В испанската Ла Лига през последните сезони бе установена една много ясна тенденция: отборите все по-често изминават по-малко разстояние в рамките на един мач, но за сметка на това играчите им са склонни да правят повече спринтове с висока скорост, т.е. в играта не се залага на изминатото разстояние, а на експлозивността. Тази нова парадигма е открита след проучване на „International Journal of Environmental Research and Public Health“ въз основа на видеа и данни от Ла Лига и то показва еволюцията в играта на отборите от едно от най-силните първенства на планетата.

Именно в него се показва, че в последните години мачовете в Испания се печелят с ритъм и интензивност и играчите, способни да спринтират през 90-те минути, имат все по-важна роля в отборите си. 

В доклада се отбелязва, че през четирите сезона, предхождащи пандемията от коронавирука (от 2015 до 2019 г.), е имало спад с почти 1% в общото разстояние, изминато от клубовете. За разлика от това, броят на спринтовете на скорост между 21 и 24 км/ч. в мачовете на най-високото ниво на испанския футбол е нараснал с близо 2% за същия период. Още по-значително увеличение през вторите полувремена, където измерените спринтове с над 24 км/ч. нарастват с 3,75%.

Фактът, че все по-голям брой отбори дават приоритет на притежанието на топката, означава, че играчите тичат по-малко, но изминават по-големи разстояния на висока скорост. Също така, тенденцията за изнасяне на защитната линия по-напред по терена оставя някои пространства, от които нападателите искат да се възползват, правейки спринтове с висока скорост, измъквайки се иззад защитниците.

Друго важно наблюдение, е, че тимовете се опитват да спечелят предимство, като използват играчи с по-голяма експлозивност и сила и дори като адаптират физическата си подготовка към новия модел на игра. „Днешните тереньори подготвят футболистите си да извършват по-голям брой действия с висок интензитет, които също са жизненоважни за определяне на ключови действия, като например в зоната на завършване на атаките“, твърди един от изследователите на този феномен – Роберто Лопес дел Кампо. Всъщност някои отбори са превърнали интензивността в свой отличителен белег. Три от тях, които завършиха в първата половина на класирането през миналия сезон, са Атлетик Билбао, Селта и Реал Сосиедад.

По време на предишния сезон „лъвовете“ бяха тези, които изминаха най-голямо разстояние със скорост от над 24 км/ч. във фазата на атака, доказвайки способността си за бързи преходи от защита в атака, благодарение на играчи като Иняки Уилямс, Икер Муняин, Алекс Беренгер, Оскар де Маркос или бекове Юри Берчиче и Андер Капа. „Това, че те водят този рекорд, има двойно предимство, защото те притежават топката средно само 50% от времето“, казва Лопес дел Кампо.

От друга страна, Селта бе третият отбор с най-експлозивни действия в защита през миналата година, въпреки че бе тим с ясна офанзивна насоченост. Нещо, което според анализаторите, е свързано с ниската средна възраст (24 години) и с глада да си възвърнат топката възможно най-бързо след като я загубят - Селта бе на четвърто място с най-много отнемания на топката. В същото време Реал Сосиедад е единственият отбор от първите 5, който измина най-много метри на висока скорост като цяло в атака и в защита.

Кадис с първа победа, задълбочи кризата в Селта

В част от тези отбори някои играчи са станали от съществено значение за своите треньори именно защото се вписват в това, което изисква новата футболна действителност: интензивност във всички действия, както в защита, така и в офанзивен план,  както и способността да се правят спрентове през целия мач през целия мач. Ето четири от най-известните примери за такива фигури

Издръжливостта на Иняки Уилямс е добре позната на всички футболни фенове в Испания. Именно нападателят на Атлетик Билбао е футболистът, пробягал най-много метри в атака с над 24 км/ч. в първенството.

Той умее перфектно да се възползва от празните пространства зад гърба на централните защитници, което идеално се вписва в стила на тима му, залагащ на бързи контраатаки. Бързината на Уилямс помага и затова, че той отваря празни пространства за своите съотборници и затова и той се превърна в играча с най-много асистенции за баския тим през миналия сезон.

Капитанът на шампионите от Атлетико Мадрид – Коке, е пример за онези играчи, за които се казва, че имат по три бели дроба, защото покриват огромни пространства без да променят темпото си. Затова и през миналия сезон Коке бе футболистът, изминал най-голямо разстояние в Ла Лига. Що се отнася до бързината, обаче, той е изпреварван от по-младия си съотборник Маркос Йоренте. Освен издръжлив физически, бившият играч на Реал Мадрид се отличава и със своята експлозивност. Йоренте стана халфът, изминал най-голямото разстояние с повече от 24 км/ч. в атака и в защита по време на шампионския сезон. Диего Симоне превърна от него изключително опасно оръжие, както в атака, така и в защита и поливалентният футболист вкара 12 гола и направи 11 асистенции в 37 мача в шампионата през миналата кампания.

С 18 гола нападателят на Севиля Юсеф Ен Несири бе четвърти в голмайсторската листа през сезон 2020/2021 г. Освен в атака, мароканецът се отличи и в защита, ставайки нападателят с най-много положени усилия и изминато разстояние в защита в първенството, а освен това и нападателят, участвал в най-много въздушни дуели – 174. Тези му показатели свидетелстват и защо Хулен Лопетеги го направи единствения играч на Севиля, участвал във всички мачове от първенството миналата година.

Полузащитникът на Селта Ренато Тапиа пък бе на трето място сред играчите в Ла Лига, изминали най-голямо разстояние, спринтирайки. Отбранителните му усилия се измерват с големия му капацитет да покрие голямо пространство в центъра на терена. Освен това, той се отличи и с други сериозни показатели: средно 8 откраднати топки на мач (на 3-то място в шампионата) и футболистът на Селта с най-много блокирани удари и прекъсвания на противниковите атаки. Неговата основна роля в тима на Едуардо Куде се потвърждава и от това, че перуанецът е сред тримата футболисти на Селта с най-много изиграни минути в първенството през миналия сезон. 

Еволюцията в Ла Лига вече е факт – стилът на игра в първенството се променя година след година и изисква от тимовете да се адаптират към него, ако не искат да изостанат от противниците си и да се стигне до неприятни резултати. Играчи като Уилямс, Йоренте, Ен Несири и Тапия с четирима от футболистите, чиято игра добре съвпада с новите изисквания към тимовете. Работата им в техните отбори ги направи важни фигури, на които треньорите разчитат и около които градят играта на съответния отбор.

Реал Мадрид прави най-добрия си старт след ерата Кристиано Роналдо

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS