Младият защитник на Етър Георги Александров, който в неделя отбеляза първия си гол с виолетовия екип в мача срещу Созопол, даде интервю пред клубния сайт.
- Представи се накратко...
- Казвам се Георги Александров, на 20 години съм. Израснал съм в София и съм юноша на Левски. Играя като централен защитник, тук в Етър ми се налага да играя и като ляв краен бранител. С по-силен ляв крак съм.
- Ти ли избра футбола, или той тебе?
- Може би аз го избрах. С топка в крака съм още отпреди да имам реални спомени за живота. Първо съм тренирал в частна школа, където ме записаха на 4 години. След това на 6-годишна възраст се преместих в школата на Левски, където изкарах близо 13 години. Стигнах и до първия отбор.
- Имате ли спортисти в семейството?
- Не. Но моите родители са фенове на Левски. Живеем до стадиона и тази любов се предава от поколения.
- Вече сигурно са фенове и на Етър?
- Да, разбира се (смее се). Подкрепят ме напълно. На тях също им е много трудно, че се преместих от София, досега 20 г. съм живял с тях. Но подкрепата, която ми дава цялото семейство, е може би най-големият стимул за мен да продължавам да се боря и да се изграждам като футболист. За да може един ден малко или много да подсигуря и тяхното бъдеще.
- Къде мечтаеш да стигнеш?
- Надявам се и до чужбина, но да караме крачка по крачка. Сега имаме цел да вкараме Етър в Първа лига. Моята цел е да стигнем не само елита, но и да спечелим цялото първенство.
- Защо избра Етър?
- Първото и най-важното е интересът, който показаха към мен. Второто, Велико Търново е много хубав град, футболен. Има история във футбола. Да не обидя някои, но отбори, които са на по 4-5 години, се опитват да постигнат нещо, което няма как да се купи с пари.
- Имаш ли амбиция тук да се докажеш по начин, с който да привлечеш интереса на по-големи клубове?
- Да, затова съм дошъл тук - да играя и да помагам на отбора. Да мога да се изградя като човек, като победител. Искам да имам характер на победител, защото тук всеки мач целта е да се печели и Етър ми предостави възможността да играя и да се доказвам. За което съм много благодарен!
- Би ли се върнал в Левски?
- Да, разбира се, при интерес от тяхна страна, но може би не веднага след Етър. Предпочитам да съм на място, където мога да играя редовно и да израстна още повече, за да мога да се върна при "сините" не като периферна фигура, а като главна фигура в отбора.
- С какво се занимаваш извън футбола?
- Обичам да готвя. В момента уча в УНСС и участвам в курс за онлайн маркетинг.
- Е откога готвиш, след като си живял досега с вашите?
- Винаги съм предпочитал сам да си приготвям храната, защото за един футболист е много важно да подбира правилните храни, за да може да се възстановява по най-добрия начин. Ако мачът е в събота, трябва да мислиш за него от понеделник, да знаеш как влияят храните на тялото ти и ти помагат.
- На какво наблягаш тогава?
- Любимата ми храна е сладкото, но го избягвам. Със сладкото греша, но си го позволявам само след мач и дори само след победа. Не обичам да се възнаграждавам, ако не съм си го заслужил. Обичам много паста, правя си я сам. Тя е добър източник на енергия, преди мач също си правя, ако не сме на лагер с отбора.
- Как се разбираш със съиграчите си в Етър?
- Много приятно съм изненадан от посрещането и от атмосферата в отбора. Всички ме приеха много дружелюбно и приятелски, с което спомогнаха за адаптацията ми. Разбирам се с всеки, те са на първо място много добри хора и на второ - много добри футболисти. Засега с всички съм на едно ниво, единствено с Кольо Станев се познаваме отпреди.
- Какво правиш в свободното си време?
- Излизам, имам приятели тук. Играя на плейстешън, обичам да се разхождам, както и да гледам филми.
- Гадже?
- Не, нямам приятелка. Всичко с времето си, аз съм концентриран изцяло върху футбола. Някой ден не е изключено да е и болярка (смее се).
- Къде се виждаш след десет години?
- Надявам се да съм водеща фигура в нашия футбол или да съм излязъл в чужбина. Но аз съм левскар и мечтата ми е да спечеля трофей с Левски.
- Кой ти е любимият световен отбор?
- Манчестър Юнайтед.
- Меси или Роналдо?
- Категорично Кристиано Роналдо. Възхищавам се на неговата амбиция и на развитието му от юноша до това, което е сега. Как вече 20 години се поддържа и тренира. Всичко това при него е манталитет, което в очите ми го издига много повече от останалите.
- А на твоя пост?
- Серхио Рамос. Истински лидер, притежава качества, които бих исках и аз, дори и да не са на неговото ниво. Самото му присъствие на терена придава една увереност на другите футболисти, която на друго място не съм виждал.
- Явно си голям перфекционист - не само в храненето, но и в играта. Това не ти ли пречи понякога?
- И аз съм се замислял за това. Донякъде ми пречи, защото аз никога не съм доволен от себе си. Понякога това ми играе лоша шега на психиката - или прегарям, или избухвам... По различни начини се проявява този перфекционизъм, но мисля, че още съм твърде млад и има време да улегна.
Червени картони в три от четирите мача във Втора лига, скандална дузпа в Своге
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
