На 28 ноември Южна Америка ще отбележи десет години от една от най-големите трагедии в историята на спорта – катастрофата с отбора на Шапекоензе. Самолетът, превозващ бразилския клуб към финала за Копа Судамерикана в Колумбия, се разби и отне живота на 71 души. От 77-те пътници на борда оцеляха едва шестима, сред които трима футболисти. Те научиха, че 19 техни съотборници са загинали.

Само един от тях обаче успя да се пребори с прогнозите и да се завърне на футболния терен. Името му е Алан Рушел и преди броени дни, в един символичен момент, той сложи край на своята кариера на 37-годишна възраст.

Едно решение, което промени всичко

През сезон 2016 Алан Рушел е почти непознат резервен ляв защитник. Той има малко записани мачове и е трябвало да остане на пейката в историческия първи финал за Шапекоензе. Съдбата обаче има други планове. По време на полета Рушел решава да смени мястото си, за да седне до своя добър приятел, резервния вратар Джаксън Фолман. Този ход спасява живота му. Оказва се, че техните места са били сред най-безопасните при падането на самолета. Двамата оцеляват заедно с централния защитник Нето.

Контузиите на Фолман са най-тежки и той губи крака си. Нето мечтае да играе отново и след серия от операции дори попада в групата за няколко мача, но мечтата му не се сбъдва. Той така и не записва повече нито една минута и през 2019 г. със сълзи на очи обявява оттеглянето си. „Болките бяха твърде силни, така не може да се изпитва удоволствие“, споделя той.

За Рушел лекарите са категорични – шансовете му да играе отново футбол са нулеви. Дори способността му да ходи е поставена под сериозно съмнение. Той получава тежка травма на гръбначния стълб, която налага сложна операция с поставяне на винтове.

Има и наранявания по главата и краката. Надеждата е крехка, но той е решен да опровергае мрачните прогнози. И го прави по забележителен начин, превръщайки се в герой за цяла Бразилия.

Невъзможното завръщане на терена

Само седмици след трагедията Рушел вече ходи нормално и започва подготовка за бягане. Всеки ден той работи неуморно във фитнеса, а лекарите не могат да повярват на темпото, с което се възстановява. Усилията му дават резултат и през август 2017 г., около осем месеца след катастрофата, той е на терена за специалния мач на Шапекоензе срещу Барселона на „Камп Ноу“.

Рушел е истински футболист, взима дейно участие в играта и получава бурни аплодисменти от публиката. Самият Лионел Меси го поздравява, разменя фланелката си с него и му пожелава успех. Шапекоензе губи с 0:5, но безспорният победител в онази вечер е Алан Рушел.

Малко след това отборът е поканен в Рим за благотворителен мач, приходите от който са дарени на семействата на загиналите. Папата приема играчите на специална аудиенция във Ватикана, като отделя специално внимание на Рушел. Тази среща му вдъхва още по-силна вяра. Най-вълшебният момент настъпва, когато на „Олимпико“ е отсъдена дузпа за Шапекоензе. Всички знаят, че Рушел трябва да я изпълни, въпреки че никога преди не го е правил. Вратарят на Рома, Богдан Лобонц, почти спасява удара, но топката влиза във вратата. Рушел намалява резултата на 1:4, посвещава гола на загиналите си приятели и избухва в сълзи.

Капитан, шампион и лидер

Въпреки героичното си завръщане, Рушел трябва да се бори и с критиките. Зад гърба му се говори, че клубът го държи в състава само от съжаление. Истината е, че през първите две години той не играе много, но такава е била ролята му и преди инцидента. През 2019 г. отива под наем в Гояс, а през 2020 г. се завръща в Шапекоензе, който тъкмо е изпаднал във втора дивизия.

Тогава той получава капитанската лента, превръща се в доминираща фигура и извежда отбора до първото място и незабавно завръщане в елита. Той вдига шампионската купа на втора лига и се чувства като истински шампион. Това е неговата победа над съдбата.

След триумфа Рушел напуска Шапекоензе и след периоди в Америка Минейро и Лондрина, в началото на 2023 г. подписва с Жувентуде. Този трансфер е като затваряне на житейски кръг – именно в скромния клуб от град Кашиас до Сул той започва кариерата си. Символично е, че цветовете на Жувентуде също са зелено-бели, точно като на Шапекоензе.

Последният танц и сбогом с футбола

С Жувентуде Рушел постига още един успех – незабавна промоция в елита, отново с капитанската лента. Той обмисля да се оттегли още преди година, но отборът изпада и той не иска да приключи кариерата си така. Остава за още един сезон, но е сполетян от неочаквана контузия в коляното в началото на 2026 г. Прогнозите за възстановяване от един месец се оказват грешни и той пропуска целия сезон.

В последния кръг Жувентуде се нуждае от домакинска победа, за да си осигури промоция. Треньорът Маурисио Барбиери обещава на Рушел, че това ще бъде неговият последен мач. На емоционална пресконференция защитникът споделя: „На 17 напуснах дома с куфар, пълен с мечти. Сега, 20 години по-късно, затварям тази глава от живота си и сърцето ми иска само да благодари за тази привилегия. Имах победи, загуби, сълзи и втори шанс, който ме научи на истинската стойност на живота. Получих много повече, отколкото някога съм искал.“

В деня на мача феновете го носят на ръце до стадиона. В 75-ата минута, при резултат 2:0 за Жувентуде, Рушел влиза в игра под бурните овации на целия стадион. След последния съдийски сигнал празненствата са за него. Той си тръгва като победител, десетилетие след като погледна смъртта в очите.

Ключови моменти от кариерата на Алан Рушел след трагедията:
Август 2017 г.: Завръща се в игра в приятелски мач срещу Барселона.
Септември 2017 г.: Вкарва гол от дузпа срещу Рома в благотворителен мач.
2020 г.: Като капитан извежда Шапекоензе до титлата във втора дивизия.
2023 г.: Присъединява се към родния си клуб Жувентуде и печели промоция.
2026 г.: Изиграва последния си мач, с който Жувентуде отново се завръща в елита.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS