„Ако България отново има силни световни атлети, то голямата болка е в тяхната подготовка у нас“, за всичко това специално за Дарик радио разкрива президентът на БФЛА Георги Павлов. Той говори за актуалните проблеми и бъдещи планове, както и стратегията за работа и решаване на текущите спънки в дългосрочен план.
„Да, това наистина е голямата болка на федерацията. Първо благодаря за поканата да ви гостувам. Това е болката на атлетиката в момента и това, в което сме се концентрирали е инфраструктурата. През другия месец ще има една голяма пресконференция, която ще направим. Ние направихме през тези 2-3 месеца нещо неправено в България, може би не знам, друга федерация дали е направила това, което ние сме направили. Обиколихме цялата страна, екипи от 4-5 човека, всеки един клуб, който е регистриран в България, в над 70 града, заснели сме цялата инфраструктура. В момента изготвяме една карта на българската атлетическа инфраструктура, сайт и ще направим едно голямо представяне пред медиите, пред хората, пред общественността, да запознаем какво е състоянието на атлетическата инфраструктура в страната и да приоритизираме там, където има голяма нужда да се направи нещо. Така по предварителни оценки мога да ви кажа, че наистина София остава така ахилесовата пета на българска атлетика. Има доста градове и места с доста прилична инфраструктура и то се вижда и по резултатите“, сподели Павлов за Дарик радио и dsport.
„Къде е най-добре? Еми, горе-долу най-добрата инфраструктура, която има за лека атлетика е в Стара Загора. Там са изградени доста хубави и прилични стадиони. В Харманли, от където е Божидар Саръбоюков, благодарение на общината, е изграден много хубав стадион, много хубава закрита писта, където може да се готвят. Пловдив има две хубави закрити писти, там голямата липса е откритият стадион. Но доста градове има с много добра инфраструктура. Малки градове, в които... Най-зле е София, за съжаление. И това ще е голямата борба. Казвайки и промотирайки навсякъде, че трябва да направим дом на леката атлетика, то няма да е само дом на леката атлетика, това е дом на всички хора, които обичат да се занимават с Царицата на спорта в София, защото това е градът, който е столицата на България, столицата на една европейска държава, просто за пореден път ще кажа, не е хубаво да нямаме такъв стадион.“
„Кубовете, които членуват в нашата федерация, от София са около 40 клуба, самите клубове свършиха основното. Те запалиха децата през тези 10-15 години, направиха големи групи, има голяма масовост, голямо желание, дори наплив, тренират хиляди деца, правят се хиляди детски състезания, но липсва истинския стадион, на който да можем 24/7 и 365 дни в годината да развиваме нашия любим спорт и то не само на една локация в София, а поне на 2-3 локации, както е било на времето.“
„На времето в София е имало 7 или 8 атлетически писти. Имаше на Раковски, имаше на Герена, имаше на Академик, имаше на Славия, на Локо София, на НСА, на Васил Левски, на Българска армия. Те просто изчезват. Септември, да не забравя. Всеки квартал имаше стадион, имаше закрити писти, имаше успехи. Последните 30 години така се случи, че всичко буренясва, всичко загива и всичко изчезна.“
„Така че в момента единствено ентусиазмът на клубовете и на треньорите е да поддържат това ниво, като атлети и като масовост, но тук е мястото, че държавата и ние, и общината, и всички, и общественост трябва да се преборим, за да създеме нормални условия, за да може да има лицензирани стадиони, лицензирана зала, на която да си провеждаме целия календар, да домакинстваме големи пъренства, защото България се слави като домакин и то добър на такива събития, но няма просто инфраструктура, къде да го направим. Така че това е голямата болка и вече правим първи стъпки към това. Тук съм изключително щастлив и радостен, че най-после след тази политическа криза 4-5 години вече имаме стабилно правителство, стабилно мнозинство в парламента, което е изпълнено със спортни легенди, с хора, които обичат спорта и се надявам и съм много обнадежден, че сега е моментът да правим първите стъпки, за да изпълним тази наша мечта Царицата на спортовете да има своя дом, да има едно достойно място, на което да правим състезания и да се готват нашите деца.“
