Преди три години го наричаха Анчелоти на волейбола, сега е човекът на рекордите, утре кой знае. Фердинандо Де Джорджи е преди всичко самоироничен: „Трябва да ме викат само за Световното първенство“ е първата му реплика, докато стиска много тежкия пети трофей от Световното първенство в кариерата си, пише "Gazzetta dello Sport".
Да, никой няма пет златни медала от Световното първенство и със сигурност никой не е като него. Защото той е част от избрания кръг италиански играчи, които са присъствали и на трите Световни първенства между 1990 и 1998 г. А Италия отново започна да печели, когато той се завърна, но като треньор, след множество трофеи, спечелени с неговите клубове.
Самокритиката е от съществено значение за някой като него: фразата, която го преследваше като играч, беше „Де Джорджи е добър, само да имаше пет сантиметра повече...“ Така че немногото сантиметри и златни ръце, достатъчни, за да убедят първо Хулио Веласко, а след това и Бебето да го вземе като втори разпределител и трите пъти. Фефе, както всички го познават, роден в Скуинцано (където има спортна зала, кръстена на него), вече напълно е част от „Поколението на феномените“, израснало в двора на магьосника Хулио.
И той компенсира сантиметрите си с техника и характер, толкова решителен на паркета, колкото и игрив извън него. Истински звяр на голямата сцена, винаги готов с остроумна реплика: „Нека винаги помним, че играем спорт, а не копаем“, но също така „За да бъдеш треньор, трябва да имаш призванието - малко като човек на мисия“, и накрая „Не харесвам посредствеността, харесвам хора, които винаги дават 100 процента“, което перфектно определя неговата работна философия.
Фефе е достатъчно висок за Световната купа, но недостатъчно, за да бъде повикан на Олимпийските игри. Преди година той отиде на Олимпийските игри като треньор, кулминацията на кариера, която започна с учене от Хулио Веласко, а след това с много трудности бе играещ треньор в Кунео в продължение на 1 година, преди да се примири с възрастта си и да се откаже. След това кариерата му включва Перуджа, Лубе Мачерата (с когото печели първото първенство на клуба през 2006 г.), а след това Фефе има успешни мисии в Европа - в Русия и Полша, където печели двете първенства (и за кратко ръководи националния отбор). След това идва завръщането му в Италия, още едно спечелено първенство с Лубе, но призванието му си остава да тренира Италия. Друг интересен факт: като треньор на Италия той наследи Джанлоренцо Бленджини, с когото се изправи на този финал срещу България.
Смяната се случи след Олимпийските игри в Токио. Той веднага спечели злато в Европа, а на следващата година и Световното първенство с обновен състав, фокусиран изцяло върху младежите. След това дойде разочарованието от Олимпийските игри, няколко неуспеха по пътя към това злато на Световното първенство, редом с Веласко, който вече се беше преместил в женския отбор. Сега вече може да се каже, че Де Джорди има успехи, идващи от много време назад и отдалеч. От „Поколението на феномените“, което все още е тук.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
