Пеп Гуардиола промени лицето на английския футбол. Наследството, което оставя след себе си, е огромно.
Бяха изминали само шест месеца от престоя му като мениджър на Манчестър Сити, когато на втория ден на 2017 г. той заяви, че „процесът на моето сбогуване вече е започнал“. По онова време членове на ръководството на клуба говореха по подобен начин. Те не си представяха, че той ще се задържи дълго. Бяха решени просто да се насладят на първоначалния му тригодишен договор, а всичко отвъд това щеше да е бонус.
За изненада на всички, включително и на самия него, Гуардиола остана десетилетие на „Етихад“. Той изведе Манчестър Сити до шест титли във Висшата лига, спечели три пъти ФА Къп и пет пъти Купата на лигата, като добави и Шампионска лига, Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство през онази паметна 2023 година. Сега, той се сбогува, като единственото му съжаление е, че Арсенал току-що му отне седма титла във Висшата лига като прощален подарък.
Революцията на „Пеп-бол“
Наследството, което той оставя, се простира далеч отвъд спечелените трофеи. То е и в неговото влияние като водещ привърженик на стила на игра, основан на владеене на топката, който мнозина смятаха за несъвместим с ценностите на английския футбол при пристигането му. Днес този стил е толкова дълбоко вкоренен в съвременните треньорски среди, че може да бъде проследен от Висшата лига до петото ниво на Националната лига и до калните терени на аматьорските неделни мачове.
Или поне можеше доскоро. През последната година-две се наблюдава известно отстъпление от „Пеп-бол“: засиленото използване на статични положения за сметка на постепенното изграждане на атаките; лек, но неоспорим спад в процента на успешни пасове – както във Висшата лига, така и в Чемпиъншип и Лига 2 – след стабилното им нарастване през предходните години.
Дори самият Гуардиола направи компромис с принципите си, привличайки централен нападател (Ерлинг Холанд) и вратар (Джанлуиджи Донарума), които се отличават с основните си умения (да вкарват топката в мрежата и да я пазят извън нея), но допринасят сравнително малко за изграждането на играта.
Сблъсък с „логиката на Висшата лига“
В някои отношения настоящият сезон във Висшата лига напомня повече на онзи, който Гуардиола описа с ужас малко след пристигането си в Сити: „Девет гола, осем от статични положения – корнери, свободни удари, тъчове“, каза той пред репортери, визирайки мач между Суонзи и Кристъл Палас, който бе наблюдавал. „Това е английският футбол и аз трябва да се адаптирам, защото никога преди не съм преживявал подобно нещо.“
Първият му сезон включваше няколко отрезвяващи момента, най-вече тежките загуби от Лестър (2:4) и Евертън (0:4), като отборът му завърши трети във Висшата лига, на 15 точки зад Челси и на осем зад Тотнъм. Тогава много се говореше как, за разлика от Антонио Конте в Челси и Жозе Моуриньо в Манчестър Юнайтед, той е проявил наивност, представяйки си, че правилата на играта във Висшата лига не се различават от тези в Ла Лига и Бундеслигата.
Към края на кампанията 2016-17 г. в предаването Monday Night Football на Sky Sports имаше завладяващ епизод, в който Гари Невил и Джейми Карагър изразиха притесненията си относно посоката, която той е поел. Карагър смяташе, че централното трио в халфовата линия от Фернандиньо, Кевин Де Бройне и Давид Силва може да е твърде леко за Висшата лига. Невил изреди списък с предишни шампиони – Манчестър Юнайтед, Блекбърн, Арсенал, Челси и Лестър от предходния сезон – и посочи, че „всеки един отбор, който е печелил лигата, без изключение, е имал мощ и сила в сърцето си, в този гръбнак“.
Опитът да го направиш без тази физика и устойчивост в сърцето на отбора, каза Невил, „би се противопоставил на логиката на Висшата лига (...), да трябва да преминаваш през тези зимни месеци и да играеш онези ужасни мачове, които знаем, че съществуват. Можеш ли да спечелиш лигата, играейки по този начин?“
Всички тези въпроси бяха основателни. Но се оказа, че можеш.
Доминация без компромиси
Гуардиола и Сити спечелиха титлата в следващите два поредни сезона със 100 и 98 точки. В тези две кампании те спечелиха 64 от 76 мача във Висшата лига, взимайки 198 от възможни 228 точки. За сравнение, най-доброто постижение в два последователни сезона в историята на английския футбол преди това беше на Челси на Моуриньо, който записа 58 победи и 186 точки през 2004-05 и 2005-06. Челси вкара 144 гола в този процес. Сити отбеляза 201.
