България приключи преди да започнат квалификациите. Два мача, две загуби и 0:4 голова разлика. Като игра нищо и половина. Като актив нула. Никаква идея, голо желание, което не може да компенсира огромните дефицити. Треньорската идея е трудна за откриване, лидерите на терена - също. Подмладяването звучи чудесно, но е сламката, за която всеки път се хваща давещият се. Едно и също, без грам промяна. Днес младите ще са тези, после други. Абсолютно безвремие. Националният отбор е мъчение за зрители, участници и всички въвлечени в процеса.
Какво класиране за България на Евро 2024?! Унгария ни показа действителността за 45 минути
Имената на съперниците в групата нямат абсолютно никакво значение. Вероятно и имената на националите ни. Системата е скапана. Рейтингът нисък, доверието отрицателно. Единствената причина да си селекционер на България е заплатата. Този пост ще ти донесе само негативи. От години играем отпред за 0:0, пък отзад каквото стане. Сега е някак си по-отчетливо или просто, защото ни е прясно и се набива на очи. Ние играем подобие на футбол.
Равният с Гибралтар беше връхната точка, а след това "нищо не може да ни събори". Унгария не ни би с прекрасния си стадион, защото Сърбия е на нашето ниво в това отношение, но има футболисти и също ще ни накаже. Там момчетата знаят, че това е техният шанс да се измъкнат. При нас винаги е виновен някой друг. На футболистите са им виновни треньорите, а на тях са им виновни футболистите. Хората в БФС са безгрешни, а те са най-мразената организация в страна, в която се ненавиждаме. Това е нашият любим спорт. Не футболът, а да се плюем и мразим. Да си шампион в тази надпревара е постижение. Цялата страна да те псува, а ти да си седиш спокойно е извращение. Що за хора управляват процеса наречен футбол в България? Как може да ти харесва тази работа, която ти носи жестоки и справедливи критики? Как може да допуснеш името ти да бъде потъпкано до такава степен? Толкова ли много пари се въртят в тази сфера, че да търпиш толкова негативна енергия? Или просто живеят в някаква паралелна вселена?
Футболът ни беше любим. Сега ни мъчи особено, когато дойде паузата за националните отбори. Мъжкият го скрихме в Разград, а другите никой не ги и търси. Хотели, самолети, мачове, активности, изяви пред медиите. Всичко се прави, защото трябва да имаш държавен отбор. Досадно задължение. Няма ли как да се откажем ? Ние реално сме се отказали. Участваме, там сме, фигурираме. Печелим наградата на журито, но за статист на терена. Футбол не играем, но присъстваме в процеса.
Стратегията ни е ясна за всички. Отпред за 0:0, пък отзад каквото стане. Колко тъжно... Националният отбор излиза в чакания отдих, но рано или късно ще се върне още по-скучен. За ужас на всички. Има си програма, която се спазва чинно. Лятото мерим сили с Литва. На изкуствения терен. И там сме ходили, а и там ни биха. Когато играе България, ние сме като на зъболекар. Гадно е, но се налага. В смислен мач е ясно едно. Гол няма да вкараме, а колко ще отбележи противникът? Все пак трябва да има и някаква изненада. Не зависи от нас, а от тях.
Цветомир Найденов ироничен: Долу ръцете от Господин Младен Кръстаич
Деца се съревноваваха за едната обувка на Собослай от мача с България
Унгарският селекционер: Без късмет не само футболът, но и животът е много труден
Младен Кръстаич: Това е най-доброто, с което разполага България в момента (ВИДЕО)
Георги Русев: Явно сме далеч още от истината
Валентин Антов: Истината е, че това ни е нивото, това е нашата действителност
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
