На 26 август 2020 г. Божидар Краев излезе от „Хювефарма Арена“ с победа на Мидтиланд и с едно изречение, което подразни половин Разград: „Според мен днес Лудогорец получи риалити чек“. Тогава фразата звучеше като самочувствие на българин, попаднал в по-силния отбор. Лудогорец беше шампион девет пъти поред, а най-сериозните сблъсъци с реалността идваха в Европа - в квалификациите, в мачовете срещу отбори с друг бюджет и друг ритъм. У дома разградчани рядко се сблъскваха с подобни предизвикателства.
Шест години по-късно репликата се чете по друг начин. Сблъсъкът вече не идва от Дания. Идва от „Васил Левски“, от ЦСКА и от резултат 0:2, който сам по себе си не е трагедия, но бележи провал в първия голям шампионатен тест на Лудогорец през новия сезон.
Предупрежденията не започнаха в понеделник
Това е същината. Не загубата, а начинът, по който тя потвърждава нещо, което се трупа от месеци. Четиринайсет поредни титли приучиха всички от играчи, през ръководство, публика и медии да гледат на Лудогорец като на фаворит в големите дербита, понякога с мъка, но почти винаги с усещане за превъзходство. Това усещане го няма, и то не от сега.
ЦСКА вече беше предупредил Лудогорец през пролетта. „Червените“ победиха с 2:1 в Разград на 21 април в първия полуфинал за Купата, удържаха 0:0 в реванша и елиминираха съперника си. Само няколко дни по-късно, на 3 май, отново го победиха - този път с 1:0 за първенството. Да, Лудогорец взе последния им шампионатен сблъсък през май с 1:0, но това не заличаваше натрупаните предупреждения. Октомврийското поражение просто ги направи още по-видими.
А Левски вече беше нанесъл най-болезнения удар - отне титлата след 14 години доминация. „Сините“ завършиха сезон 2025/26 с 81 точки срещу 67 за Лудогорец, при положение че в четирите им шампионатни двубоя разградчани записаха две победи и две равенства. С други думи, Лудогорец не загуби титлата в дербитата с бъдещия шампион. Загуби я в последователността, в точките, разпилени по стадиони, където преди рядко допускаше грешки. Разлика от четиринайсет точки не е лош късмет. Това е сериозна промяна в съотношението на силите.
Със сигурност разградчани не са изпреварени по всички показатели. Клубът продължава да разполага с добър финансов и кадрови ресурс. Но ресурсите не печелят мачове сами. А в момента Лудогорец не показва на терена онова превъзходство над преките конкуренти, което доскоро изглеждаше почти естествено.
И най-дразнещото е за феновете на "орлите" е, че условията бяха благоприятни, за да видим промяна.
Повече спокойствие, по-малко идеи
След ранното отпадане от Европа Лудогорец получи лукса, от който Левски и ЦСКА бяха лишени - да работи без непрекъснатото напрежение на европейския календар. Двамата столични съперници решават задачата, с която Разград години наред се справяше по-добре от всички - европейски четвъртък, шампионатна неделя, умора, пътувания, възстановяване.
Завръщането на Игор Йовичевич трябваше да даде на това предимство форма: нова организация, нов облик, нови лица. Очакванията бяха, че срещу ЦСКА ще се види един съвсем различен Лудогорец - обновен, подготвен, с нови идеи. Това не се видя. Вместо това се видя отбор, който е бледа сянка на онзи Лудогорец, диктувал правилата в българския футбол години наред. Отбор, който някога караше съперниците да се съобразяват с него, а днес все по-често е принуден сам да се съобразява с тях.
Съпоставката със скамейката отсреща е неизбежна и неудобна. Маркус Гиздол пое ЦСКА на 29 септември, дни след завръщането на Йовичевич. Оттогава трябваше да подготвя отбора си за Монако на 15 октомври и за Нордселанд на 22 октомври, с всичко, което следва от две европейски седмици подред.
Четири дни след мача в Дания неговият ЦСКА излезе срещу Лудогорец по-организиран, по-ясен и по-опасен. Йовичевич имаше девет дни между Берое и дербито, контроли и далеч по-спокоен календар. И въпреки това отборът му отстъпваше в организацията и изглеждаше по-хаотичен при опитите да промени развоя на срещата.
Това не прави Гиздол доказано по-добрия треньор. Прави го треньорът, чийто отбор в конкретното дерби изглеждаше по-подготвен. А по-подготвеният отбор беше този с по-малко време за подготовка. Лудогорец просто не използва предимството си.
Числата подкрепят впечатлението: 7:3 точни удара за ЦСКА. Разградчани имаха повече общи опити за гол, но рядко успяваха да ги превърнат в достатъчно опасни завършващи удари. В 39-ата минута Бонман спаси удар на Сенси, а Питас пропусна от няколко метра. Лудогорец имаше своите възможности, включително в средата на второто полувреме, но така и не успя да наложи продължителен натиск.
Смените не бяха закъснели в буквалния смисъл - Недялков влезе още на почивката, Ерик Маркус и Станич в 64-ата минута, Чочев и Дуа в 79-ата. Проблемът е друг: нито една от тези промени не обърна развитието на мача. Реакцията приличаше повече на смяна на имена, отколкото на смяна на план. А когато Годой направи 2:0 в 88-ата минута, второто попадение изглеждаше по-скоро логично.
Седем нови попълнения, старите въпроси
Тук стигаме и до селекцията. Лудогорец привлече седем нови футболисти през летния трансферен период. Срещу ЦСКА от тях играха само двама - Иван Желизко и Хосам Абделмагид, и двамата титуляри.
Никой не очаква всичките седем да бъдат на терена едновременно. Нито пък всяко неучастие непременно означава грешка на треньора. Но когато след толкова сериозна селекция Лудогорец излиза за най-важния си мач досега с почти същия скелет като миналия сезон, въпросът вече е неизбежен: за какво беше всичко това, ако обновлението не се вижда там, където е най-нужно?
Отговорът „резултатите“ не е достатъчен, защото те доскоро прикриваха повече проблеми, отколкото разрешаваха.
Двете победи с 5:0 след завръщането на Йовичевич изглеждат внушително, докато не разгледаме контекста. Черно море беше победен в контрола. Срещу Арда Лудогорец наистина поведе още в 18-ата минута и показа превъзходство, но от 30-ата игра срещу десет души след червения картон на Георги Николов. Срещу втородивизионния Берое за Купата резултатът беше 0:0 до 66-ата минута, когато Чочев вкара от дузпа, а второто попадение дойде след ситуация със засада според телевизионните повторения.
Три убедителни резултата на хартия, но нито един достатъчен, за да докаже, че Лудогорец е решил проблемите си.
И това не е ново. Още в началото на сезона разградчани имаха мачове, в които вземаха точките, без да убеждават с играта си. Победите създаваха комфорт, но не даваха гаранции за качеството на представянето. Срещу ЦСКА този комфорт изчезна.
Завръщането се отлага
Струва си да се отбележи и едно решение. ЦСКА имаше възможност да отложи дербито заради европейското си участие. Не го направи. Гросмайсторски ход - отборът на Гиздол показа, че умората и организацията не се изключват взаимно, а моментът показа, че очевидно моментът е добър Лудогорец да бъде победен.
Левски избра другия път и мачът му с Лудогорец, насрочен първоначално за 20 септември, ще се играе на 3 декември. Дали това е било правилно от спортно-техническа гледна точка, ще разберем тогава.
Нищо от това не е присъда. Лудогорец има качествени футболисти, огромни възможности и повече от половин сезон пред себе си. Може да се върне на върха и никой няма да бъде изненадан.
Но към днешна дата няма убедително доказателство, че предишното превъзходство е възстановено. Има само навикът да го очакваме.
Проблемът на Лудогорец не е, че загуби един мач от ЦСКА. Проблемът е, че след загубената титла, след предупрежденията през пролетта и след поредицата от неубедителни представяния подобно поражение вече не изглежда като изключение, а като част от новата футболна реалност в България.
Реалити чекът на Краев пристигна и у дома. Завръщането се отлага за неопределено време.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
