Испания току-що спечели Европейско и Световно първенство. На пръв поглед всичко изглежда перфектно за иберийците, които логично са смятани за фаворит и в новото издание на Лигата на нациите. Селекционерът Луис де ла Фуенте запази почти същия състав, който триумфира на Мондиала, като се съобрази само с няколко отсъствия като тези на Жоан Гарсия и Педро Поро.
Най-голямата новост в състава обаче е присъствието на Роберто Фернандес. Нападателят на Еспаньол прави фурор от началото на сезона и с шестте си гола заема челна позиция в класирането за голмайсторския приз „Пичичи“.
Съмнения въпреки доминацията
Въпреки че Испания спечели последните два големи международни турнира, демонстрирайки превъзходство над съперниците си, все още съществуват известни колебания относно някои постове. Такъв е случаят с позицията на ляво крило, където Алекс Баена беше използван по време на Световното първенство, макар това да не е естествената му роля.
По същия начин на върха на атаката Микел Оярсабал се представи задоволително, но мнозина смятат, че „Ла Роха“ се нуждае от специалист на този пост – истински хищник в наказателното поле, тъй като баскът по природа е преквалифицирано крило.
Новата вълна от таланти чука на вратата
Точно тук Испания разполага с изключително интересно поколение, което вече напира към мъжкия отбор. Роберто Фернандес (24 г.) въплъщава профила на играч, който се чувства отлично в наказателното поле – силен във въздушната игра, способен да печели физически единоборства и същевременно полезен в изграждането на атаките. Статистиката му е показателна: 6 точни удара и 6 гола за Еспаньол от началото на сезона.
В подобен, а може би дори по-талантлив профил, се вписва и Карлос Еспи (21 г.). Той също е представител на новия тип нападатели, каквито Испания трудно създаваше в последните години. След изключителна втора половина на миналия сезон с Леванте, той премина в Реал Мадрид и вече впечатли всички, носейки две победи на „кралете“ в края на мачовете срещу Еспаньол и Елче. За мнозина той е най-талантливият испански нападател в момента и скоро се очаква да получи повиквателна за мъжкия отбор.
Други имена, които трябва да се следят, са:
Гонсало Гарсия (22 г.), който наскоро напусна Реал Мадрид, за да се присъедини към Фулъм.
Саму Агехова (22 г.), чието завръщане след контузия в коляното се очаква с нетърпение, тъй като той вече е викан в националния отбор.
Дилемата пред Де ла Фуенте: мобилност или ефективност?
Сега пред треньорския щаб възниква ключов въпрос: по-добра ли е Испания с мобилен и комплексен нападател като Оярсабал, или с типичен централен нападател като Карлос Еспи? Дебатът е сериозен, тъй като първият тип играч е по-полезен при пресата и отнемането на топката, както и при комбинациите извън наказателното поле.
С истински номер 9 обаче Испания би спечелила много по-голяма ефективност и би имала постоянна заплаха в пеналтерията. Такъв нападател би се възползвал максимално от перфектните центрирания на играчи като Ламин Ямал. Това е дилема, която Луис де ла Фуенте ще трябва да реши, но тя е от категорията „проблеми на богатите“, каквито много други селекционери биха искали да имат.
Той получава възможността да променя стила на игра на отбора си, когато сметне за необходимо, за да изненадва още повече своите съперници.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
