, Севиля печели с драматичното 4:3 и така изхвърля Валенсия от зона Шампионска лига. В герой за домакините се превръща бъдещият нападател на техния съперник в онзи мач – Алваро Негредо. Испанският национал нанизва четири гола в мрежата на Висенте Гуайта и така носи успеха на своя отбор, който е улеснен от несправедливото изгонване с директен червен картон на седмицата на гостите Жонас Гонсалвеш в края на първото полувреме, когато Алберто Морено симулира, че е бил фаулиран.
Точно преди започването на тази серия, Валенсия постига една от най-сладките победи в своята история именно в Севиля. Водени от Рафаел Бенитес, гостите побеждават след голове на Висенте и Рубен Бараха и по този начин си гарантират спечелавенто на своята шеста и до момента последна шампионска титла на Испания.
През последните години немалко играчи носиха екипите на Валенсия и Севиля. Освен Алваро Негредо, който разплака „прилепите“ на деня на детето през 2013 г., други футболисти, защитавали цветовете и на двата тима, са хора като Евер Банега, който през 2014 г. преминава при андалусийците след 6-годишен престой във Валенсия, както и Адил Рами, Жофри Кондогбиа и Антонио Бараган. Що се отнася до треньорите -настоящият наставник на Атлетик Билбао Марселино Гарсия Торал, е водил Севиля между юни 2011 и февруари 2012 г., както и Валенсия между юли 2017 и септември 2019 г.
Всички тези имена обаче бледнеят пред това на Унай Емери. Испанският специалист има на сметката си престои в Пари Сен Жермен и Арсенал, но най-голяма част от своята кариера той прекарва на треньорските скамейки на Валенсия и Севиля. На първи юли 2008 г. той застава начело на „прилепите“, като в 220 мача като старши треньор на отбора, той записва 107 победи, 58 равенства и 55 загуби във всички турнири. През първата година на „Местая“ Емери все още свиква с обстановката и в резултат на това той отборът завършва едва 6-и в края на сезона. През следващите 3 години обаче „прилепите“ играят страхотен футбол, вкарвайки много голове и носейки позитивни емоции на феновете си и в резултат на това се утвърждават на 3-ото място в Испания. В Шампионската лига Емери не успява да изведе отбора до елиминациите, но за сметка на това „прилепите“ се представят успешно в Лига Европа. През сезон 2009/2010 са отстранени на четвъртфинал от местния съперник Атлетико Мадрид с общ резултат 2:2, като „дюшекчиите“ продължават напред заради головете на чужд терен. Две години по-късно отново отборът на Диего Симеоне слага прът в колелата на Унай Емери по пътя към финала в Лига Европа. „Лос колчонерос“ отстраняват „прилепите“ с общ резултат 5:2, като по-късно печелят надпреварата.
Самият Емери търси ново предизвикателство и през лятото на 2012 г. отива да работи в Спартак Москва. Престоят му в Русия, обаче, продължава само няколко месеца и на 14 януари 2013 г. той се завръща на Иберийския полуостров. Но вместо на самолета за Валенсия, той се качва на този за Севиля.
Като треньор на андалусийците роденият през 1971 г. специалист най-сетне успява да постигне целта си – спечелване на голям трофей. Но той така и не се задоволява само с един триумф и извежда Севиля до три поредни трофея от Лига Европа. През 2014 г. на финала в Торино е победен Бенфика с 4:2 след изпълнение на дузпи, като в редовното време мачът завършва без голове. На следващия сезон испанския тим отново е неудържим във втория по сила европейски клубен турнир и в решителния мач във Варшава триумфира с 3:2 в страхотно зрелище срещу изненадата на турнира Днипро Днепропетровск от Украйна. През сезон 2015/2016 г. повечето специалисти очакват серията на Севиля да приключи, тъй като на финала в Лига Европа момчетата на Емери се изправят срещу Ливърпул на Юрген Клоп. Мърсисайдци влизат във финала като фаворит, след като на елиминациите се справят с Аугсбург, Ман Юнайтед, Борусия Дортмунд и Виляреал. Феновете на „Санкт Якоб Парк“ в Базел, обаче, стават свидетели на страховито зрелище и след като Стъридж извежда англичаните напред, два гола на Коке и попадение на Кевин Гамейро правят обрата и з трети път трофея е в ръцете на Унай Емери.
Омразата, която феновете на Валенсия изпитват към бившия си треньор в никакъв случай, или поне не е основно свързана с това, че той така и не успява да спечели трофей докато е начело на Валенсия, а после в Севиля печели цели 3. Не, допреди пролетта на 2014 г. привържениците на „прилепите“ изпитват симпатии към човека, утвърдил ги в Топ 3 на Испания.
Всички позитивни чувства към този треньор отиват в кофата след полуфиналните мачове в Лига Европа през сезон 2013/2014 г. Жребият отрежда един срещу друг на последното стъпало преди финала да се изправят Настоящият и бившия тим на Унай Емери.
Първата среща на „Рамон Санчес Писхуан“ завършва с победа с 2:0 за домакините. Първият гол за Севиля, дело на Стефан М’Биа е вкаран след очевадна засада. В 33-ата минута Иван Ракитич центрира в наказателното поле от пряк свободен удар. Топката е отклонена от Даниел Карисо към камерунския халф, който се намира на 2 метра зад последния защитник на гостите. В първия момент М’Биа не успява да отправи удар, но в крайна сметка довкарва топката във вратата. Съдията на мача Дамир Скомина не отсъжда засада, а асистентът му на страничната линия също мълчи. Въпреки яростните протести от играчите и щаба на Валенсия голът е зачетен.
В реванша на „Местая“ домакините правят немислимото и стигат до резултат 3:0. Само секунди преди последния съдийски сигнал, 94-ата минута Коке хвърля силно тъч отдясно в наказателното поле. Там за топката се преборва Федерико Фасио и я праща към М‘Биа, който също с глава я праща в мрежата и разплаква многобройните фенове на Валенсия по трибуните. В този миг на ужасна тъга и разочарование, привържениците на „прилепите“ виждат бившия си треньор Унай Емери да прави 50-метров спринт по терена, за да се присъедини към радващите се футболисти на Севиля. Тази постъпка на треньора завинаги остава в съзнанията на феновете на Валенсия и от този ден насетне те почервеняват от гняв при споменаването на името на човека, който не благоволи да прояви благородство и да сдържи емоциите си срещу тима, с който стана известен в треньорския бранш.
Допреди няколко години феновете на Севиля и Валенсия не си обръщаха сериозно внимание едни на други. С течение на времето, обаче, омразата между двата отбора се засилваше. Фитилът в това съперничество бе запален не от футболистите на терена, а от решенията на съдиите, както и от невъздържаната радост на Унай Емери при отстраняването на бившия си отбор. По този начин днес тимовете от третия и четвъртия по големина градове в Испания таят омраза един към друг и сблъсъците помежду им преливат от емоции. В много случаи те излизат от нормите и напомнят на всички, че Севиля – Валенсия вече не е просто мач, а е една от най-жестоките футболни войни в Испания, чиито корени може да не са дълбоки, но желанието за победа над противника у феновете на двата отбора и особено у тези на „прилепите“, е огромно.
Сподели
