Двойните агенти на Евро 2020

dsport.bg

Само два дни ни делят от старта на Европейското първенство и страните участнички вече знаят кои футболисти ще използват на турнира. В много от съставите обаче има и „двойни агенти“, които са имали възможността да играят и за страна, различна от тази, чиято фланелка ще носят на Евро 2020.

Първото такова име е на Аймерик Лапорт, който наскоро смени отбора на родната си Франция с този на Испания. По повод своето национално самосъзнание централният защитик заяви: „Това е доста интересен въпрос. Целта ми е същата като тази на Испания - да печеля всяка надпревара. Никой не може да се съмнява в мен, че ще дам всичко от себе си за отбора“. Той се присъедини към „Ла Фурия Роха“, след като с екипа на Франция има една европейска титла до 19 години през 2013 г.

Освен него обаче има още цели 65 футболисти, които ще играят за държави, различни от родните им места. Единствените тимове без такива футболисти са Германия и Португалия. 

Това са и най-любопитните имена сред „двойните агенти“:

Робърт Сков от състава на Дания всъщност е роден в Испания, но напуска страната когато е на няколко месеца. Впоследствие той става голмайстор на датското първенство с 29 гола като играч на Копенхаген. „Много е забавно да съм роден тук, но да нямам никаква връзка с Испания. Моят дом е в Силкеборг“, заявява Сков при едно пътуване до родното си място Марбея през 2020 г. 

Моторът в средата на терена за Турция Хакан Чалханооглу пък е роден в Германия. Като малък обаче той пропуска да стане част от младежките формации на бундестима ... заради отсъствия в училище : „В Карлсруе пропусках много часове, защото ходех да тренира Един ден получих покана от Германската федерация, но директорът на училището ми не ме пусна, защото имах много отсъствия“. Това обаче е било за добро, тъй като сега плеймейкърът е звезда в югоизочната ни съседка и се гордее с избора си: „Всеки път настръхвам когато облека фланелката на Турция“.

Друг турски национал – Каан Айхан, също има много допирни точки с Германия. Роденият в Гелзенкирхен защитник дебютира за отбора на Турция до 17 години, след което игра и за младежките отбори на Германия, преди да стане част от мъжкия тим на Турция. Докато играе за бундестима, той стига до трето място на Световното първенство до 17 години през 2011 г., като отбелязва и гол на полуфиналите.

Играчите на Уелс Адам Дейвис и Рис Норингтън-Дейвис пък са родени в чужбина докато бащите им са изпълнявали служебните си задължения с британския флот. Адам е роден в Германия, докато Рис се появява на бял свят в столицата на Саудитска Арабия Рияд. „Баща ми е от Уелс, майка ми също е от Уелс и никога не са ми предлагали да играя за Саудитска Арабия“, сподели Норингтън-Дейвис, който е живял и в Кения. 

Друг национал на Уелс – Итън Ампаду, е имал възможност да избира измежду три държави за това, в кой национален отбор да играе. Освен за Уелс, халфът е можел да представя също така Англия и Гана. Той дори играе за отбора до 16 години на „трите лъва“. „Обадих се на важни хора в Англия, за да им кажа, че трябва да се помислят за това момче. Не съм виждал никой толкова добър на такава крехка възраст, но те ми казаха, че той е дал много малко докосвания на бала“, казва Пол Тисдейл, при който Ампаду дебютира за Екзитър Сити когато е само на 15 години.

Скоростта на Рахим Стърлинг се дължи до голяма степен на ямайските му корените. Майка му Надин също е била спортист. „Доскоро не я бях виждал да тича, но имам същия стил на бягане като нея“, признава той. През 2009 г. крилото на Манчестър Сити казва: „Ако Ямайка ме повика, защо да не играя за нея?“

Звездата на Хърватия Матео Ковачич е роден в Линц, Австрия, след като родителите му бягат от войната на Балканите. „Роден съм и съм израснал там. На 10 години играх за Ласк Линц срещу Динамо Загреб. Те ме харесаха и след две години се присъединих към Динамо и така се завърнах в Хърватия със семейството си. Това бе един от най-щастливите дни в живота ми“, спомня си с умиление халфът на Челси. 

Националът на Швейцария Джердан Шакири никога не се е притеснявал да показва корените си от Косово, което през годините му е докарвало много проблеми. Той игра на Световното в Русия през 2018 г. с бутонки, на едната от които бе изобразено знамето на Швейцария, а на другата – флагът на Косово. Отново в Русия той отпарви политически поздрав, имитирайки с ръце двуглавия орел на герба на Албания след като отбеляза гол срещу Сърбия. След това действие той бе глобен от УЕФА с 8600 евро за неспортсменско поведение.

Синът на световния шампион с Бразилия от 1994 г. Мазиньо – Тиаго Алкантара, е роден в Италия, докато баща му играе в Лече. Тиаго обаче избира да играе за Испания, докато брат му Рафиня облича фланелката на Бразилия. „Живея тук от тригодишен, научих се да чета и станах този човек, който съм днес, в Испания. Дължа всичко на страната и ще се опитам да ѝ помогна по всякакъв начин“, заявява халфът на Ливърпул.

Връзките между корените на играчи от Обединеното кралство водят до постоянни „трансфери“ между Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия. В редиците на Уелс има цели 9 футболисти, които не са родени в страната. Някои от тях – Итън Ампаду, Дейвид Брукс и Тайлър Робъртс, дори са играли в младежките формации на „трите лъва“.

Особено любопитен е случаят с Брукс. През 2017 г. хълфът на Борнемут оставя Уелс, за да играе за Англия на турнир в Тулон. Интересното е, че той вкара на финала и беше определен за играч на турнира. „Това е неприятната част при работата с играчи с двойни гражданства“, оплака се треньорът Робърт Пейдж. Въпреки това, няколко месеца по-късно Брукс се завръща в селекцията на „драконите“.

Синовете на Хенрик Ларсон и Лилиан Тюрам – Джордан и Маркъс, са родени съответно в Нидерландия и Италия. Това се случва докато бащите им играят за Фейенорд и Парма. Джордан Ларсон обаче представлява Швеция, а Маркъс Тюрам е част от селекцията на Франция. „Винаги съм искал да изляза от сянката на баща си и да кажа, че съм добър футболист, а не просто син на Хенрик Ларсон“, казва в едно интервю Джордан Ларсон.

Вратарят на Финландия Лукас Храдецки е роден в столицата на Словакия Братислава, където баща му играе като волейболист през 1989 г. Той заявява: „Аз съм 97% финландец, но се чувствам и малко словак. Харесва ми. Това ме прави различен“.

Защитникът на Арсенал и Шотландия Кийрън Тиърни пък е обмислял да представлява отбора на Остров Ман на световното първенство за държави, които не членуват във ФИФА.

Цели шестима футболисти, родени в Бразилия, ще има това лято по терените на Евро 2020. Това са италианците Жоржиньо, Рафаел Толой и Емерсон Палмиери, украинецът Марлос, руснакът Марио Фернандес и португалецът Пепе. Бившият футболист на Реал Мадрид ще бъде и най-възрастният играч на Европейското – той е на 38 години и 105 дни. „Португалия ми даде възможност да стана този Пепе, който съм днес“, благодари защитникът на настоящия европейски шампион от 2016 г.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още