От началото на този век Англия без преувеличение може да бъде наречена Меката на футбола. Родината на най-популярния спорт на планетата е и мястото, където футболът се играе на най-високо ниво.
Затова и няма как да не прави впечатление, когато част от голямата картина на английския футбол е и България под някаква форма. Сред юношеските формации на острова блести едно българско момче, за което футболът е цел №1 и което е уверено, че може да постигне много със своите умения.
Виктор Караджов е поредният участник в рубриката на dsport за „нешлифованите диаманти“ на българския футбол. Само на 16 години, той е в Англия от по-малко от година, но вече блести с юношеските отбори на един от традиционните местни клубове – Лийдс Юнайтед.
Юноша на Локомотив Пловдив, нападателят показва своите голмайсторски способности на Албиона, където е фокусиран изцяло върху играта и вярва, че може да постигне целите и мечтите си, които са грандиозни.
Ето цялото интервю на Виктор Караджов пред dsport:
Ще те помоля първо да се представиш, тъй като не си чак толкова познат на футболната аудитория у нас?
Аз съм Виктор Караджов, играл съм в Локомотив Пловдив до момента. Сега се състезавам за английския Лийдс Юнайтед в U19 и U18. Роден съм в Пловдив, израснал съм в Сърница и от ранна детска възраст се зароди любовта ми към футбола. Още тогава, когато започнах да играя на малкия стадион в Сърница, разбрах, че футболът е моята игра и искам да постигна много големи неща в нея. Всичко стана като на майтап, защото просто един ден с баща ми отидохме на стадион „Локомотив“. Оттам започнах професионално да тренирам футбол. Запознахме се с треньора на тогавашния набор 2008 г. Недко Каблешков, за което му благодаря, че той ми даде шанс за изява тогава. Прие ме в отбора, аз се представих добре на първата тренировка. Той каза, че имам качества да постигна много във футбола и така започна всичко оттам нататък.
На какъв пост започна да играеш футбол?
Винаги съм играл като централен нападател, това е моята любима позиция, тъй като обичам да бележа много голове. Това ми се отдава като цяло и винаги съм обичал да играя като централен нападател.
Как стана преминаването в Лийдс?
Също стана случайно, тъй като когато дойдох в Англия, започнах да играя в по-малък отбор, също ниво U19, 2 години по-големи от мен. Още в първия мач на първенството аз вкарах 3 гола, в следващия мач отбелязах 4 гола. Тогава някой от скаутите на Лийдс ме видя и ми предложи дали искам да отида в Лийдс Юнайтед на проби. Когато отидох на пробния период, казаха, че съм много добър и искат да остана при тях.
Как стана самото ти преминаване от Локомотив Пловдив в Англия? Защо не остана в Локомотив Пловдив, за да се бориш да стигнеш до мъжкия футбол, тъй като много момчета от отбора през годините получиха шанс да играят за първия отбор? Защо реши да оставиш Локомотив Пловдив и България?
Прецених, че искам да се развивам на по-високо ниво в чужбина. Не казвам, че българското ниво не е добро, дори в момента стана ясно, че българските школи са на добро ниво. Прецених, че трябва да продължа в чужбина. В Локомотив Пловдив чаках моят момент за мъжки футбол, който не бе получен и затова реших да продължа към чужбина с моите родители.
Ти каза, че първата ти спирка не е била Лийдс, ще ни кажеш ли за първия ти ден, какво завари в Англия, която е Меката на футбола?
Първият ден заварих момчета и треньори, които ме посрещнаха топло. Те се отнасяха много добре с мен, даваха ми кураж, тъй като аз не говорех много добре английски и все още не го говоря много добре. Те ми дадоха шанс. Всичко беше нормално. В първият отбор, в който бях тук, всичко бе страхотно, само че те имаха по-малко тренировки – по една на седмица, както и по един мач на седмица. Затова аз се чудех накъде ще отидат нещата, не знаех какво ще се случва. Влязох в това отборче наужким, но вярвах силно. Преди да дойда в Англия направих сериозна физическа и техническа подготовка. Бях уверен в себе си, знаех, че ще постигна това, което съм постигнал до момента и смятам занапред да постигам още повече.
Когато се озова в Лийдс, как бяха първите ти дни на адаптация? Имаше ли нещо да наваксваш?
