Джорджи Минунгу е футболист от Кот д'Ивоар, играещ в МЛС за отбора на Сиатъл, който привлече общественото внимание, след като беше разкрито, че този нападател е напълно сляп с едното око, но въпреки това има отлична футболна кариера за 22-годишен младеж.
Що се отнася до историите във футбола, тази е изключително специална – дори ако Джорджи Минунгу е твърде скромен, за да го каже. „Не трябваше да съм тук“, казва той. „Трябваше да се пенсионирам на 20. Но сега всеки мач е като финал за мен.“
Минунгу беше смятан за голям талант, но преди две години се сблъска с огромен здравословен проблем – получи тежка инфекция в лявото си око по време на тренировъчен лагер в Испания, след което напълно загуби зрението си.
Трагичен край на кариерата му беше очакван, но младият футболист остана постоянен и силно мотивиран, продължи да работи и си осигури трансфер в Сиатъл, където има 35 участия досега.
Той дори участва на Световното клубно първенство, проведено в Съединените щати, играейки срещу Атлетико Мадрид.
„Изобщо не ме притеснява. Наистина не виждам нищо с лявото си око, но гарантирам, че играя по-добре от тези, които виждат перфектно и с двете очи. Това е моят манталитет, нещо, което ме прави по-силен“, коментира Минунгу.
Той се сблъска с едно от най-големите препятствия, пред които може да се изправи един професионален футболист, през 2023 г., когато загуби зрението на лявото си око след неочаквана поредица от събития по време на предсезонен лагер в Марбея.
През лятото на 2022 г. Джорджи Минунгу се качи на 20-часов полет до Вашингтон с лоши познания по английски език и куфар, след като напусна чешкия отбор от втора лига МФК Вишков, за да се присъедини към резервния отбор на Сиатъл Саундърс, под наем.
Това е сбъдната мечта. Минунгу, който израства в скромните околности на Батибли – малко селце в Кот д‘Ивоар – е физически слаб и му липсва интелигентност в играта, но година по-късно прави достатъчно, за да си осигури постоянно преместване преди кампанията през 2023 г.
След като стана първият им международен трансфер в историята, упоритата работа се отплати до зимата. Той е поканен да играе с първия отбор на Сиатъл на предсезонен тренировъчен лагер в Марбея, където вкара гол в приятелски мач срещу шведския отбор Хамарби.
„След няколко тренировки забелязах, че окото ми е подуто и ме сърби“, спомня си той. „Не мислех, че е нещо сериозно, но го споменах на лекаря на отбора. Той си помисли, че може да е алергия. Отидохме при специалист, който каза, че може да е от ухапване от животно. Казаха ми: „Нека просто го наблюдаваме няколко дни.“
„Но нещата се влошиха, много по-лошо стана. След три дни окото ми беше пълно с кръв, отпред и отзад. Седмица по-късно цветът му се промени. Почерня, после зачерви. След две седмици стана напълно бяло. Отидохме на преглед при топ специалист и той беше шокиран. Не беше виждал нещо подобно от 38 години.“
Увреждането на окото му е толкова тежко, че лекарят смята, че Минунгу е бил ударен пет пъти едновременно с топка.
Минунгу е опериран, след като лекарите извършват спешна операция, за да се опитат да спасят зрението му. Те отстраняват кръв от предната и задната част на лявото око, но това, което откриват, е необратимо. Щетите вече са нанесени.
„Това, което откриха, беше шокиращо“, казва той. „Нервите в лявото ми око бяха напълно мъртви. Лекарят каза, че може да е тумор, може би дори рак или нещо, което имам от детството. Но не можеха да кажат със сигурност. Успяха да спасят самото око, но не и зрението. Лявото ми око беше напълно изчезнало. Не можех да виждам нищо.“
„Направихме пет или шест ядрено-магнитни резонанса, за да намерим обяснение, но нищо не се показа. Беше ужасяващо. Плаках всяка вечер. Молех се. Работих толкова усилено за този договор с първия отбор, а сега сякаш целият ми живот се разпада. Тогава лекарят ми каза нещо, което ме удари още по-силно: „Джорджи, не мисля, че ще можеш да играеш футбол отново“. „Играех футбол, откакто бях на две години. Това беше целият ми живот. Попитах лекаря: „Сигурен ли сте?“ Той каза „да“. Даваха ми лекарства ежедневно, за да овладеят риска, но лявото ми око го нямаше.“
„Лекарят на отбора се готвеше да подаде документи, че не мога да играя повече, но аз не бях готов да се откажа. Помолих за една седмица. Само една седмица за тренировки. Казах: „Ако се справя добре, ще продължа. Ако не, ще спра.“ Лекарят ми каза, че е рисковано. Казах му: „Това е моят живот. Не твоят. Моят. Произхождам от християнско семейство. Майка ми ме отгледа с вяра. Казваме: „С вяра ходим, а не с виждане.“ Не можех да позволя това да свърши така. Трябваше да опитам.“
Треньорският щаб на Сиатъл му позволи да тренира, стига да носи защитни очила. „Приличах на Едгар Дейвидс“, усмихва се той.
В първия му ден след завръщането, ръководството на клуба показа доверието си в Минунгу, като го пусна в старшия отбор вместо в резервите. Това означаваше всичко.
„Тренирах по-усърдно от всякога. Спях на терена, метафорично казано. Имах едно око, но исках да бъда най-добрият. До декември всичко се промени. Не можех да виждам всичко, но можех да усещам играта. Можех да я разчета. Адаптирах се. Невероятно е какво може да направи мозъкът.“
Оглеждайки се назад, Минунгу казва, че е имало нещо в него, което не е могло да приеме казаното от специалиста в онзи ден.
Хифема – медицинско състояние, при което кръв се събира в предната част на окото, по-специално в предната камера – беше едно от потенциалните предположения. В повечето случаи състоянието е причинено от травма на окото, като например удар по главата или лицето.
Но диагнозата нямаше значение. Всичко, което искаше да прави, беше да играе футбол.
„Много хора биха казали: „Всичко е наред, такъв е животът“ и биха продължали напред. Но аз не можех“, казва той. „Аз съм от Африка. Играех по улиците. Никога не съм имал професионален опит. Просто играех футбол. Пътувах 24 часа, за да стигна дотук. Намерих своето място.“
Отне около шест месеца, за да се възстанови напълно. Първият му мач за завръщане е срещу Вентура Каунти, резервния отбор на Лос Анджелис Галакси.
Краят на 2024 г. е меко казано специален. През октомври Минунгу отбеляза първия си гол в МЛС в сблъсък срещу Ванкувър, а до ноември започна като титуляр във финала на плейофите на Западната конференция на Сиатъл срещу, познахте, ЛА Галакси.
Превъртайки напред към юни 2025 г., Минунгу пренаписа историята си с чиста упоритост. Той излезе на терена срещу Атлетико Мадрид и ПСЖ на Световното клубно първенство, изправяйки се срещу световни звезди като Джанлуиджи Донарума и Нуно Мендеш. Въпреки че отборът му претърпя поражения, присъствието му символизира триумф на духа и устойчивостта.
Говорейки за своето пътуване, Минунгу сподели: „Искам да бъда някой, който показва на хората, че могат да преодолеят невъзможното. Да дам сила на хората с увреждания – хора като мен, които не могат да виждат напълно, или на всеки, който преминава през трудности. Дори сега изпращам част от заплатата си на нуждаещи се хора. Аз и семейството ми ги подкрепяме тихомълком. Искам да направя повече. Говорих с приятел за създаването на неправителствена организация.“
Неговата история е вдъхновила мнозина, като други, които са се сблъсквали с подобни предизвикателства, са се обърнали към тях. Решителността на Минунгу доказва, че препятствията могат да бъдат преодолени със смелост и постоянство.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
