Защитникът Ойер Сариеги пристигна в българското първенство през лятото на 2024 г., за да облече екипа на Берое, с който вече записа 19 мача във всички турнири, в които има 1 гол и 1 асистенция.
За 27-годишния испанец, роден в сърцето на Страната на баските – Доностия или Сан Себастиан, това е първо напускане на родината, след като до момента Сариеги е играл единствено в испански отбори, последният от които бе четвъртодивизионния Утебо.
Сариеги е продукт на баската футболна школа, която даде едни от най-ярките таланти в шампионския отбор на Испания на Евро 2024. Самият той е от футболно семейство, тъй като брат му и сестра му също са футболисти, като тя дори е в женския национален отбор на Испания.
За футболния си път, за своето семейство, за баската школа и за целите и мечтите с Берое и в личен план, Ойер Сариеги говори ексклузивно пред Дарик радио и dsport. Ето какво сподели той:
- Здравей, Ойер, в момента Берое е в зимна подготовка. Имал ли с зимна подготовка до този момент в кариерата ти?
Здравейте! Не, истината е, че за първи път имам предсезонна подготовка през зимата, защото в Испания обикновено няма такава, защото първенството спира само за седмица-две през зимата. За мен това не е проблем, в края на краищата трябва да свикна с това, което трябва да правя а в този случай имаме време до 8 или 10 февруари за предсезонна подготовка, така че вече се подготвяме отново, за да започнем по най-добрия начин втората част на сезона в първенството.
- Берое е първият неиспански отбор, в който играеш, беше ли трудно решението да дойдеш тук?
Разбира се, никога не е лесно. В края на краищата, както каза, цял живот съм бил в Испания, местел съм се из различни градове на Испания, но винаги без да напускам страната. За мен това е едно ново преживяване, истината е, че когато се отвори тази възможност пред мен, да дойда тук през юни, аз не се колебаех много, защото от спортна гледна точка това беше чудесна възможност да продължа да се развивам като футболист. Затова дойдох тук с това намерение и истината е, че изобщо не съжалявам за това решение.
- Ти си в България от лятото, кое е нещото тук, което ти направи най-силно впечатление?
Истината е, че когато ми се обадиха оттук, не знаех много за страната. Когато отидеш на ново място, винаги имаш чувството на несигурност и се чудиш какво можеш да намериш. Аз обаче, бях много изненадан от нивото на лигата, от нивото на играчите, защото си мислех, че нивото на лигата и на играчите няма да е толкова високо. Знаете, че нивото на футбола в Испания е най-високото, но пък и в елита на България, където сме ние, има български играчи на много високо ниво. Освен това има и чужденци, които идват от други държави и също са на доста високо ниво. Истината е, че бях малко изненадан от лигата, защото тя е много конкурентна и мисля, че е интересна за гледане от зрителите.
- Как те приеха в Берое и лесно ли свикна с обстановката в новия град и в новото първенство?
Да, в крайна сметка всичко беше много по-лесно, защото в екипа ни в Берое има няколко испанци, има много аржентинци, всички говорим испански, треньорският щаб също говори испански. Без никакво съмнение това улеснява нещата и мисля, че адаптацията също беше много лесна поради това. Освен това, що се отнася до самия град и хората в него, българите в клуба ни помагат, като ни дават препоръки къде да отидем, в кои супермаркети да ползваме, като цяло различни неща, които ми помагат и в този смисъл мисля, че адаптацията беше много добра и истината е, че всичко беше много лесно, за което съм благодарен.
- Ти си от футболно семейство, можеш ли да ми разкажеш откъде идва тази страст към футбола?
Да, в семейството сме три деца и по-големият ми брат играе за Логроньес, а сестра ми - за женския отбор на Реал Сосиедад. Страстта към футбола се роди още от детството ни, защото ние много харесвахме да играем футбол. Сестра ни също играеше футбол, но не играеше на професионално ниво. Ние винаги сме харесвали много футбола още от малки и сме излизали да играем навсякъде. Така че в този смисъл това винаги е било нещо, което тримата винаги са харесвали, а по-големият ми брат започна малко по-рано с футбола и всички ние го следвахме, така че тази любов идва донякъде и оттам.
- Брат ти Иманол игра с Логронес срещу Атлетик Билбао за Купата на Краля. Разказа ли ти нещо за този мач?
Да, по стечение на обстоятелствата успях да гледам мача на живо, защото бяхме на почивка в Испания и бях в Логроньо. В деня на мача имаше страхотна атмосфера в града. Наистина това беше един много хубав мач срещу Атлетик Билбао, който е отбор от най-високо ниво. Логроньес изигра страхотен мач, а и брат ми беше особено добър в двубоя. Беше жалко, че бяха елиминирани с дузпи, но в крайна сметка мисля, че в отбора трябва да извлекат ползите от опит, който добиха с този мач, който бе изключително хубав за феновете.
- Имаш и сестра, която играе за женския отбор на Реал Сосиедад и за националния отбор на Испания? Докъде мислиш, че може да стигне тя на ниво футбол?
Както каза, в момента тя играе за Реал Сосиедад и за испанския национален отбор. Мисля, че в момента показва максимума от нивото, което има, но според мен тя има качества да играе в по-добри отбори, дори в други лиги, а също и да продължи да играе за националния отбор. Така че мисля, че все още не е достигнала тавана на възможностите си и мисля, че ще продължи да подобрява нивото си и да се развива като футболист.
