Помните ли гола на Ривалдо срещу Валенсия? Най-зрелищният гол в кариерата на бразилеца е отбелязан на 17 юни 2001 г., когато Барселона се нуждаеше от победа над „прилепите“ на „Камп Ноу“ в последния кръг, за да заеме четвърто място и да се класира за Шампионската лига за своя сметка. Резултатът стана 3:2 в 87-ата минута, когато геният оформи своя хеттрик, прелитайки на границата на наказателното поле и отправяйки луд удар, който не остави никакъв шанс на Сантиаго Канисарес.
Това беше преди 24 години. Легендарното представяне веднага навлезе в колективното съзнание, но едновременно с това се разиграваше друга драма. Три отбора се бореха за изпадане и само два от тях можеха да оцелеят. Овиедо се нуждаеше от победа в Майорка или поне от останалите резултати, които да се развият в тяхна полза. Работата е там, че Майорка беше топ отбор, който завърши трети пред Барселона. Самюел Ето'о вкара за тях, а Овиедо загуби 2:4. Феновете им, залепени за радиостанциите си (да, така все още получаваха актуализации тогава), чуха, че Осасуна е победил Реал Сосиедад, а Сарагоса е избегнал поражението във Виго. Това беше краят и сълзите потекоха естествено.
Един от тези фенове беше 16-годишният Санти Касорла. Роден в село Понсиело, на няколко километра от Овиедо, той обичаше синия клуб, откакто се помнеше, присъединявайки се към академията на 8-годишна възраст и дори работеше като момче, което подава топките при домакинските мачове на стадион „Карлос Тaртиерe“. Сред играчите, на които се възхищаваше, беше Славиша Йоканович. Амбицията му беше да носи тази фланелка в елита. Но съдбата имаше други планове и драматичното изпадане с една точка обърка всичко.
Клубът не беше подготвен за този сценарий и колапсът беше бърз. В рамките на две години Овиедо вече беше изпаднал в трета дивизия, което беше извън неговите сили – изпадна във финансова криза, която доведе до незабавното му изпадане директно в четвърта дивизия, където играят стотици аматьорски отбори в различни провинции. Заплахата от разпускане висеше над отбора, всички играчи от академията бяха освободени и така Касорла се озова против волята си във Виляреал, далеч от любимия си Астурия. Самият той имаше страхотна кариера, но в същото време виждаше как клубът, който беше близо до сърцето му, се бори за живота си в дълбините в продължение на много години.
През 2012 г., когато беше в трета дивизия, Овиедо отново беше на ръба на фалита. Сред феновете му беше проведено набързо набиране на средства чрез продажба на акции, а Касорла, тогава звезда на Арсенал, дари много. Хуан Мата, който се беше преместил от школата на Овиедо в Реал Мадрид през онази злощастна 2003 г., също предложи щедра помощ. Мичу, тогава култов играч на Суонси, също направи всичко възможно, за да помогне за спасяването на отбора. Те спасиха отбора, а голямата мечта на Касорла винаги е била да се завърне у дома към края на кариерата си.
Фактът, че успя да го направи, е чудо, защото според всички медицински прогнози Касорла е трябвало да се пенсионира през 2016 г. „Никога не съм виждал толкова шокираща контузия“, каза Арсен Венгер за състоянието на глезена на испанеца. Преди това той беше свикнал да играе с болка, а медицинският персонал на Арсенал беше небрежен и не успя да диагностицира проблема навреме. Халфът им се довери твърде много, загуби ценно време и когато отиде на обширни изследвания, се оказа, че бактерии са разяли 11 сантиметра сухожилие в крака му. „Ще имате късмет, ако можете да ходите“, каза му един лекар. Друг професионалист предложи просто да се ампутира кракът.
Касорла претърпя 12 операции, за да се върне на терена. Увреденото сухожилие беше възстановено в бедрото му и преместено на правилното място. Част от татуировката на ръката му, на която пишеше името на дъщеря му Индия, също беше преместена на глезена му. „Тялото ми прилича на пъзел“, пошегува се той. И така, с палава усмивка на лице, той се завърна към играта, която обича най-много, след 677 дни лечение. Той имаше две прекрасни години във втория си престой с Виляреал, а след това Касорла отиде да печели много щедра заплата в катарската лига. Тези пари му позволиха да не мисли за банковата сметка, когато дойде време да подпише с Овиедо преди две години.