Нещо повече, те постигнаха всичко това, без да се съобразяват и най-малко с наръчника за печелене на титли във Висшата лига. Към отбора, за който се смяташе, че има мека сърцевина, Гуардиола добави играещ с крака вратар (Едерсон), трима крайни защитници (Кайл Уокър, Данило и Бенжамен Менди) и още един дребен плеймейкър (Бернардо Силва). Това възлезе на разход от 240 милиона паунда през лятото на 2017 г., но той го направи, продължавайки да се противопоставя на „логиката на Висшата лига“, докато от другата страна на Манчестър Моуриньо инвестираше сериозно във височина, мускули и агресия за гръбнака на своя отбор (Виктор Линдельоф, Неманя Матич, Ромелу Лукаку).
Несравнимо влияние и един „огромен слон в стаята“
Толкова много от водещите треньори днес са повлияни от Гуардиола. Човекът, определен за негов наследник (Енцо Мареска), преди това е работил заедно с него в Сити, както и треньорът, който току-що изведе Арсенал до първата им титла във Висшата лига от 22 години (Микел Артета).
Треньорът, който превърна Пари Сен Жермен в елитен отбор, демонстриращ красив, доминиращ и изразителен футбол (Луис Енрике), е играл и тренирал заедно с Гуардиола в Барселона. Треньорът на Байерн (Венсан Компани) е играл под негово ръководство в Сити, както и новият мениджър на Челси (Чаби Алонсо) в Байерн. Сеск Фабрегас, чиято репутация расте в италианския клуб Комо, е играл за Гуардиола в Барселона. Същото важи и за помощник-треньора на Барселона Тиаго Алкантара. Арне Слот, който изведе Ливърпул до титлата във Висшата лига миналия сезон, заяви пред холандското списание Voetbal International през 2023 г., че подходът на Гуардиола „ми доставя върховно удоволствие във футбола“.
Разбира се, в стаята има и един огромен слон: тази славна ера на Сити се разви на фона на сериозни обвинения за финансовото поведение на клуба. Скоро се очаква решение по разследването на Висшата лига за поне 115 предполагаеми нарушения на финансовите регулации. Клубът отрича всякакви нарушения, но в зависимост от резултата, изключителните им постижения през последните 15 сезона може да бъдат погледнати по много различен начин.
Тези въпроси обаче винаги са били към собствениците и изпълнителния екип на Сити, а не към Гуардиола или многото играчи, привлечени в клуба.
Залезът на една ера
Странното в наследството на Гуардиола е, че то не беше значително подсилено през последните му две години в Манчестър. След шест титли в предходните сезони, Сити падна до трето място миналата година, на 13 точки зад шампиона Ливърпул. През по-голямата част от този сезон изглеждаше вероятно да завършат втори. Разочароващ беше и спадът в представянето им на европейската сцена, където в последните две кампании не стигнаха по-далеч от осминафиналите в Шампионската лига.
През последните два сезона имаше моменти, в които Гуардиола изглеждаше уморен, а посоката на този отбор на Сити ставаше все по-трудна за определяне. Той говореше за предизвикателството да се адаптира към различен тип Висша лига, която според него се характеризира с бързия, основан на преходи подход, използван от Борнемут и Брайтън.
Въпреки това, дори ако Висшата лига е надхвърлила „пика на Гуардиола“, неговото напускане ще остави огромна празнина в Сити – и потенциална възможност за съперничещите клубове, не само Арсенал, да се възползват.
Това, което отличава наистина великите треньори, е способността и стремежът да продължават отново и отново – и да намират енергията и вдъхновението, за да гарантират, че и играчите им правят същото. Точно както сър Алекс Фъргюсън беше подценяван като тактик, така и уменията на Гуардиола за управление на хора твърде лесно се пренебрегват.
Качеството, което Бернардо Силва изтъкна за своя треньор, дори след като го нарече „гений“, беше: „гладът му за още, и още, и още, всеки път“.
Ето защо, дълго след като за първи път намекна, че ще напусне Сити в края на този сезон, някои от ръководството на клуба се надяваха и вярваха, че той може да бъде убеден да остане. Но не, този път Гуардиола е готов да се сбогува. Наследството, което оставя – за Манчестър Сити, за Висшата лига, за английския футбол като цяло – е огромно.
Трофеи на Гуардиола със Сити:
Висша лига: 6 пъти
ФА Къп: 3 пъти
Купа на лигата: 5 пъти
Шампионска лига: 1 път
Суперкупа на УЕФА: 1 път
Световно клубно първенство: 1 път
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