- Кой е твоят любим отбор? А на брат ти?
От дете съм фен на Реал Сосиедад, защото съм от Сан Себастиан, който е градът на Реал Сосиедад. По-късно, аз съм играл и за отбори като Депортиво Алавес, които също харесвам. В продължение на две години играх за Атлетик, който е отборът от Билбао. Така че истината е, че харесвам всички баски отбори, защото в крайна сметка не смятам, че когато симпатизираш на един отбор, не можеш да си фен и на друг. Винаги съм бил фен на Реал Сосиедад, но харесвам и Атлетик Билбао, Алавес и всички баски отбори.
- А кой е любимият отбор на брат ти и сестра ти, и при тях ли е Реал Сосиедад?
Да, при тях също. В крайна сметка, тъй като и тримата сме от Сан Себастиан, сестра ми и по-големият ми брат Иманол са от Реал Сосиедад. Всъщност и двамата са играли в младежката академия на Реал Сосиедад. Но, както казах, те също имат тази представа за обща подкрепа. Сестра ми например е играла за Атлетик Билбао, а по-големият ми брат е играл за Ейбар, с който е играл в Ла Лига. Ние сме по малко от всички баски отбори и в този смисъл ги харесваме по малко всеки от тях.
- Имаш ли време да гледаш мачовете на Логроньес и на женския отбор на Реал Сосиедад?
От време на време имам възможност да гледам техни мачове. Истината е, че е лукс да гледам мачовете на брат си и сестра си оттук. В крайна сметка това прави всичко по-лесно, а и това е начин да коментирам с тях по-късно как е минал мачът и да поддържам връзката си с тях, която от разстояние е много по-лесна по този начин.
- Ти си продукт на футболната школа в Паис Баско, откъдето излезе по-голямата част от състава на Испания, който спечели Еврокупата в Германия. Кара ли те това да се чувстваш горд с областта, в която си роден?
Да, без съмнение, аз съм много горд от това. Тези от нас, които са от Страната на баските, се чувстват тази принадлежност дълбоко в себе си. В края на краищата не мисля, че е съвпадение, че толкова добри играчи излизат от младежката академия на Атлетик Билбао, Реал Сосиедад или други отбори от региона. Това е така, защото в Страната на баските се работи много добре, полагат се добри грижи за младежката академия и затова от нея излизат много играчи, а след това много от тях се озовават в други първенство и в други отбори на най-високо ниво. Но това със сигурност не е съвпадение и е признак, че работата в Страната на баските се върши много добре.
- Разкажи ми малко за школите в Паис Баско? Какво ги прави различни от школите в останалите области в Испания и как те успяват да създадат толкова много талантливи футболисти?
Да, без съмнение, в крайна сметка всичко започва с наличието на добри треньори, добри инструктори в академията, които помагат на играчите да станат най-добрата версия на себе си както като футболисти, така и като хора. Мисля, че именно там е ключът към успеха. Младежката академия работи много добре, треньорите са на високо ниво, терените също, така че в крайна сметка това е комбинация от много неща, които карат всеки играч да дава максимума от себе си и затова толкова много от футболистите стигат до най-високото ниво на футбола.
- Да се върнем в българската действителност, какви са целите пред Берое през пролетния дял от първенството и какви са целите пред теб самия?
Истината е, че имахме много добра първа половина на сезона, в която завършихме седми. В крайна сметка отборът трябва да се опита да продължи в този дух, за да продължи да трупа точки. Не знам докъде можем да стигнем, защото във футбола никога не се знае и ние не си поставяме никакви граници. Идеята е да продължим да събираме точки и по този начин да се опитаме да останем колкото се може по-високо в таблицата. В личен план целите са същите. В крайна сметка идеята е да направя добра втора половина на сезона и да се опитам да изиграя колкото се може повече минути, да дам най-доброто от себе си, както винаги. Надявам се с отбора да се справяме добре и да се опитаме да се наслаждаваме на всеки мач, като все още продължаваме напред и за Купата.
- Ти успя да вкараш много красив гол през есента срещу Ботев Враца в шампионата, а именно Ботев Враца ви е съперник за Купата, очакваш ли да им вкараш отново?
Да, истината е, че си спомням, че вкарах страхотен гол там, който ни помогна да спечелим трите точки. Ясно е, че четвъртфиналът за Купата също ще бъде много труден мач, защото в крайна сметка този терен е труден за игра. Там те са силни и тази година не се дават никак лесно там. В крайна сметка този терен е много труден. Ние обаче, ще се опитаме, както и в домакинството срещу Локомотив Пловдив, да изиграем най-добрия мач, на който сме способни, и да се опитаме да стигнем до полуфиналите, което би било голямо постижение за нас.
- За финал, има ли отбор, в който мечтаеш да играеш един ден?
Истината е, че откакто бях дете, логично винаги мечтаех да играя за Реал Сосиедад, аз съм оттам и винаги съм имал за цел да се опитам да играя за Реал Сосиедад един ден. Очевидно е много сложно, но в крайна сметка мисля, че трябва да продължавам да работя ден след ден, да се опитвам да показвам най-добрата версия на себе си и футболът ще ми покаже докъде мога да стигна. Просто трябва да вървя стъпка по стъпка, да се подобрявам с всеки изминал сезон и да се опитвам да стигна възможно най-високо.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
