"Моят любим спортен момент" с Невяна Владинова

Вижте интересния разказ на Владинова за Световната купа в София 2016 и нейния първи медал

dsport.bg

Една от най-добрите български гимнастички Невяна Владинова се включи в предизвикателството "Моят любим спортен момент" на Българската асоциация на спортните журналисти. Вижте интересния разказ на Владинова за Световната купа в София 2016 и нейния първи медал:

Ще разкажа и аз един от любимите си моменти в спорта. Те наистина са много, но някой ден, когато се оттегля, ще се върна за тях там някъде, в миналото.

Сега ще ви споделя за Световната купа в София 2016г., когато спечелих и първия си медал от такъв форум. Това беше поредната постигната цел и, разбира се, бях много щастлива, но това не е първото хубаво нещо, с което свързвам този момент.

   Обожавам да играя пред родна публика в "Арена Армеец". Както обикновено, подходих много отговорно към състезанието. Изиграх силен многобой и се класирах за всичките четири финала. В деня на финалите, знаейки, че съм близо до медалите, още повече се мотивирах да съм безупречна. Дадох всичко от себе си (или поне така си мислих тогава). Изиграх силно, смело и без груби грешки обръча, топката и бухалките. Оценките обаче не стигнаха за медали. Нямаше време за разочарование. Ядосах се, но на себе си! Казах си: "Трябва още нещо". Подготовката ми с лентата премина по-скоро статично. Не пробвах почти нищо. Г-жа Ангелова (Ефросина) и г-жа Брани (както я наричме ние) дори бяхаа малко притеснени какво ще изиграя, но ми се довериха и ме оставиха да се подготвя по моя си начин. Бях сигурна, че си мога всичко и предпочетох да събера сили. Когато дойде моят ред, както обикновено преди да изляза, г-жа Брани ми каза да не слушам публиката (а тя беше наистина силна) и да и се радвам когато си изиграя съчетанието. Тогава може би за пръв път разбрах какво иска да каже тя. Усетих как на килима сме само аз, лентата и музиката. Не виждах друго, не чувах друго. В средата на съчетанието започнах да усещам как с всеки следващ елемент се самозапалвам. Когато стигнах до финала, усетих, че ми се плаче от емоции, хубави емоции и всъщност пуснах сълза. Това за неемоциоанлен човек като мен си е събитие. Когато чаках оценката си на "Kiss and cry" на дивана, бях толкова щастлива, че дори не забелязах тройката (класирането) в горния десен ъгъл на монитора. Връщайики се на тренировъчния килим при треньорките, видях как подскачат от щастие. Казах си "Чак пък толкова". Когато стигнах при тях, г-жа Ангелова ми каза: "Браво, мама, видя ли, че стана". Попитах "Какво?". Тогава г-жа Брани каза "Имамем медал!" и аз чак тогава разбрах!

   Така помня първия си медал от Световна купа! Благодаря на всички, които бяха част от този незабравим момент!

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