Нямаше нищо, което да наваксвам, освен английския език, с него съм много скаран. Най-интересното бе, че когато момчетата и треньорите разбраха, че не говоря добре английски, те започнаха да говорят с мен на български. Във футбола нямах нищо, което да наваксвам, дори момчетата толкова ми се възхищаваха, че искаха да показвам някои неща и на тях – как търся топката и как атакувам. От футболна гледна точка нямаше какво да наваксвам, бях доста добре подготвен от България.
Какво ти помогна като цяло с адаптацията за живота и футбола в Англия?
Мисля, че беше мотивацията, защото аз бях много мотивиран и много надъхан да дойда тук и да постигна всичко, което съм намислил. Баща ми и майка ми също много ме подкрепяха, техен близък семеен приятел много ми помогна за адаптацията като ме караше и ме връщаше от тренировки, говореше с треньори, когато нещо на мен или на тях не ни беше ясно. По-скоро мисля, че беше голямата ми мотивация да се докажа нещото, което ми помогна най-много за адаптацията.
Състезаваш се за отборите до 18 и 19 години, каква е програмата пред теб? Има ли ясен план, който Лийдс ти предостави за близко бъдеще?
Скаути от мъжкия отбор ме наблюдават постоянно на всеки мач. Дотук мисля, че аз съм най-резултатния, моят треньор също казва това всеки път на всяка тренировка, тъй като вкарвам много голове. Той ми казва голова машина. В момента ме гледат скаути от мъжкия отбор, представям се на ниво, раздавам се, надявам се скоро време да постъпя в мъжкия футбол.
Попаднах на статия, в която пише, че правиш фурор и вече имаш 10 гола? На кои отбори успя да вкараш?
До момента имам 15 гола и 5 асистенции дори, увеличи се бройката. Успях да вкарам на Шефийлд, Манчестър Юнайтед, Нюкасъл, Барнзли. Играхме с големи отбори, на които успях да вкарам.
Какво е чувството да вкараш на тези големи отбори, макар и на юношеско ниво?
Чувството е доста силно, наистина. Усещаш още повече увереност и мотивация в себе си, когато вкараш на такъв отбор. Просто си изпълнен със сила след това. След първия гол имаш чувството, че можеш да вкараш още 10 гола на такъв отбор. Аз излизам с голяма мотивация за мача, за да вкарам и след като го направя, удовлетворението е много голямо.
Ще ни разкажеш ли малко повече за Лийдс, за базата и условията, които има един млад футболист, за да се развива?
Базата на Лийдс Юнайтед е много добра. Има 2 тренировъчни стадиона големи за футбол 11 и 6 по-малки за по-малките набори, 1 официален терен за мачовете. Има сауна, има стая за рехабилитация, базата е на доста високо ниво. Винаги се грижат за нас след тренировка. По време на тренировката, ако има удар или по-фатален сблъсък, винаги има доктор, който веднага се отзовава, за да помогне и да направи каквото трябва. Нещата са на доста високо ниво и тук един футболист може да се изгражда доста добре.
Как протича един твой ден от събуждането до връщането в леглото вечерта?
Със събуждането ми закусвам винаги яйца. Отивам на тренировка, тренираме, след което се прибирам тук, почивам малко, обядвам. Почти всеки ден се стремя да ходя на фитнес, защото тук футболът е доста физически здрав и се стремя да съм още по-здрав, за да нямам проблеми. Всеки ден с баща ми ходим на фитнес, правя и умствено развитие, защото само със спорт няма как. Играем шах с баща ми, свиря на китара, винаги имам една топка в стаята, с която се упражнявам. Имам различни тежести тук, които ги вдигам, има колело. Опитвам да използвам на максимум за своето развитие всеки един ден. Правя го, за да мога да се развивам и умствено, и физически.
Ако бе останал в България, щеше ли един твой ден да протича така, както сега, когато мислиш почти изцяло за футбол.
Бих казал, че в България това е почти невъзможно, защото изкушенията там са много. Не че тук няма, но изкушенията в България са много, винаги ще има приятели, момичета, най-различни купони, на които ходят децата в днешно време. Винаги има изкушения, заради които не можеш да си напълно фокусиран върху футбола и това, което искаш и мислиш да станеш. Мисля, че в България не би протичал така един мой ден.
Това, че си със своето семейство в Англия, повече ли ти помага?
Със сигурност е по-добре, когато си с родителите, защото можеш да имаш повече контрол от тях, както и полезни съвети, които биха ти дали. Като цяло, когато си самостоятелен, израстваш повече, но и с родителите за мен е по-добре от гледна точка на режим, помощ и съвети.
Близо 6 месеца си в Англия, в Лийдс, имал ли си контакти с българския национал Илия Груев?
