Свърши се. Кристиано Роналдо се оттегли от националния отбор на Португалия. Финалният акорд прозвуча рязко и горчиво, като няма смисъл да навлизаме отново в обстоятелствата, довели до него. Детското избухване, след като не беше включен в мач от Лигата на нациите, остави петно върху наследството му, а то далеч не е единственото. Но сега, когато един гигант слиза от сцената, не е време да се фокусираме върху петната. Точно обратното – това е възможност да си припомним неговата изумителна кариера в националния екип и да я погледнем в правилната историческа перспектива.
Недостижимите рекорди на един шампион
Кристиано Роналдо е абсолютен рекордьор по участия в международни мачове с внушителните 234 двубоя. Той е и голмайстор номер едно в историята на националните отбори със 146 попадения. И в двете класации на второ място е Лионел Меси, съответно с 208 мача и 126 гола, който също слезе от сцената преди месец с пищен бенефис в Аржентина.
Тези рекорди изглеждат вечни, отчасти защото футболът на национално ниво постепенно губи своята привлекателност. Роналдо, Меси, а и Лука Модрич (с 206 мача) са изключителни феномени. Мястото на португалеца в историята е гарантирано завинаги като безпрецедентна фигура, защитавала цветовете на родината си в продължение на 23 години.
Началото на една легенда
Всичко започна в приятелски мач срещу Казахстан на 20 август 2003 г. Тогава Португалия се готвеше за домакинството на Европейското първенство и нямаше официални мачове. Бразилският селекционер Луиш Фелипе Сколари го повика веднага след дебюта му за Манчестър Юнайтед. Младото дясно крило влезе на полувремето на мястото на Луиш Фиго – момент с огромен символизъм. Години по-късно Кристиано Роналдо щеше да наследи Фиго като капитан и лидер, а след това да се превърне в далеч по-голям мит от него и на „Сантиаго Бернабеу“ с екипа на Реал Мадрид.
Първият му гол дойде на самото Евро 2004, когато влезе като резерва срещу Гърция и се разписа в добавеното време при загубата с 1:2. Това обаче повиши статута му и до края на турнира той вече беше титуляр. На полуфинала срещу Нидерландия Кристиано блесна с гол и асистенция, но Гърция попари мечтите на португалците на финала. Сълзите му след загубата с 0:1 бяха само началото на една кариера, изпълнена с върховна радост и горчиво разочарование.
Триумфът на Евро 2016: осъществената мечта
Мечтата за спечелване на международен трофей беше от решаващо значение за Кристиано. Португалия никога не беше печелила нищо преди него, а „златното поколение“ на Фиго и Руи Коща така и не успя. Фактът, че Роналдо стигна до финал още на първия си голям форум, само засили неговата мания. И той я осъществи.
Португалия вдигна трофея на френска земя през 2016 г. след прагматични игри в „гръцки стил“, побеждавайки домакините с 1:0 във финала. Самият Роналдо се контузи и беше заменен в 25-ата минута, след което се превърна в същински треньор край страничната линия, раздавайки инструкции и дори избутвайки физически селекционера Фернандо Сантош. Някои, като Нани, видяха в това лидерство. Други сметнаха, че е прекрачил границите в опит да обсеби светлината на прожекторите. Каквото и да е, този трофей е записан на негово име.
Два гола и асистенция при равенството 3:3 с Унгария класираха отбора за елиминациите.
Гол и асистенция на полуфинала срещу Уелс бяха не по-малко решаващи.
Това беше първата историческа титла за Португалия и най-важният момент в наследството на Роналдо.
Световните първенства: между блясъка и разочарованието
За разлика от европейските първенства, на световните финали Роналдо така и не успя да стигне до големия триумф. Той е първият и вероятно последен играч, вкарал гол на шест различни мондиала, но общата му сметка е скромна за неговите стандарти – едва 11 гола в 27 мача. Най-силният му мач безспорно беше хеттрикът срещу Испания (3:3) през 2018 г.
Ако трябва да изберем най-запомнящия се негов момент от световни първенства обаче, това трябва да е прословутото намигване. На четвъртфинала срещу Англия през 2006 г. Роналдо настоя пред съдията да изгони съотборника му от Манчестър Юнайтед Уейн Рууни. След като мисията беше успешна, той намигна към скамейката. Скандалът беше огромен, но сър Алекс Фъргюсън успя да ги помири и скоро след това кариерата на португалеца излетя в космоса, за да спечели първата си „Златна топка“ и да стане капитан на Португалия за следващите 18 години.
Капитанът: вдъхновение и сянка
Като капитан Роналдо беше всичко – за добро и за лошо. Страстта и отдадеността му бяха безгранични. Той вдъхновяваше съотборниците си, както в случая с Жоао Моутиньо, когото лично убеди да изпълни дузпа срещу Полша на Евро 2016, въпреки че халфът се страхуваше след пропуск през 2012 г.
Дълго време Роналдо се радваше на пълен консенсус сред феновете, но той се пропука, защото Кристиано не знаеше кога да спре. Последните му турнири бяха излишни. Той можеше да си тръгне като безспорен герой или да приеме ролята на ментор. Характерът му обаче не му позволи да приеме ограниченията си. Петната ще останат, но те няма да го свалят от върха. Дори и след оттеглянето му, националният отбор на Португалия ще се асоциира преди всичко с него. А португалският футбол му дължи един последен мач.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
