Хамза Чудхури - кой е новият ас на Лестър?

Екскурзиите до Бангладеш, мнението му за прическите и още от Чудхури

04 Окт | 18:05

twitter.com/hamzachoudhury1

Когато Хамза Чудхури е на 5 години, майка му Рафиа решава да заведе енергичния си син на тренировка по футбол, за да изпусне парата. Изглежда, че това нейно решение било ключово. Чудхури е футболист, роден в областта около Лестър с корени от Бангладеш и Гренада. 17 години след първата си тренировка полузащитникът гони място в топ 4 със Лестър. По изявите му можем да разберем, че две от детските му черти са останали в него до ден днешен – страхотните футболни качества и неприязън към фризьори. “Мразех да ме подстригват. Като бях малък, майка ми ме водеше на фризьор насила. Отново тя бе човекът, който ме водеше на тренировки в университета в Лоуборо. Ходех просто, за да изразходвам енергията си, защото бях щуро дете. Тя е човек, отворен към различни нови идеи. Това бе първият път, когато разбрах с какво се захващам.”, разказва футболистът. Две години по-късно, за първи път посещава домакински мач на Лестър. 7-годишният Хамза и чичо му Фарук остават очаровани. Едва ли е осъзнавал, че един ден именно той ще носи синята фланелка на “лисиците”.

Историите на Хамза
Хамза определя обстановката в родния му дом като “шумна”. Братовчедите му често идвали на гости, за да се забавляват в парка или да играят видео игри. А на трапезата винаги ги чакали любимите им гозби – къри, ориз, самоса и топъл сладък чай. През ваканциите семейството посещавало Бангладеш, където живеело семейството на майката на Хамза. Пътуванията повлияли на футболиста, който свободно говори бенгалски и му дали различен поглед към живота. “Няколко от спомените ми от детството са от Силхет. Там правех каквото си искам. Спомням, че децата безгрижно се разхождаха по улиците на града в 10 вечерта. Те ми се радваха. Бяха изненадани, че говоря езика им, а прическата ми ги учудваше. Ходехме почти всяка година за по 2-3 седмици. Беше наистина специално. Тези ми пътувания ме направиха по-смирен като дете. Животът в Англия не показва как стоят нещата на подобни места. Радостен съм, че видях от първа ръка, как живеят хората там”, разяснява играчът. В училище той е отличник по история и математика, но е доволен, че е станал футболист. Много от учителите му обаче го съветвали да има резервен план, ако мечтата му не се осъществи.

Вярата, семейството и футболът
Ислямът също играе роля в живота му. След училище ходел на частни уроци по религия. Разбира се, е оставало време и за футбол. “С по-малката ми сестра ходехме да четем Корана всеки вторник и четвъртък след училище. Като дете си мислиш, че е загуба на време, но съм радостен, че родителите ми ме научиха на нещо толкова съществено. Доволен съм от този си избор, макар, че на времето нямах търпение да свърши, за да ходя да ритам. Всеки път преди да изляза от съблекалнията си повтарям свети стихове и други кратки молитви, които знам от майка ми”, споделя 22-годишният полузащитник. Определя пътя си към футбола като “приятен”, макар да се е сблъсквал с расизма при гостуващи мачове. “Като малък са ме обиждали родителите на опонентите ми. Оплаках се на треньора, а той просто отиде и ги смъмри. След това се оплакахме на футболната асоциация. Майка ми е силна жена, тя ме научи как да се справям с подобни ситуации”, допълва халфът.

Вдъхновение към останалите
Хамза е един от двамата играчи във Висшата лига с корени от Южна Азия, редом до Нийл Тейлър от Астън Вила. Той се надява, че неговата история ще вдъхнови редица други футболисти с подобна история и корени да следват мечтите си, изпълнени с вяра за успех. Макар азиатците във Висшата лига да не изобилстват, Хамза вярва, че това ще се промени. “Има двама братя в Уест Бром, братята Наби – Адил и Самир. Ян Данда е в Ливърпул, а Еса Сюлейман в Астън Вила. С Ян поддържаме връзка”, разяснява играчът. През 2017 г. трудът на майка му, доведения му баща Муршид и чичо му Фарик се отплащат, когато дебютира за Лестър, под ръководството на Крейг Шекспир в мач от Купата на лигата. Миналата година впечатли с изявите си в мачове като равенството с Манчестър Сити, завършило 1:1 и победата над Арсенал с 3:0. Тези му изяви впечатляват Брендън Роджърс, който му се доверява във всеки един мач от първенството през този сезон. Извън терена, заедно със съпругата си Оливиа, се радват на първата си рожба Аня, която е на 13 месеца. Заедно се наслаждават на свободното време, като най-често карат велосипеди в парка.

Следващата страст на футболиста е да подобри основните си познания на пианото. Съотборниците му Бен Чилуел и Харви Барнс също са таланти от академията, а Хамза е радостен, че е споделил пътя си към мъжкия футбол заедно с тях. “Когато сме заедно се чувстваме у дома си и се наслаждаваме на успехите ни”, споделя състезателят. Ако формата му се затвърди, то нищо чудно да попадне в плановете на Гарет Саутгейт. “Най-голямата ми мечта е да играя за Англия. Мислил съм по темата и осъзнавам, че още нямам място там. Трябва да извървя дълъг път и да натрупам опит. За мен ще бъде чест. Със сигурност не искам да се примиря с постигнатото. Чака ме още много работа и различни предизвикателства, които да ме направят още по-добър”, допълва Хамза.