Спортният директор Агустин Лейда се засрами, че на звездата не могат да бъдат предоставени условията, които заслужава, но Касорла дори не искаше да чуе за това. „Готов съм да играя тук безплатно“, заяви той. Тъй като законът не позволяваше това, Касорла постанови да му бъде присъждана минимална заплата от 93 хиляди евро годишно и същевременно поиска 10 процента от печалбата от продажбата на фланелки с неговото име да се превежда директно в академията. Детайлите бяха договорени за минути и точно 20 години след като напусна, Касорла беше развълнуван да изпълни най-голямата си амбиция – да играе за Овиедо в Ла Лига.
Новата цел беше да се върне Овиедо на естественото му място на върха, което не е никак малко, тъй като отборът не успя да се изкачи до върха, откакто се промотира във втора дивизия през 2015 г. С Касорла като архитект, в мачовете, в които беше във форма, Овиедо завърши шести миналия сезон, класира се за плейофите и беше много близо до промоция, но отстъпи във втория мач на финала от Еспаньол. Сърцата на феновете бяха разбити, но техният идол остана за още един сезон, за да си даде още един шанс. И този път проработи.
Сезонът никак не беше лесен. Миналото лято Касорла препоръча назначаването на треньора Хавиер Кайеха, под чието ръководство Виляреал процъфтяваше, но през март беше решено да бъде уволнен, когато Овиедо се озова в криза. На негово място дойде сърбинът Велко Паунович и това беше символично – все пак той игра за Овиедо като нападател по време на онзи мъчителен сезон при изпадането през 2000/01. Някак си той се завърна, за да затвори един особен кръг, и с него отборът не загуби в последните 10 кръга. Това не беше достатъчно за автоматично промоция, но те се изкачиха до третото място и си осигуриха предимство в плейофите.
На полуфинала срещу Алмерия, Овиедо спечели с 2:1 като гост, но изоставаше на полувремето в домакинския мач, когато Касорла влезе като резерва. Той не беше напълно възстановен, но няколко минути след като стъпи на терена, изравни от пряк свободен удар и се впусна в особено емоционални празненства с публиката. Така пътят към финала беше проправен, но 40-годишният халф все още не беше в най-добрата си форма. Той положи големи усилия, за да бъде на разположение за първия мач срещу Мирандес миналата неделя, но в крайна сметка беше решено, че ще си почине и ще се подготви в тишина за реванша.
Така Овиедо загуби с 0:1 в първия мач, отчасти защото не успя да вкара дузпа, отсъдена в добавеното време. В отсъствието на Касорла, Сантиаго Коломбато отиде до бялата точка и пропусна. Феновете в синьо се хванаха за главите и бяха на ръба на отчаянието, но на 21 юни напълниха стадион „Карлос Тaртиерe“ докрай с големи надежди да видят историята. След 24-годишна суша, беше време да се сложи край на трудностите и Касорла беше там от първия съдийски сигнал.
Мирандес, интригуващ и изненадващ отбор, който базира състава си на млади играчи под наем, водеше с 1:0 от първия мач и мечтаеше да се класира за първи път в историята си за Ла Лига. И този път обаче беше отсъдена дузпа за Овиедо, а с Касорла беше много по-лесно да я превърне в гол. Елиас Шаир осъществи обрата през второто полувреме, а в продълженията Портийо направи 3:1, когато Касорла вече беше на пейката. Той скочи да се радва като малко момче и вечерта беше най-щастливата в кариерата му. Дори спечелването на Европейските първенства през 2008 и 2012 г. не може да се сравни с тази чиста радост.
Сега магьосникът ще трябва да реши дали има сили да носи синята фланелка начело през следващия сезон, докато Овиедо ще се стреми да се утвърди на естественото си място.
В момента управлението е много по-организирано, като мексиканският Пачука контролира 51% от акциите на клуба, а отборът се очаква да получи значителни подкрепления, но очевидно ще му бъде по-лесно да се аклиматизира, ако Санти остане нещо повече от просто фен.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS