Ивет Лалова-Колио в петък заминава за Токио и своята много емоционална пета Олимпиада. Чаровната ни атлетка даде специално интервю за dsport и Дарик, в което сподели вълнението си. 

Най-добрата ни спринтьорка разкри и щастлива новина за нейните почитатели – Летните олимпийски игри в страната на изгряващото слънце няма да бъдат последното състезание в нейната кариера защото не иска финалът да бъде пред празни трибуни с фалшиви записани аплодисменти. 

Травма възпира Стефка Костадинова да пътува за Игрите в Токио

Ивет не скри, че с екипа й са обсъждали дори вариант да се откаже от Игрите в Токио заради разтегнато сухожилие на бедрото. Решението й обаче е да бяга, да не се отказва, да използва шанса си да бъде част от най-големия спортен форум и да пренапише с чар историята на родната лека атлетика. 

На 2 август Лалова ще застане на стартовото блокче на 200 метра – коронната й дисциплина след като една година допълнително стисна зъби, тренира и остана на пистата. Ивет разкри, че с тима са планирали аклиматизиращ лагер в Окаяма, но японците са им отказали. С усмивка и позитивизъм тя разказа за очакванията си за форума без публика, техниките за абстрахиране, избягването на среща с Covid-19, а също така кой ще се грижи за кучето й Токио докато тя и Симоне са в Токио. 

Показаха стаите на българските олимпийци в Токио (СНИМКИ)

Ето част от това, което сподели Ивет Лалова-Колио специално за Дарик и dsport:

"Много емоционална е тази Олимпиада, много различна. Като състезател, ателет и човек, на когото преди много години казаха, че най-вероятно няма да може да върне на пистата, да стигна до тази пета Олимпиада за мен е страхотно. Много съм благодарна на всички около мен, който вървяха заедно с мен през този толкова дълъг и безкрен път към Токио".

"За съжаление в началото на сезона разтегнах сухожилие на бедрото. Това е тежка контузия откъм време. Сухожилията изискват повече време от мускулите за възстановяване. Аз аз не разполагах с такова. Направих редица снимки, скенери, ядрено-магнитни резонанса, докато не се видя, че проблемът е в сухожилието. Изкарах контузията на крак, лошото е, че ме върна много назад и трябваше седмици работа, тренировки и болки, за да върна там, където бях в началото на сезона".

"Няма да крия, че имаше мисли и вариант да се откажа от участие в Олимпиадата. Тя ще бъде много трудна. Не откъм състезания, а откъм всичко останало организация, пътуване. Има го и фактора COVID-19. Никой не е застрахован. Тъй че и тази мисъл ми мина през главата, но взехме решението да се боря и да не се отказваме".

"Избрах да участвам в спринта на 200 метра, тъй като това стана моята дисциплина във втората част на кариерата ми. Вярвам, че там имам шансове и поле за изява. Затова избрах да участвам само на 200 метра. Участието ми на 100 метра крие опасности за мен".

"Отивам с изпълнено със щастие сърце, с гордост, с мисълта да напиша история в българската лека атлетика, като състезателката в спринта, която участва на пет олимпиади. Искам това да оставя след себе си за бъдещите поколения и шампиони".

"В петък заминавам за Токио. Стартът е 9 дни по-късно. Това е достатъчно време за аклиматизация. Искахме с отбора по лека атлетика да направим лагер в Окаяма, но ни бе отказано, тъй като сме прекалено малко хора. Те искаха група от поне 10 души. Много е сложна ситуацията в Япония. Тези 10-ина дни са предостатъчни за аклиматизация".

"За съжаление тази пандемия ни отне най-хубавото в спорта - да бъдем заедно. Това е най-хубавата част на Олимпиадата. В две седмици се събират най-добрите спортисти от всички държави. Това е празник на спорта. Тази красота се изгуби заради пандемията. Липста на публика ще се усети много. Каквито и аудио-визуални системи да измислят, емоцията на публиката не може да бъде заменена с нищо".

"Симоне се подготвя нормално, спокоен е. Щастлив е, отборът го познава. Със сигурност ще ни бъде от полза".

"Имах щастието да тренирам с млади момичета, които се класираха на своята първа Олимпиада. За мен това удължаване, тази година екстра, ми дойде малко в повече. Тъй като трябваше да издържа още една година натоварване. За атлет като мен, който вече 20 години се състезава професионално това се отразява. Трябваше да се настроя и психологически. Трябваше да оставя на пауза и неща, които планирах за след края на кариерата си".

"Успях да избегна срещата с коронавируса. Поне така си мисля. И да съм преболедувала не съм разбрала. Успях да се предпазя, хората около мен също".

"За рождения си ден си пожелах всичко, което съм си поставила като цел да ми се случи, а то е свързано и петте кръга на Олимпиадата. След тази контузия разбрах, че единственият начин да стигна до Игрите е да не се фокусирам върху това, което съм изгубила, какво е можело да бъде. Искам да отида позитивно настроена. Сигурна съм, че най-доброто ми бягане през този сезон ще бъде именно там".

"Проблемът с кучето ми Токио докато сме в Токио е много голям, но за щастие има много желаещи да се грижат за него. Майка ми е първият човек, който иска да се грижи за него. За щастие имаме много кандидатури за гледачи. Той ще си бъде вкъщи. Какво ще прави и колко ще реве е друг въпрос. На мен ще ми липсва Токио в Токио".

"Засега няма да кажа дали това ще бъде последното ми състезание. Не бива последното ми бягане да бъде на празни трибуни и с фалшиви и записани аплодисменти. Освен това има още толкова турнири. Надявам се да бъда здрава. Планове много, пътища много, мечти много. Дай Боже, здраве и късмет".
 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS