Футболист №1 на България за 2022 г. при жените Симона Петкова даде ексклузивно интервю пред Дарик радио и dsport.bg. В него тя коментира ситуацията около себе си, свързана с клубния ѝ тим и с националния отбор на България.  

„Намирам се в Арау, Швейцария, точно след обяд“, започна тя.

Петкова не скри радостта си от това, че женският футбол започва да добива все по-голяма популярност в България: „Това е един радостен факт. Изключителна щастлива съм и макар от разстояние, следя всички мачове на националните ни гарнитури, девойките до 16 години са с три победи, преди това и 17-годишните имаха добри резултати. Жените също се представиха страхотно в Турция. Това са поводите за радост на Симона Петкова“.

„Това със сигурност ще даде тласък. Това трябва да стане с желание, развитието на женският футбол трябва да се прави с желание. Трябва да има хора, които да искат да работят с момичетата, да ги обучават. Насилствено наложените норми не са най-добрият вариант за развитие на даден спорт“, каза тя за развитието на женския футбол.

„Изключително щастлива съм, че имах възможността да се върна в Швейцария. С отбора натрупахме загуби, миналата седмица беше най-голямата с 0:5, необяснимо. Преди това стигнахме до равенство с Базел, загубихме 0:1 от Санкт Гален, което за отбор в средата на таблицата е допустимо. Важното за мен е, че съм титуляр, наложих се, което е трудно след контузия. Очаквам да се фокусирам върху себе си и да подобрявам представянето във всеки един мач“, каза тя за тима си Арау.

„Да, разбира се. Треньорът на отбора ме познава. Той ме следеше, искаше ме и също така – треньорът, който е сега в Арау, беше в Йънг Бойс, като именно той е поискал да отида да играя в тима от Берн“, заяви тя по повод треньора в Арау.

Петкова коментира каква е ситуацията в нейния клуб: „Четири чужденки, две от тях са контузени, като цяло в отбора има много травми и това допълнително утъжнява ситуацията. Има момичета от Италия, има момиче от Швеция. Дори швейцарките са чужденки, защото едната част на Швейцария е френска, едната е италианска, тя е разделена на части и като се местиш от една в друга част, има езикова бариера и различия в начина на живот. Смея а кажа, че сме един селекциониран отбор“.

„Първо желая да съм здрава, за да постигам резултати на терена. Надявам се лятото да се случат най-хубавите неща. След контузия трябва да влезеш в ритъм, а моята контузия се оказа доста сериозна, тези 7 месеца извън терена рефлектират и се надявам през лятото да вляза във върхова форма и оттам да се види какво и как“, пожела си футболистката.

„Винаги ще има недоволни хора, независимо кой ще вземе наградата. Не е моя работа да коментирам вота. Журналистите са гласували. Благодарна съм и съм радостна, че получих наградата. Гледам да не обръщам внимание, защото в България я има злобата, никой не се радва на хората, които успяват. Приемам нещата спокойно и се опитвам да не им обръщам внимание. Хубаво е да се оценяват качествата и когато някой получи награда, да сме радостни, че някое момиче е избрано и се гласува доверие на женският футбол и му се дава гласност с такава награда“, каза тя за критиките относно наградата за Футболист на годината при жените.

„Тук е моментът да благодаря на хората, които са близо до мен, защото само те знаят през какво съм минала. Има и разочарование, защото всички знаем, че отсъствах от националния отбор заради контузията и оттам не получих никаква подкрепа, което е беше тежко за мен, имаше разочарование. За сметка на това преживях щастлив период със семейството ми, осъзнах колко е важно. Благодаря на най-близките хора до себе си. Заради тях съм щастлива днес и играя в първа дивизия в Швейцария, което е много високо ниво“, каза с признателност тя.

Тя говори за повиквателните си за националния отбор: „Това трябва да попитате треньорите. Аз не мога да се самоповикам в националния отбор. Радостното е, че съм повикана за лагера през април месец, което е голяма радост за мен. Винаги съм изпълнена с адреналин и пеперуди в стомаха, като знам, че ще облека националната фланелка“.

„За мен всяка една победа и всяко обличане на националната фланелка е специално и дори да не съм част от националния отбор, винаги ще се радвам. Това за мен ще е сбъдната мечта – ако видя националният отбор по футбол на България за жени да играе на голям форум, независимо дали аз съм част от отбора или не“, заяви тя.

„Аз съм оптимист и вярвам, че ще се случи нещо хубаво. Имаше проблясъци в предишните мачове и се надявам момчетата да оставят сърцата си на терена. Ако дадат всичко от себе си, нещата ще се получат“, каза тя за мъжкия национален отбор по футбол.

Тя не пропусна да спомене и своята половинка: „Благодарение на него съм щастлива, смела, подкрепена, обичана. Времето ще покаже какво ще се случи между нас в бъдеще“.

„Да, всичко е точно това, което мечтая. Мечтая да се види публика на стадиона, когато играе женският национален отбор, когато играят момичетата в България. Моята мечта е хората да осъзнаят, че ние играем футбол и имаме право да сме щастливи докато играем и те могат да ни подкрепят“, завърши Симона Петкова.

Георги Миланов: Ако националният отбор има нужда от мен, бих се отзовал

Миланов: Надявам се на обединение в Левски, отборът играе най-добрия футбол в България

Dsport пита: Какво ще гледате - националния отбор или баскетболното дерби Левски - ЦСКА?

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS