Всяко дете има мечти, които следва. Обикновено, за да успее да ги реализира, се нуждае от подкрепата на своите родители, или от каквато и да било подкрепа. Не така, обаче, стоят нещата с крилото на Виляреал Самуел Чуквуезе. Той успява да се превърне в един от най-големите таланти, въпреки своите родители, които само могат да бъдат горди и благодарни, че той не се предаде.
Саму е роден на 22 май 1999-а година в град Умуахия, Нигерия. Той е първото от трите деца, като има по-малки брат и сестра. Чуквуезе не може да се оплаче, че е живял бедно, както голяма част от африканското население. Разбира се, не е тънал в лукс, но семейството му е било от средната класа и никога не е оставало гладно.
Малкият Саму се влюбва във футбола едва на 5-годишна възраст, когато гледа бляскавите изяви на своя идол и сънародник Джей-Джей Окоча по телевизията. Тогава той започва да си мечтае, че един ден ще може да играе рамо до рамо с Окоча и други футболни величия.
Samuel Chukwueze ????:
— Soar Super Eagles (@SSE_NGA) September 4, 2019
“My big hero was Jay-Jay Okocha.
"I loved watching him, and whenever he played for Nigeria I would be so desperate to see him win. If they lost, I wouldn’t eat." pic.twitter.com/MEYfeGiyT2
Той започва да се влага в тренировките всекидневно, като опитва да ги съчетае и с учението. И ето тук започва проблемът. Самият той признава, че неволно е пожертвал обучението си заради футбола: „Бях сравнително добър ученик, но в крайна сметка се фокусирах върху футбола, а интересът ми към учението постепенно избледня“.
Това не се харесва никак на родителите и чичо му, които правят всичко възможно да го накарат да наблегне върху учебниците и дори да се откаже от своята страст – футбола. Те показват на Саму колко са сериозни, когато изгарят футболните му обувки, но... твърде късно. Момчето вече е безвъзвратно отдадено на играта и нищо не може да го откаже.
Независимо от факта, че родителите на Чуквуезе не го подкрепят във футболния му път, той започва да се подготвя в академии, които според него биха ускорили реализацията на мечтата му да стане професионален футболист. Много преди да започне да учи в гимназия, той е част от формациите до 8 и 10 години на Future Hope. Впоследствие той тренира за кратко в New Generation Academy, а през 2012-а се присъединява към Diamond Football Academy, където става ясно, че той ще бъде крило. Именно с този тим той успява да се покаже. През 2013-а отборът участва на младежкия турнир Iber Cup в Португалия и дори го печели, а Чуквуезе е голмайстор на надпреварата.
Две години по-късно той е повикан и в националния отбор на Нигерия до 17 години за Световното първенство в Чили. На турнира участват футболисти като Трент Александър-Арнолд, Едер Милитао и Кристиан Пулишич. Саму Чуквуезе се представя много силно на първенството и започва да представлява обект на интерес от редица силни европейски отбори.
Той посещава базите на Залцбург, ПСЖ и Порто, докато Арсенал изглежда най-близо до подписа му. „Артилеристите“, обаче, не изглеждат толкова атрактивна дестинация за Саму и той решава да приеме оферта от Виляреал, който е най-настоятелен за подписа му. Той има труден период на адаптация към испанската култура, кухнята в Иберийската страна и най-вече сериозни проблеми с езиковата бариера. Всичко това по никакъв начин не влияе на футболния му път и той впечатлява с изявите си в младежките формации на „жълтата подводница“.
The moment Samuel Chukwueze made a Spanish Commentator go emotional and start speaking in tongues after a wonderful goal pic.twitter.com/wxTIUczFHk
— Oriental Times (@OrientalTimes) July 7, 2019
„Нямах представа с какво ме хранеха в Испания, когато пристигнах. Месото... имаше кръв навсякъде. Освен това се мъчех да разбера испанския, а преди това дори не съм си мечтаел да го говоря“, спомня си Чуквуезе за първите си дни във Виляреал.
Не след дълго, през април 2018-а година, той прави своя дебют за представителния тим на Виляреал. С бързи стъпки той успява да се наложи на „Естадио де ла Серамика“ и мнозина оприличават стила му на игра с този на Ариен Робен.
Тези силни изяви му носят място и в мъжкия отбор на Нигерия, с който печели бронзови медали от Купата на африканските нации през 2019-а година. По-късно УЕФА го определя като един от най-добрите 50 таланта. Предстои да видим докъде ще продължи развитието му и кога ще достигне до пиковия момент от кариерата си, но едно е ясно – никога не трябва да се отказваш от мечтите си, който и да е срещу теб. Саму не го направи, въпреки несъгласието на родителите си, на които той не се сърди, а безкрайно много обича, а те се гордеят, че той успя – успя, въпреки тях.
Бездомното дете, което успя да достигне до голямата футболна сцена
Виляреал и Ювентус оставиха всичко за реванша след скучен мач в Испания (ВИДЕО)
Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS