Неочакваните герои в историята на европейските първенства

Кристиян Иванов Кристиян Иванов

Открай време европейските първенства са се доказали като турнири, в които се случват много изненади и често има изненадващи герои. Именно затова хората обичат европейските първенства – там изгряват звездите на нови футболисти, които до този момент са били в миманса. Романтиката на тези летни мачове е в това да сблъскат Давид срещу Голиат и феновете да станат свидетели на повторение на библейската история.

Ето и списък с най-неочакваните герои, които са се „раждали“ по терените на европейските първенства:

Съветският съюз печели първата си и единствена титла от европейско или световно първенство на дебютните европейски финали през 1960 г. На вратата на този тим стои митичният Лев Яшин. Не обаче той е героят за „Сборная“. Неочаквано в такъв се превраща Виктор Понеделник (починал на 5 декември 2020 г.). Нападателят на СКА Ростов бележи победното попадение в 113-ата минута от продълженията на финала срещу Югославия. Освен това, той се разписва и в полуфинала срещу Чехословакия.

Евро 1964 е спечелено от домакините от Испания. В състава на „Ла Фурия Роха“ личат имената на зведи като Луис Суарес, Хосе Ирибар и Амансио Амаро. Играчът с основен принос за титлата обаче не е нито един от тях. Човекът, вкарал гол на полуфинала, който също така се разписва и на финала, е Чус Переда (починал на 27 септември 2011 г.). Тогавашният халф на Барселона е във вихъра си на турнира, като освен гол, на финала прави и асистенция на Марселино и така е с основна заслуга за победата с 2:1 над СССР.

Едно от най-приятните за наблюдаване изпълнения във футбола днес са дузпите тип „Паненка“. Това наименование идва от Европейското през 68’ г., когато финалът между Западна Германия и Чехословакия се решава с дузпи. Последен за Чехословакия бие Антонин Паненка. На финал на европейско първенство, при последната, решителна дузпа за отбора му, той решава да бие дузпата по невиждан до онзи момент начин. Той се засилва и копва топката, която бавно, с крива парабола се насочва към вратата. Вратарят на „бундестима“ Сеп Майер се хвърля наляво, само, за да види как коженото кълбо отива към центъра на вратата му и праща купата в ръцете на Чехословакия и Паненка, който записва името си със златни букви в историята на футбола.

През 1980 г. Западна Германия печели европейската титла, а в неочакван герой за страната се превръща Хорст Хрубеш. Нападателят на Хамбургер не успява да се разпише през цябото първенство, но на финала избухва с два гола. Именно те носят победата над Белгия с 2:1, с което ФРГ добавя втора европейска титла в своята витрина. Хрубеш носи прякорът „Das Kopfball-Ungeheuer“ (превдено на български означава: Звярът, който играе с глава) и с право. Повечето от головете си той бележи с глава, включително и победния гол срещу „червените дяволи“ на „Олимпико“ в Рим.

Първият и единствен трофей от голямо първенство за Нидерландия идва през 1988 г. На Европейското първенство в Западна Германия „лалетата“ разполагат с невероятен състав. В него са Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард и Роналд Куман, а селекционер е Ринус Микелс. На финала на Евро 88’ „лалетата“ побеждават СССР с 2:0 (Гуулит 33’, Ван Бастен 54’). Всички светлини са насочени към звездите на отбора, но без Вим Кифт този трофей нямаше да отиде в ръцете на Ван Бастен и компания. Тогавашният нападател на ПСВ е твърда резерва в селекцията на Ринус Микелс. Той вкарва един-единствен гол на турнира, но това попадение помага на страната му да прескочи групата си, където са още СССР, Англия и Република Ирландия. По този начин Нидерландия продължава напред и впоследствие триумфира с европейската купа.

Следващото европейско първенство е турнирът с най-изненадващ шампион в цялата история на тези първенства. След като тимът на Югославия е изхвърлен от надпреварата заради бушуващите войни в страната, на първеството в Швеция отива Дания. Футболистите на „червения динамит“ биват събирани от плажвете, където прекарват лятната си ваканция, за да защитават честта на родината си. И те го правят, печелейки турнира. В състава на Дания е Ким Вилфорт, който бележи един от головете при победата с 2:0 във финала срещу Германия. За снажния халф на Брьондби обаче първенството е изключително трудно, тъй като в същото време 7-годишната му дъщеря се бори с левкимия. Затова, по време на турнира, Вилфорт на два пъти пътува до дома си, за да види болното си дете. Въпреки тежкия за него момент, той играе на много високо ниво и е с основен принос за спечелената европейска титла.

