От горещата Замбия, през тежката австрийска зима, до дъждовете в Англия – пътят на новата звезда на Лестър към Острова

Кристиян Иванов Кристиян Иванов

Само преди дни Лестър финализира сделката за голмайстора на РБ Залцбург Патсон Дака. 22-годишният замбиец ще акостира на „Кинг Пауър Стейдиъм“ за сумата от 23 млн. паунда.

През изминалия сезон Дака направи фурор в австрийската Бундеслига, където се разписа 27 пъти и даде 7 асистенции в 28 мача. По този начин той се превърна в голмайстор на първенството, което също така спечели с екипа на „биковете“.

Това донесе на Патсон мечтан трансфер и сега той ще играе в един от най-силните отбори във Висшата лига – Лестър.

Началото на футболния път на младия нападател обаче съвсем не е толкова гладко, колкото е в момента.

„Лий, един ден синът ми ще те направи щастлив. Той ще направи големи неща“, това казва един ден бащата на Патсон – Наттали на директора на местния клуб Кафуе Селтикс Лий Кавану.

„Четири години по-късно отидох да гледам един от мачовете на резервния отбор и видях едно кльощаво, но много активно момче на терена. Той стреляше отляво и отдясно, извън наказателното поле и вътре в него. Затова попитах треньора на резервите, кое е това малко дете? И той ми каза: Това е синът на Наттали“, спомня си Лий Кавану за първия път, когато вижда Патсон Дака в действие.

„Патсон наистина привлече вниманието ми. Затова веднага казах на треньора на резервите да го премести в първия отбор, въпреки че беше много малък“, обяснява той.

Роденият в Чингола, Замбия бъдещ футболист на Лестър започва кариерата си в два местни клуба, преди на 1 януари 2016 г. да премине в Кафуе Селтикс. Самият Патсон от малък ходи на мачовете на тима заедно с баща си, който е фен на отбора (а също и на Ливърпул) и който запалва Патсон по футбола.

Още ненавършил 18, Дака дебютира за мъжкия отбор на Кафуе, където прави сериозно впечатление на всички със своите качества. На трибуните обаче, редом до феновете, за които Патсон вече е герой, липсва един човек. Липсва баща му Наттали, който умира съвсем скоро преди синът му да дебютира с мъжкия състав на любимия му отбор. По този начин той не доживява да види как пророчеството му се сбъдва.

Бащата на Дака е човекът, който внушава на сина си любовта към футбола. Самият Наттали е футболист в Замбия, но кариерата му приключва рано заради тежка контузия.     

„Той беше наистина близък с баща си. Наттали винаги се е занимавал с футбол и като баща винаги е бил наистина прекрасен човек“, спомня си Лий Кавану.

Смъртта на баща му е огромен шок за младия Патсон, който обаче не позволява мъката да го обхване и да замъгли пътя пред него и вместо това посвещава цялото си време само на едно нещо – футболът.

В същото време една голяма телекомуникационна компания огранизира турнир, наречен „Rising Stars“, при който се събират най-добрите млади таланти от всички страни в Африка и Близкия Изток. Патсон е избран да бъде предстваител на Замбия. На този турнир той изпъква сред останалите със скоростта и техниката си и скоро след това той е повикан в националния отбор на страната си до 17 години, на който става капитан.  Интересното е, че той се регистрира тайно за турнира, тъй като всички му казват, че компютрите могат да имат лошо влияие върху него и не трябва да ги използва.

През 2015 г. бившата звезда на африканския футбол Фредерик Кануте основава мениджърска агенция, като намерението му е да открие най-добрият млад футболист в Африка.

Един от хората, когото пита за мнение, е именно президентът на клуба на Патсон – Лий Кавану, който му препоръчва нападателя. Бившият футболист на Севиля гледа записи на Дака и остава силно впечатлен от него. Затова го препоръчва на няколко европейски клуба, които изпращат скаути да наблюдават изявите на младока.

Това се случва на турнира „COSAFA“ в Южна Африка, където Замбия печели турнира, а Дака играе ключова роля в този триунф.

Веднага след това той е повикан на проби в австрийския гранд РБ Залцбург, откъдето решават да го задържат за шест месеца изпитателен срок. Първите месеци в Австрия за Патсон са доста тежки. Той отива в отбора по средата на зимата и за момче, отраснало в Замбия, е голямо предизвикателство да се приспособи към много по-ниските температури. Въпреки това, той не се предава, а продължава да работи, за да впечатли ръководството на „биковете“. Преди окончателно да акостира в Залцбург, младият нападател за кратко играе под наем в дъщерния му тим – Лиферинг.