Нямал съм контакт с него, макар да съм искал да направя. Не съм се срещал с него, той в момента мисля, че е с контузия и не можем да се засечем на самата база.
През лятото в ЦСКА дойде легендата на Лийдс – Лиъм Купър, който в момента не се справя много добре с представянето си по българските терени. Питат ли те англичаните за него, тъй като той в паузата се прибра, беше почетен от феновете и ръководството на Лийдс?
Не, момчетата не са ме питали нищо за него. Аз дори не контактувам много с момчетата за различни футболисти. По-скоро с тях контактувам преди мач, по време на тренировка и да обсъждаме нашата игра, за да се представяме по-добре в мачовете. Не са ме питали, може би не знаят, че ЦСКА е в България и аз съм от България, като така мога да познавам клуба, в който е той. Не сме си разменяли такива общи неща за този футболист.
Посрещнахте празниците в Англия с твоето семейство. Защо не се прибрахте в България?
По-скоро аз не исках да се прибирам, защото тук съм настроен да мисля само за футбол. Искам да остана тук, да се развия още малко. Когато всички почиват, разпускат, аз винаги си тренирах, ходих на стадиона и във фитнеса. Надграждах, за да мога сега, когато започнат отново мачовете, да покажа още по-силна страна от себе си.
Какво предстои за новата година в професионален план?
В професионален план предстои завършването на първенството. Надявам се да се представим още по-добре докрая и да влезем поне в Топ 3. Надявам се да бъда качен в първия отбор на Лийдс Юнайтед като тренировка поне, за да видя как е мъжкият футбол, ще мога ли да се справя, ще имам ли шанс като цяло и се надявам да вкарам още много голове.
Има ли някой футболист, на когото се възхищаваш и подражаваш и искаш един ден да играеш като него на високо ниво в голям отбор и голямо първенство?
Има, мисля, че всеки футболист трябва да си има един такъв идол. Моят идол е Кристиано Роналдо, винаги съм взимал пример от него, подражавал съм на него. Опитвам се да тренирам по неговите методи, да спазвам нещата, които той спазва и се надявам един ден да стигна на ниво, на което е той – да взема „Златна топка“, „Златна обувка“, да спечеля Шампионска лига. Мисля, че мога да го постигна, достатъчно съм кадърен, достатъчно съм силен, достатъчно талант имам и смятам да го постигна.
В кръга на шегата, както е тръгнал той, може някой ден да се засечете в един отбор и да се срещнете на терена, защото той не мисли за отказване!
Да, въобще не мисли за отказване. Аз много ще се радвам, ако се засечем с него, за мен ще е голямо удоволствие.
Каза, че играеш шах, свириш на китара. Имаш ли хобита, с които разпускаш след дълъг тренировъчен ден, след трудни мачове?
Други хобита, освен китарата, която много ме успокоява, нямам. Тук са двете китари, с баща ми свирим, упражнявам се на тях.
За какво мечтаеш, къде се виждаш след 5 години?
Ако трябва да бъда честен, виждам се в Реал Мадрид, не знам защо. Виждам се в Реал Мадрид със „Златна топка“ и „Златна обувка“, наистина. Това ми дойде най-напред в главата, мисля за това и мисля да го постигна.
На фона на резултатите ти в момента, очакваш ли повиквателна от националния отбор на България, от всяка гарнитура над 18 години?
Абсолютно, очаквам и винаги ще бъда готов да помогна на националния отбор с моето участие, за да печелим мачове. Очаквам повиквателна и наистина се надявам да получа такава.
Играл ли си досега с националната фланелка и какво е чувството, когато чуеш химна на България?
Да, играл съм, имам 2 изиграни мача с българската фланелка в отбора до 15 години с треньор Калоян Георгиев, много му благодаря за шанса за изява, който ми даде. Още в първия мач бях титуляр. Като се сетя в момента, чувството е настръхващо, и в момента настръхвам, като се сетя за момента, в който чух българския химн и бях в титулярния състав. Доста силно чувство.
Срещу кого играхте и успя ли да отбележиш гол?
Играхме срещу Румъния, две срещи. Не успях да реализирам, но бих казал, че показах силна игра. Много благодаря също на Георги Иванов-Гонзо, който дойде на мача и ни гледаше. След мача каза, съм се представил добре.
Значи още една цел имаш в бъдеще – да отбележиш гол с националната фланелка?
Точно това мисля да направя, дори мисля да са повече от един головете.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
