Антоан Гризман се сбогува с Атлетико Мадрид в море от емоции, сълзи и едно голямо обещание. Френската суперзвезда не успя да сдържи чувствата си пред препълнения „Метрополитано“, където 64 396 фенове останаха по местата си, за да изпратят своя герой.
„Имах подготвена реч, но всичко отиде по дяволите“, успя да промълви Гризман, преди сълзите да го принудят да спре. Момент по-рано треньорът Диего Симеоне се появи на терена, за да го подкрепи с думите: „Никой не е мръднал от мястото си, защото го заслужаваш“. Последва историческа снимка, събрала на едно място най-великия треньор в историята на клуба, голмайстор номер едно, най-добрия вратар и най-голямата легенда – Симеоне, Антоан, Облак и Коке.
Отново моля за прошка
Преди всичко останало, Гризман отново поиска прошка от феновете, чието доверие трябваше да печели два пъти. Болезненото му напускане в посока Барселона остави дълбока следа, но той бързо осъзна, че никога няма да получи същата обич и статут, каквито имаше в Атлетико.
„Знам, че мнозина го направиха, а други все още не са. Отново ви моля за прошка. Не осъзнавах каква обич имах тук, бях много млад, направих грешка, но се върнах, за да можем отново да се радваме заедно.“
„Първо, благодаря на всички, че останахте. Това е невероятно...“, започна през сълзи той. „Второ, знам, че мнозина го направиха, а други все още не са: отново ви моля за прошка. Не осъзнавах каква обич имах тук, бях много млад, направих грешка, но се върнах, за да можем отново да се радваме заедно“, добави нападателят.
Признателност към Симеоне и легендите
След като най-тежкият момент отмина, Гризман импровизира с гениалността, която го отличава и на терена. Той благодари на всички – от съотборниците си от 2014 г. до днес, до физиотерапевтите и домакините, които „се събуждат в шест сутринта и си тръгват последни“.
Малко преди това президентът Енрике Сересо му връчи плакет за неговите 500 мача и реплика на стадион „Метрополитано“. На терена излязоха и някои от най-големите капитани в историята на клуба, за да позират до него – Аделардо, Томас Руис, Солосабал, Антонио Лопес, Фернандо Торес, Годин и настоящите трима – Коке, Облак и Хименес.
Най-силните думи обаче бяха запазени за човека, който го превърна в легенда. „Благодаря на треньорския щаб и на този, който промени всичко в клуба - Дон Диего Пабло Симеоне. Благодарение на теб има толкова много ентусиазъм, станах световен шампион и се почувствах най-добрият в света. Дължа ти изключително много и беше чест да се боря за теб“, обърна се Гризман към своя треньор.
Семейството и най-ценният трофей
Накрая, след като на терена при него дойдоха съпругата му Ерика Чоперена и децата им, Гризман отправи думи и към своето семейство. „Благодаря и на родителите ми, които ме водеха из цяла Франция, за да играя. Благодарение на тях съм тук и се наслаждавам на футбола.“
Той завърши с послание, което отекна по-силно от всеки спечелен трофей: „Не успях да донеса титла от Ла Лига или Шампионска лига, но тази обич за мен е по-ценна. Ще я нося със себе си цял живот. Благодаря на всички родители, че водите децата си тук, за да им покажете, че Атлети е най-великият отбор в света.“
Обещание за завръщане
Въпреки емоционалното сбогуване, в залата за пресконференции Гризман разкри, че това е само „довиждане“.
„Когато приключа в Орландо, ще се върна в клуба, за да печеля трофеи от друга позиция. Дано дойде някой по-добър от мен и ни донесе Шампионската лига.“
С тези думи той затвори един кръг, но остави вратата широко отворена за бъдещето си в Атлетико Мадрид.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
