Сезон 2024/2025 г. вече е в историята, а с края му идва време и за равносметките. Изминалата кампания може да бъде определена като такава на дългоочакваната радост. В 4 от топ 5 първенствата на Европа имаше нов шампион, но определящи за кампанията не бяха те, а бяха турнирите, вътрешни и международни.
През сезон 2024/2025 г. бе сложен край на няколко доста дълги серии без трофеи, което изненада мнозина фенове, в това число и тези на отборите, окичили се със слава.
Ето кои бяха и големите щастливци през сезона на дългоочакваната радост
Кристъл Палас
Клубът от Южен Лондон не бе печелил никакъв значим трофей за своите 119 години съществуване и със сигурност малцина от феновете му са очаквали това да се промени точно сега. „Орлите“ два пъти достигаха финал за ФА Къп (1990 и 2016 г.), но и в двата случая губеха.
Е, третият път се оказа на късмет и Палас спечели най-стария футболен турнир в света! Стори го на митичния „Уембли“ срещу амбицирания и пълен с класа отбор на Манчестър Сити, който искаше да спаси сезона от провал със спечелването поне на една купа.
Голът на Еберечи Езе през първото полувреме се оказа решаващ, а Дийн Хендерсън спаси дузпа от Омар Мармуш, за да гарантира победата с 1:0 за Кристъл Палас, който спечели първия си голям трофей, а в Лондон се шегуваха, че около „Уембли“ е имало наводнения от сълзите от щастие на феновете на „орлите“.
Заради спечелването на ФА Къп, Палас ще играе в Лига Европа през следващия сезон, което ще отбележи първото участие на клуба в европейския футбол.
Нюкасъл
След като Нюкасъл бе придобит от арабския консорциум и парите потекоха към Северна Англия, феновете на „свраките“ бяха обнадеждени, че ги чакат дни на успехи и щастие. Първият такъв дойде през месец март 2025 г., когато Нюкасъл победи станалия впоследствие шампион Ливърпул с 2:1 и завоюва Купата на Лигата на Англия.
Головете на Дан Бърн и Александър Исак подпечатаха първия трофей за „джордитата“ от 70 години, предизвиквайки сцени на бурна радост в Тайнсайд.
Сянката на Саудитска Арабия върху успеха на Нюкасъл със сигурност накара някои неутрални фенове да омаловажат успеха на тима, воден от Еди Хау, но привържениците на Нюкасъл не се трогнаха от това, а се отдадоха на радостта със спечелената купа.
Болоня
Болоня надмина всички очаквания през по-миналия сезон, за да си осигури участие в Шампионската лига и успя да се задържи на крака, въпреки напускането на треньора Тиаго Мота и на няколко важни играчи, за да остане на топ ниво и през сезон 2024/2025 г.
„Рособлу“ сложи край на 51-годишната си суша откъм трофеи с триумф за Купата на Италия. Голът на Дан Ндойе в 53-ата минута направи разликата за Болоня срещу Милан на „Олимпико“ в Рим.
Това беше прекрасен момент за старши треньора Винченцо Италиано, след като в предишните години воденият от него Фиорентина загуби финал за Купата на Италия и два финала в Лигата на конференциите.
Хари Кейн
Изминалият сезон бе по-специален не само за някои клубове, но и за един от най-добрите голмайстори в Европа в последните 10 години. Хари Кейн премина границата от 30 години без нито един трофей на сметката си, било то на клубно, или национално ниво.
Той пропусна множество възможности с Тотнъм и Англия, а през лятото на 2023 г. премина в Байерн Мюнхен, където се надяваше успехите да дойдат мигновено. Да, ама не! В първия сезон на Кейн на „Алианц Арена“, баварците бяха капо, сдавайки серията си от 11 поредни шампионски титли на Германия.
Но естественият ред беше възстановен тази година, когато Байерн изгони натрапилия се на престола му Байер Леверкузен и за 34-и път стана шампион на Германия. Хари Кейн се отчете с 26 гола и 10 асистенции по пътя към Сребърната салатиера, която е първи негов трофей в кариерата.
