Когато на 10 юли 1989 Морис Джон Гиблин Джонстън подписва договора си с Глазгоу Рейнджърс, той много добре знае къде пристига. Неговото пристигане е много противоречиво, поради факта, че е първият католик, играл в Рейнджърс, както и вторият футболист, играл и за двата гранда в Шотландия – той е първият, който е играл първо за Селтик и след това за Рейнджърс.

В края на Първата световна война в Рейнджърс има правило да не се привличат играчи или служители, изповядващи католицизъм. Това приключва с пристигането на Греъм Сунес през 1986г., който е играещ треньор. Идеята му е да изгради боеспособен отбор с необходимите играчи, без значение от тяхната религия, раса или цвят на кожата.

Мо Джонсън започва кариерата си в Патрик Тисъл през 1979, като за 85 мача отбелязва 41 гола. С представянето си предизвиква интереса на Уотфорд, където преминава през 1983. За „пчеличките“ вкарва 23 гола в 38 мача. След този сезон, Селтик бърза да го привлече. За „детелините“, нападателят отбелязва 52 гола в 99 мача и помага за спечелването на първенството и Купата на Шотландия.

За Мо пристига оферта от Нант и той я приема без да се замисли. 66 мача и 22 гола по-късно, той е принуден да си тръгне, заради лошото финансово състояние на френския тим. Тогава решава да се върне в Шотландия, но Селтик изпуска сроковете за плащане към Нант и агентът на Джонстън го предлага на Греъм Сунес и Рейнджърс.

Новината за трансфера на Мо Джонстън подлудява феновете на Рейнджърс - те не искат католици в отбора! Голяма част от тях отиват до клубния стадион „Айброкс“, за да изгорят сезонните си билети и се заканват повече да не посещават мачове на тима никога повече. Из целия Гласгоу има банери с надпис „Край на една 117-годишна традиция“.

Селтик, който има споразумение с него, заплашва да блокира трансфера, като се обърне към ФИФА. Поради тази причина, Шотландската футболна асоциация не може да картотекира Джонстън като играч на Рейнджърс. В крайна сметка „детелините“ отстъпват и Мо Джонстън преминава в кръвния враг на „зелените“.

През 1989г. той отбелязва най-болезнения гол в дербито. Феновете на Селтик го мразят, заради предателството, а феновете на Рейнджърс – заради религията и дори отказват да се радват на головете му. Така, това попадение не е отпразнувано от никого и завинаги остава в историята като гола, който обедини двете враждуващи агитки.

25 години по-късно: Шотландия се завърна на европейски първенства

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS