Нито дума за ЦСКА. Това е положението днес в България. На 5 май най-титулуваният клуб у нас празнува 72 години от основаването си. Датата обаче мина ей така - между другото. Никой не ѝ обърна внимание, забързан в ежедневието си. Дали е Covid-19, дали са сметки за плащане или казусът със собствеността на Левски - няма значение. Никой не отдели две минути на тази "свята" за мнозина у нас дата.
Не ме разбирайте погрешно - не съм болен "чорбар", който вие срещу луната при всеки успех на "неговите", или падение на "говедата". Не, отдавна съм далеч от подобни щуротии. Дори напротив. Мога да кажа, че не подкрепям отбора в еfbet Лига. Същото важи и за този, който феновете подигравателно наричат "авиаторите". Просто се изморих. Изморих се да делим нещо, да сме постоянно недоволни, да не поемаме грам инициатива, да ни водят за носа, да ни лъжат. Изморих се. Както и много хора като мен. Затова и не подкрепям нито един от двата клуба в България, които носят това име.
Да, от ЦСКА съм. Но от онзи - другия. Този, който ми е носил радост и тъга. Този, който ме е карал да викам, да плача, да се радвам, да страдам. Този, който всички заедно подкрепяхме. Сега вече него го няма. Поне за мен. Онзи клуб, онази идея бе разбита. Не искам г-н Ганчев да приеме това като лична нападка. Просто казвам, че преди години ЦСКА бе единство. Всички бяхме заедно. Сега гледаме само разделение. Кой бил на "Армията", кой имал фенове, кой имал автобус.
Това са дребнотемия. Такива, които не отиват на нито един гранд, какъвто безспорно е ЦСКА. Рано или късно и това ще мине. Ще го преболедуваме. За да се случи това обаче всички "заинтересовани" страни трябва да направят компромис. Да започнат да работят в една посока, а не да се борят за нечие одобрение. Да не се коментират Васил Божков, Любо Пенев, Лупи, Гърнета, Стойчо Младенов, Люпко Петрович, Гриша Ганчев, Милен Радуканов, Милош Крушчич и кой ли още не. Знайни и незнайни герои минаха през годините през "Армията" и оставиха своята следа. За добро или за лошо.
Боли ме, плаче ми се. И плача. Всеки ден. Всеки ден си мисля какво би станало, ако всички фенове на ЦСКА бяхме единни, както едно време. Ако нямаше какво да делим. Стигам до само един-единствен отговор - ЦСКА щеше да е там, където му е мястото. На върха. За момента обаче това е невъзможно. Невъзможно е заради това, че единият не харесва другия, а пък другият мрази комшията на първия.
Това обаче трябва да спре. Заради всички, дали сърцето си на ЦСКА. Заради хората, които са изградили този клуб през годините. Заради Митата Якимов, заради Симолията, заради Стефан Божков, заради Стоян Орманджиев, Крум Янев, Паро Никодимов, Стойчо Младенов, Цецо Йончев и т.н, и т.н.
Защото само, когато всички фенове на ЦСКА се обединят, само тогава клубът ще покаже истинската си сила. Така, както е било през годините!
Затова и днес празнувам. Заедно с всички останали фенове на ЦСКА. Празнувам 72 години от основаването на любимия ми отбор. Този, който ме срещна с толкова много хора, с толкова приятели, близки и далечни. Този, който ми даде толкова много, а аз не успях да върна дори една малка част!
Честит празник, армейци!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
