В средата на декември на пазара ще излезе автобиографията на Иън Райт – „Футболът, моят живот“, издание на фен клуба на Арсенал в България. Книгата е една искрена изповед, която връща читателя години назад във времето на романтичния футбол на Острова,  ще разкаже забавни истории от съблекалните на Кристъл Палас, Арсенал и английския национален отбор. Иън Райт раказва с детайли  за  тежкото си детство, проблемното си юношество, засяга вечни теми като - расизма, футболните агенти, света на шоубизнеса и още . Специално за читателите на dsport издателите предоставят интересни извадки от книгата. Приятно четене!

Когато „Арсенал“ поиска да ме купи, собственикът на „Кристъл Палас“ Рон Ноудс бе готов да ми удвои заплатата, за да остана още един сезон, докато Джордж Греъм ми предлагаше едва 700 паунда на седмица повече, отколкото получавах на „Селхърст парк“. След като приех офертата на „Арсенал“, помня, че карайки обратно към вкъщи, изтръпнах при мисълта как ще реагира жена ми, щом научи колко пари съм отказал, за да отида на „Хайбъри“. Но изборът си беше изцяло мой – аз исках да бъда в „Арсенал“. 

Всички бяхме направили този избор, повечето не за пари, а защото искахме да бъдем част от the Arsenal* и онова, което клубът символизираше. Когато отидох на „Хайбъри“, за да сключа първия си договор, преди да подпиша, моят агент ме заведе да огледам стадиона от директорската ложа, за да си дам ясна сметка към какъв клуб имам шанса да се присъединя. Подписах договора, преди изобщо да бъде оформен. Разписах се върху празен лист хартия и чак по-късно научих колко ще получавам. 

Освен това „Арсенал“ е стабилен клуб, на който можеш да разчиташ. Нямат навика да правят драматични промени в отбора на всеки две години, за разлика от много от така наречените клубове с амбиции и мястото ти е сигурно. Освен ако не се издъниш сериозно, разбира се. Това играе важна роля, когато искаш да се установиш някъде със семейството си. Да не говорим какъв дух цареше в отбора, за което заслугата отчасти беше на Джордж Греъм – обичах съотборниците си, всички бяхме страшно привързани един към друг. Съответно „Арсенал“ нямаше проблем да ни задържи. Бяхме толкова задружни, че не желаехме да се разделяме дори през лятната пауза, камо ли да ходим в друг клуб! 

Джордж беше наясно какво означава клубът за нас и понякога се възползваше от това. След първия ми сезон на „Хайбъри“ получих оферта от италианския „Парма“ и с моя агент Джером Андерсън отидохме при Джордж. Разговорът помежду им вървеше много гладко, докато Джером не спомена „Парма“, при което Джордж се обърна към мен с тих и спокоен глас: „Иън, би ли ни извинил, моля те? Разговорът с теб приключи". 

Станах и излязох, но още преди да се отдалеча от кабинета му, той се разкрещя на Джером. Беше брутално! Джордж щеше да го разкъса: „Той играе за the Arsenal, а ти ми говориш за шибаната „Парма!“. После му бесня за най-различни неща и му дръпна съсипваща тирада, която завърши с: „Изчезвай от тука, м****а ти да ***!". 

 „Уау!“ беше моята реакция от другата страна на вратата. По това време „Парма“ бяха доста силен отбор, но току-що бях чул какво мисли за тях Греъм и колко много държат на мен и той, и клубът. Почувствах се ценен. 

 Аз и Джордж имахме уникални по рода си взаимоотношения, тъй като до голяма степен бяхме коренно противоположни характери и понякога влизахме в много свирепи директни конфликти. Тръгнеше ли да се заяжда с мен, не му оставах длъжен и се почвахме: 
-Разкарай се бе, гад потна!
-Ей, шибано лайнарче малко! 

Вдигахме си зверски скандали пред целия отбор. На другия ден той ме викаше в кабинета си и ми казваше: „Иън, не можеш да ми говориш така пред другите". Аз обикновено се разкайвах и обещавах да му се извиня пред всички, както и правех. Накрая Джордж ми казваше: „Въпреки това обичам, когато се палиш така, защото ми показваш, че ти пука". След всяко мъмрене не пропускаше и да ме похвали. 

 За него беше важно постоянно да напомня на играчите кой командва парада. Безброй пъти се е случвало Кевин Кембъл да дойде при мен след мач, в който е бил резерва, и да ми разкаже нещо от рода на: „Джордж те псуваше през цялото време. Тъкмо се канеше да те смени и викаше: „Пригответе номера му! Вадете табелата!", когато ти вкара гол и го накара да си седне, все така псувайки“. Понякога сякаш му се искаше да ме извади от игра само за да ми натрие носа, а ако преди това се бяхме карали – да ми покаже, че не пада по гръб. 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS