В средата на декември на пазара ще излезе автобиографията на Иън Райт – „Футболът, моят живот“, издание на фен клуба на Арсенал в България, с брилянтния превод на Насо Русков.
В този откъс ви предствяме мнението на легендарния нападател за Арсен Венгер. Приятно четене!
Арсен Венгер успя през всичките години без спечелени трофеи да запази достойнството си – затова Моуриньо му се дразни така, както преди му се дразнеше Фъргюсън. Той ги дразни, без дори да си отваря устата. Вижте какво постигна шотландецът в Манчестър Юнайтед и въпреки това се вкисваше при всяко поглеждане в чинията на Арсен. Моуриньо има повече трофеи, но и той реагира по същия начин. Това е, защото Арсен е въплъщение на своето наследство. Той е футболът. Всички ние го играем заради такива като него. Той проповядва футбола в най-чистата му форма и възпитава играчите си по същия начин. Не става въпрос за лични неща или индивидуални награди: целта е играчите му да показват най-доброто, на което са способни.
Освен чисто спортните умения, Арсен винаги гледа характера и интелекта на даден футболист, когато преценява дали да го купи, след което го насърчава да използва тези качества на игрището. Ето защо хора като Денис Бергкамп и Тиери Анри процъфтяха при Венгер и играеха за него с такова удоволствие.
Да ни накара да се държим и мислим като зрели хора, бе един от основните му методи за мотивиране на онзи наш отбор, като с това ни окуражаваше и сами да мотивираме себе си. При предишните мениджъри нещата винаги бяха на ръба, гледаха да ни дразнят или ядосат, за да изкарат най-доброто от нас: „Който не се раздава, е аут от шибания отбор, ясно ли ви е!“. Или просто ни промиваха мозъците: „Умри на терена... умри на терена... умри на терена!“.
Със своя подход Арсен сякаш идваше от друга планета. Той ни предоставяше всичко, от което се нуждаехме, за да разгърнем максимално таланта и уменията си: „Пийте таблетките, хранете се правилно, спазвайте режим и вкъщи, не само на тренировъчната база. Дъвчете храната добре – дъвчете за победа. Наспивайте се пълноценно. Тренирайте правилно, за да сте добре подготвени и в оптимална кондиция за мача. Давам ви всичко това, Иън, за да се представяте на върха на възможностите си. Хайде, покажете ми – играйте!“. Той осигуряваше всичко необходимо на своите футболисти, но останалото зависеше от тях.
Оставяше ни да бъдем господари на себе си и всеки сам отговаряше за представянето си. Той толкова ни вярваше и обичаше, че дори ни предоставяше част от властта си. Имено затова на няколко пъти през последните години се изказах доста остро по телевизията за играта на отбора в определени мачове, като например домакинството срещу „Олимпиакос“ през септември 2015 година. Не виждам какво пречи на тези футболисти да се представят на ниво! Сигурен съм, че им е дадена свобода на действие и с тях се отнасят като със зрели хора – имат всичко, от което се нуждаят! Останалото зависи от тях.
Това е и големият проблем с подхода на Арсен – лесно може да се злоупотреби с доверието му. Същото е, като да знаеш, че единият ти родител е по-мекушав и ако се разревеш достатъчно силно, ще си получиш играчката. Случвало се е неведнъж през изминалите години някои по-нахални футболисти да приемат добротата му за слабост. Ако питате мен, такива бяха Емануел Адебайор и Уилям Галас.
Адебайор е идеалният пример за това как един играч може да злоупотреби с доверието на Арсен Венгер, което най-вероятно го прави и най-голямото разочарование от гледна точка на мениджъра. Когато дойде в „Арсенал“, той притежаваше всичко: бързина, внушителна фигура, атлетизъм, беше силен във въздуха и много техничен – топ нападател.
Той пристигна в отбора, тъкмо когато Тиери се канеше да напусне и привличането му изглеждаше като отличен ход от страна на клуба. Той се оформяше като идеален заместник на Анри в нападение – взехме го през януари 2006-а и направи силен първи полусезон, отбелязвайки четири гола в десет мача. След това изведнъж реши, че трябва да получава същата заплата като Тиери! Наясно съм, че повечето африкански футболисти имат големи семейства и хранят много гърла, но в известна степен това важи за всички нас. Адебайор постъпи крайно некоректно, флиртувайки с „Барселона“ и „Интер“, за да накара „Арсенал“ да му даде онова, което искаше. В общи линии той изнуди ръководството в момент, когато клубът беше притиснат до стената и така настрои завинаги феновете срещу себе си.
Смятам, че Арсен и „Арсенал“ отстъпиха пред исканията му заради ситуацията, в която се намираха – предстоеше им да напуснат „Хайбъри“ и ако бяха позволили на Анри и Адебайор да си тръгнат през лятото, щяха да открият следващия сезон на новия стадион с един деморализиран отбор. Налагаше се да укротят ревльото, просто нямаха избор. Ефектът от това беше пагубен, защото глезеното дете видя, че само трябва да тропне с крак и да се разпищи, за да получи каквото поиска. Казано другояче, той държеше козовете и го знаеше.
Оттам започна и падението му. Тогава разбрах, че Адебайор се е самозабравил и вече не е в състояние да оцени какво щастие е да играеш професионален футбол, нито каква привилегия е да работиш с човек като Арсен Венгер. За разлика от мен, Алън Смит и Тиери Анри, той така и не можа да схване какво означава да водиш атаката на „Арсенал“. С таланта, който притежаваше, той можеше да изкара цялата си кариера в нашия клуб. Ако беше останал да се развива в „Арсенал“, щеше да ни измъкне от онази дълга суша без трофеи. И пак щеше да спечели големи пари. Вместо това при първата удобна възможност той се изгаври с доверието на най-великия мениджър, за когото някога ще има щастието да играе, и се превърна в олицетворение на футболния милионер – пълен джоб и празна витрина за медали.
След като приех офертата на Арсенал, изтръпнах при мисълта как ще реагира жена ми
„Футболът, моят живот“ – автобиографията на големия Иън Райт излиза на български
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
