Пенсионирането на номер в някой отбор е практика, която навлезе отскоро във футбола, но става все по-често срещана, тъй като това е вид отдаване на признателност към емблематичен футболист, носил съответния номер в клуба.
Тъй като пенсионирането на номера се случва сравнително отскоро, все още случаите на това действие са доста малък брой и могат да бъдат събрани в единен списък, поне когато става въпрос за клубовете от най-известните първенства или тези, в които са играли някои от емблемите на играта.
Смята се, че бившият играч на Торонто Мейпъл Лийфс Ейс Бейли е първият спортист, чиито номер на фланелка е пенсиониран в негова чест, като това се случва през 1934 г., когато отборът спира да дава екипът с №6 на своите състезатели.
Трябва да се уточни, че пенсионирането на даден номер в някой футболен клуб не е задължително да се случва посмъртно за дадена легенда на отбора, като най-яркият такъв пример е №3 в Милан, който бе носен от може би най-голямата легенда на „росонерите“ – Пауло Малдини.
В други случаи пък, пенсионирането на номер се прави след смъртта на легендата, носила го в дадения клуб. Тук примерът е Наполи, където след смъртта на Диего Марадона, фланелката с №10 бе „замразена“ за ползване, а стадионът на „партенопеите“ бе прекръстен от „Сан Пауло“ на „Диего Армандо Марадона“.
Ако и двата примера идват от Италия, където пенсионирането на номера е все по-честа практика, то на други места в Европа това далеч не е така, въпреки изобилието от приключили с футбола легенди, които да заслужават подобна почит. Освен това, понякога пенсионирането на даден номер не е завинаги и се случва така, че такива номера да бъдат „размразявани“ и връщани отново в употреба.
Ето и втората част с някои от най-известните пенсионирани номера във футбола:
Рома - №6
„Вълците“ пенсионираха екипа с №6 заради Алдаир, които защитава техните цветове между 1990 и 2003 г., като за този период бразилският защитник изиграва 436 мача за Рома, с чийто екип печели Серия А, Купата и Суперкупата на Италия. Когато през 2013 г. халфът Кевин Строотман пожелава шестицата, от клуба размразяват този номер и позволяват на нидерландеца да го използва.
Аталанта - №14
Този номер е пенсиониран в памет на Федерико Пизани, който прави дебют за бергамаските на 17 години през 1992 г. Само 5 години по-късно, на възраст от 22 години, нападателят умира в автомобилна катастрофа и Аталанта „замразява“ №14.
Ню Йорк Космос - №10
Парадоксално или не, родният отбор на митичния Пеле – Сантос, не е пенсионирал неговия номер 10, за разлика от американския Ню Йорк Космос, където легендарният бразилец приключва кариерата си през 1977 г. От американския клуб не вярват някога да привлекат по-добър футболист от Пеле и затова пенсионират №10 в чест на Краля.
Уулвърхемптън - №1
Друг отбор с прякор „вълците“, но дислоциран в Англия, реши да пенсионира фланелката с №1 като почит към своя бивш вратар Карл Икеме.
През 2017 и 2018 г. той се бори с рак, като успя да пребори коварното заболяване, но се оттегли от футбола през лятото на 2018 г.
Въпреки че по-късно от клуба разрешиха използването на носения от него №1, един от следващите вратари на Уулвъс – Руи Патрисио, взе №11, за да покаже уважението си към Икеме. Към днешна дата обаче, №1 отново се използва в отбора и е носен от стража Жозе Са.
РБ Залцбург - №26
Въпреки че РБ Залцбург изгря на футболната сцена наскоро, от клуба, който в последните години доминираше в австрийската Бундеслига решиха да „замразят“ №26. Този номер бе носен от бившия нападател на отбора Джонатан Сориано, който бе основна част от спечелването на 10 трофея от „биковете“ и неколкократно бе голмайстор на австрийския шампионат.