По средата на пробния си период при „биковете“ той се прибира в родината си, за да играе на Купата на африканските нации до 20 години. Въпреки всички погледи, насочени към него и голямото напрежение вследствие от тях, той става голмайстор и играч на турнира, който е спечелен от Замбия.

За него обаче престоят в националния отбор невинаги е приятен. Тъй като е много млад, Патсон може да играе в няколко възрастови категории и различните селекционери влизат в сблъсъци, за да го вземат в състава си. Освен това феновете също имат огромни очаквания към него и той е принуден в рамките на година да играе много мачове за различните възрастови гарнитури на Замбия.

Привържениците искат от него да бележи, докато треньорите искат той да помага в задържането на топката. Затова и в някои от мачовете на Замбия Дака е освиркван от трибуните когато не бележи.

Лий Кавану си спомня за един такъв случай, при който се е видяла психическата издръжливост на младия футболист и се е разбрало от какво тесто е замесен: „Играехме квалификация за класиране на Купата на Африканските нации до 23 години. Мачът трябваше да се реши с дузпи. Когато Патсон влезе като резерва, феновете не спираха да го освиркват. При дузпите той трябваше да бъде първи. Никога през целия си живот не съм бил толкова нервен, гледайки мач. Но той сложи топката на място и без да губи време я вкара в ъгъла. Тогава разбрах, че това момче е силно“.

В клубния си РБ Залцбург Дака не успя да се развие толкова бързо както Ерлинг Холанд, но постепенно израства и се развива година след година. Именно той стана заместник на норвежеца при „биковете“ и през последната година ги изведе до титлата в Австрия. Дака е и първият футболист от Замбия, който е вкарвал гол в груповата фаза на Шампионската лига, след като се разписа при победата над Генк с 4:1 през сезон 2019/2020 г.

Именно в Залцбург пътищата на Дака се пресичат с негов много добър приятел от миналото – Енок Мвепу. Двамата футболисти, родени през 1998 г., се познават още от когато са на по 14 години. Те са съотборници първо в Кафуе Селтикс, а после и в Лиферинг. Мвепу, който играе като халф, е наричан „компютърът“ заради перфектните си подавания. За разлика от обикновения компютър, Дака нито за момент не се притеснява от него и затова двамата стават много близки. Именно тяхното приятелство е едно от нещата, които помагат на Патсон да преодолее по-лесно загубата на баща си.

Само година след подписването си със Залцбург, Патсон получава една от най-добрите новини за себе си – клубът привлича и Енок Мвепу.

„Когато Енок пристигна, спрях да тъгувам за дома. През първите месеци в Залцбург бяхме заедно в стая във футболната академия на отбора. Прекарвахме цялото си свободно време заедно. Говорихме за всичко, което ни беше в ума“, казва той за повторната си среща със своя съотборник в националния отбор.

„Много бързо разбрахме, че работим наистина добре заедно на терена“, добавя приятеля му, „колкото по-добре се опознавахме, толкова повече се борихме един за друг и толкова по-лесно постигахме успех“.

Енергията, която носят със себе си и двамата младежи, не остава незабелязана и от спортния директор на клуба Кристоф Фройнд: „Енок и Патсон притежават всички качества, които са им необходими, за да играят футбол от световна класа. И двамата са амбициозни и си поставят високи цели. Сигурен съм, че ще успеят да постигнат много“.

През лятото на тази година пътищата на двамата се разделиха, след като и двамата вече напуснаха РБ Залцбург. Съдбата обаче отреди те да имат няколко срещи на терена и през следващия сезон. Мвепу подписа с Брайтън, докато Дака отиде в Лестър. Така те тръгват по стъпките на сънародниците си Нийл Грегъри, Емануел Маюка и Колинс Мбесума, които са единствените играчи от Замбия, играли във Висшата лига досега.

Лестър взе национал на Замбия

Патсон не подписа с любимия си отбор – Ливърпул, срещу който игра в групите на Шампионска лига през 2019 г., но трансферът при „лисиците“ е огромна стъпка напред за него. Макар и все още на крехка възраст, той отдавна мисли и действа като зрял човек.

Неслучайно Дака веднъж казва: „Нашият талант е подарък, който трябва да предадем и на останалите“, визирайки ролята си в популяризирането на футбола сред младите в страната му. Самият той тръгва от дъното, като пътят му до върха е осеян с трудни за преодоляване препятствия. Въпреки всичко обаче, Патсон Дака не се предава и продължава да прави това, без което не може да живее – да играе футбол. Затова и неговите усилия му се отплатиха и от новия сезон той ще играе в най-гледаното първенство в света, където феновете ще могат да се насладят на играта му.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още