Когато любовта към един футболен отбор е повече от един човешки живот

dsport.bg

Любовта към футбола, към даден отбор обикновено не признава никакви граници. Точно такава е историята на Висенте Наваро Апарисио, който е един от най-знаменитите привърженици на испанския Валенсия, ако не и най-знаменитият. Той завинаги остава в историята на клуба, след като бе увековечен на „Местая“. Неговото място винаги ще бъде запазено, а както показа най-близката история той винаги ще бъде на своето място, верен и ще бъде до своя любим отбор, дори в най-тежките моменти. Дори при COVID-19 кризата, той бе единственият привърженик, който бе на трибуните.

През март 2019 година Валенсия отпразнува своята 100-годишнина от създаването си. Точно тогава на трибуните се появи статуя, символизираща връзката на клуба с феновете.

Бронзовата статуя е на един от най-преданите фенове – Висенте Наваро Апарисио. Той остава верен на сърцето си, верен на своя клуб.

Висенте е роден през 1928 година. Още на 20-годишна възраст става член на фенклуба на Валенсия и започва да посещава всеки мач. През 1982 година той губи зрението си заради отлепване на ретината, но дори и след това продължава да ходи на всички домакински срещи. Атмосферата и духът на стадиона е онова, от което Висенте Наваро Апарисио никога не успява да се лиши. До последния си ден.

Има емоционална история зад самата статуя и нейното местоположение на стадиона: място 164 беше мястото, където Висенте Наваро Апарисио, член №18 на Валенсия, седеше на всеки домакински мач до смъртта си.

За първи път Висенте Наваро Апарисио е заведен на стадиона от своя баща. От тогава започват заедно да посещават двубоите. Години по-късно, самият той води сина си на „Местая”, за да го накара да се влюби в магията.

Той също така пътува при гостуванията на Валенсия, ставайки свидетел на моменти като финала за Купата през 1967 г. срещу Атлетик, но загуби зрението си на 54-годишна възраст поради отлепена ретина.

Въпреки че не можеше да гледа любимия си отбор, страстта му към Валенсия никога не стихна. Висенте продължаваше да ходи на „Местая“, заедно със сина си, преживявайки мачовете по различен начин, като му описваха събитията на терена. „Ние всички заедно ходихме на „Местая”. Той се наслаждаваше на заобикалящата го среда, а аз му разказвах мачовете. Загубата на зрението го направи още по-голям фен на Валенсия. Всички познаваха баща ми на стадиона. Преди мача с Лацио ние си забравихме билетите, но въпреки това ни пуснаха на стадиона”, разказва синът на Висенте.

Централната трибуна, ред 15, място 164. Това е мястото на един от най-верните фенове на клуба. Мястото, на което е сядал до последния ден на живота си.

Той присъства на триумфа на Валенсия през 2004 г. Висенте описва шампионският сезон като най-щастливата година в живота си.

Неговата история е пример за страстта, която феновете изпитват към клуба. Това е чувство, достойно за празнуване, и място 164 на „Местая“ вече служи като постоянно напомняне за това какво означава да следваш Валенсия.

История за испанската мечта, работата по строежите, отхвърлените CV-та и възнаградения труд

Бивш аржентински национал, играл с Меси, стана таксиметров шофьор

„Корейския Роналдо“ - подписа с Ювентус, за последно го видяха на самолет и се появи на терена след 3 години

Най-дългите дузпи в историята на футбола – продължили 34 минути и гледани от ... 40 човека

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още