„Имах срещи със спортния министър няколко пъти. Резултати? Хората ни казаха да пуснем едно инвестиционно намерение, което в момента го готвим ние като федерация. Намерили сме собствен ресурс да помогнем и ние да го изпроектираме, да го визуализираме, да стигнем до някакви цифри и от тях очакваме само да ни дадат подходящите терени, на които да разгърнаме това цялото наше желание и от тук на там вече ще трябва да се преборим с юристите, да измислим формите как това да стане, дали да е публично-частно партньорство, дали да е изцяло държавна инвестиция. Това е вече въпрос, който трябва да го решим. Изцяло ще бъде работа на федерацията да осигурим финансовия ресурс, да го проектираме, да го визуализираме, да стигнем до точните количественостойностни сметки и от там предстои голямата работа, защото това е една много малка част от цялото като финансиране, ще трябва да търсим или спонсори, или държавата, или някакъв начин как да го направим. Но това са стъпки, без които не можем. За да отидем при премиер, при министъра, ние трябва да отидем с нещо конкретно, с конкретен терен, с конкретно кое искаме да се случи на този терен и конкретно колко би струвал. И съответно кой биха били ползите. Затова тук идва момента да кажем, че се обръщаме и към другите федерации, защото правейки една зала за лека атлетика, вътре ще включим да може да се ползва и от други федерации, и от други спортове. В партньорство, да. Изграждайки такова съоръжение. Основно да е за лека атлетика, но да има възможност вътре да се помещава и волейбол, и баскетбол, и джудо, и бокс, и таекуондо, и всякакви видове спортове.“
„Имаме поддръжници от страна на другите федерации. Сега тепърва ще се водят разговори с тях, но основната инициатива ще бъде това да е една тренировачна база за леката атлетика, за националния отбор по лека атлетика, там да се правят, дай Боже, да ги лицензираме, да се правят и международни състезания, и международни турнири.“
„Турция специално има над 20-30 съоръжения и стадиони, те са шампион по такива работи. Там има просто силна държава и хора, които милеят и искат да има спорт, спортът е не само спорт като спорт, това е и превенция. Това е особено в тази интернет среда и тази цифровизация и всички деца, където се бориме да ги откъснем от телефона. И зависимостите, които са толкова силни. Това е единствения начин тези деца да ги предпазим. Това е спортът, образованието. За мен там трябва да е акцента на държавата. До образованието там е и спортът.“
„Знаем всички къде ходят, какво правят, къде се готват. И тук е мястото да благодаря на Министерство на спорта и на държавата в частност, като принципал на Министерство на спорта, че тази година ни бяха отпуснати допълнителни средства, с които успяхме да покриеме за първи път най-големите групи, които имахме и на Балкански игри, и на Световни, и на Европейски. Бяхме с толкова много нормативи, че просто в предния бюджет нямаше средства за тази цялата работа. И пак казвам, благодаря специално на Министерството. Осигуриха ни тези допълнителни средства, с които ни спасиха бюджета, където се казва. А относно това дали се чуваме, че са всички, знам къде се готват. Това пак е благодарение на държавата, защото всичките ни топ атлети, които казвате, които са на Олимпийска подготовка, са покрити изцяло от държавата и от Министерство на спорта. Там нямаме никакви липси, никакви нужди. Всичко, кой където иска да се готви, както вие казахте. И в Турция, и в Южна Африка ходят някои. Божидар Саръбоюков се готвеше в Испания. Това всичко се покрива от държавата. Там нямаме никакъв проблем. Проблем с Олимпийската подготовка, с тия 20 атлета, които попадат в нея, проблем нямаме никакъв.“
„Големият проблем, който имаме, това е с голямото ядро от стотина атлета, които са под тях, които са извън тази Олимпийска подготовка. И тук е мястото вече на Федерацията да се включим и ние със спонсори, с възможности да ги подсигурим и тези деца. Защото не е тайна, че никой от нашите атлети нямаше заплати до моето идване. Сега сме осигурили на тези първите 20 достойни заплати, дори малки, но нещо, защото нямаха и такива. Но големият фокус е да разширим ветрилото и да достигнем до тези 70-80 атлета, вторият ешалон, които атлети, благодаря на тях, тази година на всички Балкански игри, които са от 22 държави, ние сме в топ 3. Благодарение на тези деца имаме призови класирани на световни, на европейски и за юноши. И оттам ще излязат новите Божидар, новата Габриела, новият Тихомир и всички тези, които ги чакаме. Алекс Начева да не забравяме. Много забравяме. Христо Илиев направя един уникален сезон и имаме толкова атлети, че... Това е най-големият актив, който има федерация, това са нашите треньори, защото благодарение на тези треньори, половината от тях са и президенти на клубове, благодарение на тях през тези 30-40 години съществува атлетиката. Оцеляваме благодарение точно на тези треньори.“
„Аз го чувствам, че сме обединени и всички гоним една цел и аз като президент, и екипът, и Управителният съвет, и клубовете, атлетите най-вече, всички са обединени и гледат в една посока и мисля, че трудните времена за федерация свършиха. Чакат ни по-добри времена. Много съм оптимистично настроен“, завърши Георги Павлов.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