Евро 1996 бележи последната титла на Германия от европейски първенства. На финала на „Уембли“ бундестима играе срещу Чехия. В 59-ата минута чехите повеждат в резултата след точно изпълнена дузпа на Патрик Бергер. 10 минути по-късно „маншафта“ прави смяна, която преобръща всичко в мача. На мястото на Мемет Шол влиза Оливер Бирхоф. Нападателят, който тогава играе в Удинезе, собственоръчно печели мача за Германия, вкарвайки два гола, вторият от които златен. Именно попадението в 95-ата минута на мача е първият златен гол на европейски първенства. Бирхоф започва като титуляр само в един мач в турнира, тъй като в предни позиции за Германия играят Юрген Клинсман, Щефан Кунц и Фреди Бобич. Въпреки това, когато треньорът му се нуждае от него, Бирхоф не го подвежда и именно той носи третата европейска титла на Германия.

На първенството през 2004 г. има двама изненадващи герои. Първият е португалският вратар Рикардо. Бившият страж на Бетис и Спортинг Лисабон излиза на сцената в четвъртфинала срещу Англия. След 2:2 в редовното време и продълженията се стига до дузпи. При седмата дузпа за Англия, Рикардо решава да свали ръкавиците си и така да пази срещу Дариъс Васел. Той успява да спаси и след това сам застава зад бялата точка. За разлика от съперника си, Рикардо не греши при своето изпълнение и така праща домакините на полуфинал.

Най-неочакваният герой на Евро 2004 обаче е Ангелос Харистеас. Нападателят на Гърция бележи общо 3 гола в турнира. Най-важният от тях безсъмнено е този на финала срещу Португалия. Попадението на тогавашния футболист на Вердер Бремен носи първата и единствена досега титла от голямо първенство за Гърция.

Една от изненадите на Евро 2008 е Русия. „Сборная“ достига до полуфинал в турнира, а основна фигура в състава на Гуус Хидинк е Андрей Аршавин. Нападателят, който тогава играе в Зенит, вкарва два гола в надпреварата, като представянето му в четвъртфинала срещу Нидерландия е повече от забележително. В продължението на срещата той прави асистенция за Дмитри Торбински, а по-късно сам се разписва, промушвайки топката между краката на Едвин ван дер Саар. По този начин страната му печели с 3:1 и се класира за полуфиналите.

Последните европейски финали във Франция също не минаха без изненади. Двете страни, които надскочиха най-много очакванията на всички преди турнира, бяха Исландия и Португалия. Дебютантите на европейски първенства стигнаха до четвъртфинал в турнира, излизайки от група с Португалия, Унгария и Австрия. Най-голямата изненада обаче се получи на осминафиналите, когато Исландия сензационно отстрани фаворита Англия и то след като изоставаше в резултата (срещата приключи 2:1 за „викингите“). Основна фигура в този състав бе Биркир Бярнасон. Халфът на Исландия се разписа два пъти на първенството, но също така е и един от най-всеотдайните играчи в селекцията от малобройната островна държава.

Без съмнение, най-изненадващият герой на Евро 2016 е Едер. Тогавашният нападател на Лил е твърда резерва в състава на Португалия. „Мореплавателите“ обаче сензационно стигат до финала, където на „Стад дьо Франс“ се изправят срещу домакина Франция. Малкото хора, които са очаквали „петлите“ да не са фаворит за трофея, променят мнението си след като суперзвездата на Португалия Кристиано Роналдо напуска терена с контузия в 25-ата минута. Мачът обаче стига до продължения. Именно там изгрява звездата на влезлият от пейката Едер. Възползвайки се от физиката си, в 109-ата минута таранът повлича на гърба си двама френски защитници и с удар от около 25 метра в долния ляв ъгъл на вратата на Юго Лорис вкара единствения гол в мача и направи страната си европейски шампион. И до днес това си остава връх в кариерата на Едер, който след Лил игра още за Локомотив Москва, а в момента е свободен агент.

Евро 2020 е към своя край. В мачовете до този момент пред камерите се появиха множество неочаквани герои. До финала на 11 юли обаче има още време и е много вероятно до края на турнира да станем свидетели на ново страхотно представяне и някой футболист, който да надскочи очакванията на всички и да помогне на отбора си за по-добро представяне на първенството.

Най-добре и най-зле изглеждащите треньори на Евро 2020

Много дим без огън – звездите, които се провалиха на Евро 2020

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още