След феноменалните 172 гола в 202 мача за Залцбург, Сориано се превърна в най-голямата легенда на клуба и затова ръководството реши, че неговият номер не е достоен за никой друг в тима.
Динамо Чешке Будейовице - №8
Клубът от елита на Чехия оттегли фланелката с №8 в чест на легендата на чешкия футбол Карел Поборски, който започва и завършва кариерата си в Динамо Чешке Будейовице, за който има 9 гола и 8 асистенции в 45 мача.
Челси - №25
Челси спря от употреба №25 в отбора в чест на Джанфранко Дзола, който носи синия екип между 1996 и 2003 г., вкарвайки 80 гола и асистирайки за още 41 в 312 мача за Челси.
Въпреки това, в последните години на няколко пъти този номер бе даван на актуални футболисти от отбора, като в момента с него играе Мойсес Кайседо.
Сао Пауло – №01
Рожерио Сени е вратарят с най-много голове в световния футбол и е истинска легенда за всички фенове на Сао Пауло.
Освен да бележи голове, бразилският страж обичаше да слага и номер 01 на фланелката си, което накара ръководството на клуба да пенсионира този номер, въпреки че едва ли пак ще се намери някой такъв ексцентрик, който да иска да носи №01 вместо просто №1.
Ню Йорк Ред Булс - №99
Отборът на Ред Бул от МЛС пенсионира №99 в чест на голмайстора си Брадли Райт-Филипс, който игра за отбора между 2013 и 2019 г.
Той вкара 126 гола и направи 31 асистенции в 240 мача за „биковете“, като на два пъти стана голмайстор на първенството и е рекордьор по голове за клуба.
Аякс - №34
Нидерландският гранд пенсионира №34 в чест на Абделак Нури, който припадна по време на приятелски мач срещу Вердер Бремен през юли 2017 година и беше в кома, от която се събуди през август 2018.
Възпитаниците на Аякс в цяла Европа облякоха неговия номер в чест на една от най-ярките звезди на тяхната академия, като Дони ван де Беек специално избра този номер при подписването си с Манчестър Юнайтед.
Уест Хем - №6
Сър Боби Мур е най-голямата легенда на Уест Хем, чийто капитан става на едва 20-годишна възраст. Той е и сред най-великите английски футболисти за всички времена, като е част от отбора, който печели Световното през 1966 г.
Макар да умира през 1993 г., Уест Хем пенсионира неговият №6 чак през 2011 г.
Интер - №3 и №4
През 2006 г. на 64-годишна възраст умира един от най-великите италиански футболисти - Джачинто Факети, който има 637 мача със 76 гола за Интер, с който печели 9 трофея, и още 94 мача с 3 гола за националния отбор на Италия, с който вдига европейската купа през 1968 г.
Затова и „нерадзурите“ пенсионират №3, който Факети е носил, докато играе за Интер през 60-те и 70-те години на XX век.
Освен този номер, футболистите на Интер вече не могат да носят и №4, тъй като няма по-достоен от Хавиер Санети за него в черно-синята част на Милано.
Аржентинецът носи екипа на Интер в продължение на 19 години, в които се превърна в капитан, любимец на тифозите и истинска легенда, след като изиграва 858 мача за отбора, с който печели 15 големи трофея, в това число 5 пъти Серия А.
Милан - №3 и №6
Градският съперник на Интер – Милан, също показва почит и уважение към най-големите си легенди. „Росонерите“ имат купища футболисти, които заслужват пенсиониране на номерата им, но с тази чест са удостоени само двама досега.
Това са великите Паоло Малдини и Франко Барези, които са верни на Милан от началото до края на футболните си кариери и заедно са спечелили общо 46 големи трофея с „росонерите“.
Малдини и Барези играят заедно в Милан между 1985 и 1997 г., като №3 има на сметката си 901 мача за „Дявола“, а №6 – 716 двубоя. Наследството, което двамата оставят на „Сан Сиро“, е огромно, и феновете на Милан могат само да мечтаят някой ден в отбора да играе новият Малдини или новият Барези.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
