Италианската Серия А претърпява тиха революция, която променя из основи пейзажа на собствеността. С влизането на Монца, Фрозиноне и Венеция в елита, броят на клубовете с американски собственици скочи до осем, изравнявайки се с отборите, които все още са в италиански ръце. Това бележи исторически момент, в който калчото все по-уверено говори на английски.
Новата карта на властта в Серия А
Географията на собствеността в италианския елит е по-пъстра от всякога. Балансът на силите вече е ясно разделен:
Американска собственост: 8 клуба (Милан, Рома, Аталанта, Фиорентина, Парма, Монца, Фрозиноне и Венеция)
Италианска собственост: 8 клуба (Ювентус, Наполи, Лацио, Каляри, Лече, Сасуоло, Торино и Удинезе)
Останалите четири отбора допълват международната картина – Интер и Болоня са с канадски капитали, Комо се управлява от индонезийско семейство, а Дженоа е с румънски собственик. Тази нова реалност носи не само промени в йерархията, но и налага коренно различен начин на управление и бизнес.
Американският модел: стабилност и различни стратегии
Американските собственици в Милан и Интер успяха да стабилизират финансовото положение на двата гранда. Макар „нерадзурите“ все още да не са напълно на зелено, последните им два финансови отчета показват позитивна тенденция и ясен път към оздравяване.
Семейство Фридкин продължава да инвестира сериозно в Рома, а фамилия Комисо прави същото във Фиорентина. Парма също се утвърди като стабилен член на елита под американско управление. Не е случайно, че и трите новопромотирани отбора в Серия А са именно с американски капитал.
Подходите обаче се различават. В Интер и Аталанта новите собственици заложиха на приемственост, оставяйки на ключови позиции доказани професионалисти като Марота и Аузилио в Интер, и баща и син Перкаси в Аталанта, давайки им пълна автономия. В Милан и Рома бяха сменени няколко мениджърски екипа в търсене на правилната формула. Джо Сапуто в Болоня и семейство Комисо във Фиорентина пък привлякоха топ мениджъри като Джовани Сартори и Фабио Паратичи, за да градят проектите си.
Индонезийският успех в Комо и големият проблем със стадионите
Специално внимание заслужава индонезийското семейство Хартоно, което превръща Комо в модерен клуб. С довереното си лице Суварс начело и с привличането на звезда като Сеск Фабрегас за лице на новия бранд, клубът чупи рекорди. В момента тече мащабна реконструкция на стадион „Синигалия“, за да може съоръжението да получи лиценз от УЕФА за мачове от Шампионската лига.
Въпреки тези позитивни примери, италианският футбол страда от един огромен, системен проблем – остарялата инфраструктура. Фактът, че само „Стадио Олимпико“ в Рим и „Алианц Стейдиъм“ на Ювентус имат нужните пет звезди за домакинство на мачове от ЕВРО 2032, е показателен. За сравнение, съдомакинът Турция вече разполага с осем готови стадиона по стандартите на УЕФА.
Това означава, че до 2032 г. Италия трябва спешно да построи нови или да реконструира изцяло стадионите в Милано (за Милан и Интер), Рим (за Рома и Лацио), както и тези в Неапол, Палермо и Каляри.
Бъдещето е в младите: примерът на Интер
На фона на тези предизвикателства, президентът на Интер, Бепе Марота, демонстрира как се гради устойчив успех. Той не само превърна „нерадзурите“ в шампион, но и промени из основи работата в младежките формации. Неслучайно през новия сезон в първия отбор ще има треньор и двама играчи, които преди седем години бяха заедно в отбора на Интер до 15 години – Кристиан Киву, Александър Станкович и Пио Еспозито. Към тях трябва да се добави и талантливият Валентин Карбони. Това е модел на работа, за който дори Барселона би завидяла на италианския футбол.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
