Слободан Живоинович е един от най-успешните сръбски тенисисти, като е бил №1 в световната ранглиста при двойките през 1986 г. Наред с това, той е и съпруг на световноизвестната сръбска изпълнителка Лепа Брена, с която са заедно вече 35 години, като встъпват в брак през 1991 г.
Живоинович е и бивш президент на Сръбската федерация по тенис, като по негово време страната печели Купа „Дейвис“ (2010 г.). Легендата на сръбския тенис редовно идва в България, като този път той у нас, за да се види с президента на БФТенис Стефан Цветков по тенис въпроси. Двамата са близки приятели от много години, като предмет на срещата им са били тенис и други въпроси. На 24 октомври пък двамата се срещнаха с друга легенда на световния тенис – Пол Макнами.
По време на визитата си Живоинович говори ексклузивно пред Дарик радио и dsport относно своите дела в момента, връзката си с Лепа Брена и коментира ситуацията с тениса в родината си.
- Господин Живоинович, кое поред е това Ви идване в България?
Не знам, може би са между 50 и 500 идванията ми. Бил съм много, много пъти тук и се чувствам като у дома си.
- В момента съпругата Ви е на турне в САЩ, а вие сте в България, каква е причината за визитата Ви у нас?
Всъщност, точно се връщам от Съединените щати. Бяхме в Маями. Върнах се преди няколко дни. Имах бизнес среща с няколко приятели в България. Основната причина за идването ми е стартирането на проекта, свързан с марката чорапогащници на Лепа Брена, която се казва „Lady B“ (в тях има вградени елементи от злато). Започнахме преди няколко дни в Сърбия, като началото бе много успешно. Искаме да се разрастваме и първата страна в която искаме да дойдем е България. Ние сме много тясно свързани с българските хора. За мен София е град, в който искам да идвам постоянно. Чувствам се като вкъщи тук. Имам много приятели тук. Харесва ми историята на града и това, че познавам много хора тук.
- Какво се случва с идеята Ви за Балканска Тенис Асоциация?
Този проект все още си е там. За жалост, аз се отдръпнах малко от тениса. Работех като президент на Сръбската тенис федерация много години. Реших да се отдърпа, защото исках да обърна внимание на себе си и на семейството си. Това е основната причина. Но тенисът е моят живот, тенисът е моята игра и със сигурност някой ден ще се върна към него под някаква форма.
- Вие имате и бизнес с вина, как върви той?
Върви доста добре. Това е бранд, който се концентрира в производството на розе и пино ноар. Това е много успешен бизнес. Ние вече сме не само в Сърбия, но и в Хърватия и Черна гора. Виното ни се предлага в най-престижните ресторанти, хотели и клубове там. Надявам се догодина да дойдем също и в България.
- Кое е по-трудно – да правите бизнес или да играете тенис?
Тенисът може би е по-лесен, защото е индивидуално начинание. Ако се събудиш и не се чувстваш добре, може да не ходиш на тренировка. В бизнеса имаш задължения към компанията, където не си сам. Много хора и техните семейства живеят посредством твоята работа. Това за мен е една отговорност, която е много важна, защото знам, че не съм сам. Но бизнесът си е бизнес, а спортът си е спорт. Това ми дава чувството, че се съревновавам с някого. Това е много важно за мен – да играя срещу другите. В тениса винаги има табло с резултата, което не можеш да излъжеш. Ти просто работиш. Аз взех този маниер на работа от тениса и го пренесох в бизнеса.
- Вие сте заедно с Лепа Брена от 1987 г., макар и двамата да сте изключително заети хора. Каква е тайната на връзката между две звезди като вас и Лепа?
Във връзката, която имаме от 1987 г. до днес, вече 35 години, най-важното е уважението, респектът. Нещо, което беше важно да се разбере от двама ни. В началото ни беше много трудно – аз играех тенис в целия свят, а тя изнасяше концерти из целия Балкански полуостров. Беше ни много трудно, защото тя не можеше да идва с мен на турнири, защото имаше концерти, а аз не можех да ходя с нея на концерти, защото бях по турнири. Тези 4 години бяха най-трудните в нашата връзка, които трябваше да надмогнем. След като ги преминахме, се научихме да се уважаваме, обичаме и разбираме един друг. Бракът е като цвете – ако го поливаш, то ще расте и ще става все по-хубаво. Ако не го правиш, цветето ще умре. Бракът е да се грижите един за друг.
- Кой е най-емоционалният Ви спомен от тениса?
Със сигурност това е полуфиналът на Уимбълдън през 1986 г. Тогава загубих от Лендл (б. р. Иван Лендл) на полуфинала в 5 сета. В последния сет мислех, че съм го хванал. Усещах, че съм го победил и ще отида на финала на Уимбълдън. Това със сигурност е най-емоционалният ми момент. Ако бях спечелил, щях да се изправя срещу Борис Бекер на финала. Усещах, че по това време той предпочиташе да играе срещу Лендл, отколкото срещу мен. Бях много близо до успех в Уимбълдън пред 1986 г.
- Как се развива тенисът в Сърбия, нагоре ли върви или надолу?
Не мисля, че Сръбската тенис федерация се справя добре. Доста от нашите играчи са с много ниско класиране в ранглистата. Сега сме в пъти по-зле, отколкото по времето, когато аз бях начело на федерацията. Не виждам къде би било бъдещето на тениса у нас, когато Новак Джокович се откаже. Ние имаме Кечманович и други, но пък в женския тенис сме още по-зле. Там имахме състезателки, които бяха №1 и №2 в света. Сега няма никой. Няма национален тенис център. Няма турнири в Сърбия. Тенисът е един от най-популярните спортове и в един момент при нас бе световният №1. Джокович беше един от най-популярните тенисисти в света, но след това да нямаме успехи в тениса и това е много лошо.
- Догодина ставате на 60, мислили ли сте да направите празненство по случая?
Не знам, това е добър въпрос. Сега ми напомняте, че догодина ставам на 60. Когато станах на 50, направих голямо парти по случай юбилея. Обичам да се виждам с приятелите си и тогава празнувахме три дни. Пътувахме от едно на друго място. Взехме абтобус с музика и с най-близките ми приятели пътувахме от един град в друг. Наистина беше прекрасно, защото празнувах с най-близките си хора, макар след това два дни да не можехме да говорим. Мисля, че е хубаво, защото на такива празници се виждаш с приятели. Животът е за това, да споделяш хубавите неща с близките си. Харесва ни (б.р. на мен и на Лепа) да даваме любов на приятелите си и затова сме много известни. Затова със сигурност за 60-ият ми рожден ден ще измисля нещо, не знам какво ще бъде, но ще има нещо.
- Ако направите парти, бихте ли поканили и някой българин на него?
Да, разбира се, моят брат Стефан Цветков със сигурност ще бъде поканен. Той беше на предишият ми рожден ден и със сигуност ще бъде и на следващият.
Милиардерската дъщеря, която вече е №3 в тениса
Как синовете на Леброн Джеймс му помагат в бизнеса?
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