„Честно казано, беше невероятно преживяване. Очевидно съм виждал подобни празненства отдалеч, но докато не го преживеете сами, е трудно да се опише с думи. Беше сякаш нещо се е задействало и изведнъж се появиха много емоции, много радост“, каза Кейн пред BBC Sport за разбиването на проклятието с липсата на трофеи.
Тотнъм
Според мнозина, проклятието на Хари Кейн бе обвързано с отбора, в който премина основната част от кариерата му до момента – Тотнъм. В последните близо 20 години „шпорите“ се превърнаха в обект на подигравки заради провалите си в опита за спечелване на значими трофеи.
Последната купа, спечелена от лондончани, бе Купата на лигата на Англия през 2008 г., когато в редиците на „шпорите“ блестеше Димитър Бербатов.
Затова и Тотнъм не бе слаган сред фаворитите за триумф в Лига Европа – турнир, който клубът е печелил два пъти през 70-те и 80-те години на миналия век. Въпреки всички очаквания, Анге Постекоглу изведе Тотнъм до финал, където съперник бе Манчестър Юнайтед.
На финала в Билбао единствения гол вкара Бренън Джонсън и по този начин Тотнъм спечели мача с 1:0 и сложи край на чакането за трофей и край на подигравките по свой адрес.
Гоу Ахед Ийгълс
Гоу Ахед Ийгълс наближаваше век без трофей преди началото на този сезон, който ще остане записан със златни букви в клубната история със спечелването на Купата на Нидерландия.
Отборът от Девентер елиминира ПСВ Айндховен на полуфиналите, преди да надделее над АЗ Алкмаар с дузпи, за да спечели първата си Купа на Нидерландия.
В драматичен финал в Ротердам, АЗ поведе в резултата с дузпа на Трой Парот, преди Матс Дейл да изравни за Гоу Ахед Ийгълс, отново от дузпа, в деветата минута на добавеното време.
При дузпите футболистите на „орлите“ бяха безупречни, докато Зико Буурмеестер и Майкел Лахдо пропуснаха за АЗ Алкмаар и по този начин Гоу Ахед Ийгълс грабнаха първи трофей от 1933 г., когато спечелиха четвъртата си и последна до момента шампионска титла на страната.
Щутгарт
Щутгарт бе големият печеливш в турнира за Купата на Германия, където до полуфиналите не достигна нито един измежду първите 6 отбора във вечната ранглиста на победителите в надпреварата – Байерн Мюнхен, Вердер Бремен, Борусия Дортмунд, Шалке 04, Айнтрахт Франкфурт и Кьолн.
В 6-те си мача по пътя към трофея, „швабите“ се изправиха само срещу два отбора от Бундеслигата, а на финала в Берлин съперник им беше току-що спечелилият промоция във Втора Бундеслига Арминия Билефелд.
Двата отбора направиха страхотно зрелище пред пълните трибуни на „Олимпиащадион“, което завърши 4:2 в полза на Щутгарт. По този начин „швабите“ спечелиха първия си трофей от 16 години насам, когато спечелиха турнира Интертото, а Купата на Германия бе първа за тях от 1997 г., когато я завоюваха с Красимир Балъков в състава си.
ПСЖ
Пари Сен Жермен бе единственият шампион в Топ 5 първенствата на Европа, който защити трофея си от сезон 2023/2024 г. и през сезон 2024/2025 г. Въпреки това, вече десетилетие фокусът на парижани е насочен навън – към Шампионска лига.
През годините подплатеният мощно с арабски пари клуб опитваше всякакви начини, за да вдигне „Ушатата“, но нещо все му убягваше. През 2020 г. ПСЖ стигна до финал, който загуби с 0:1 от Байерн Мюнхен с гол на юношата на парижани Кингсли Коман. След това бе сформирано триото в атака Лионел Меси – Килиан Мбапе – Неймар, но и то не донесе успех в турнира на богатите.
Откакто Луис Енрике пое юздите на ПСЖ през 2023 г., структурата и идеята на клуба се промениха и вместо да се купуват утвърдени суперзвезди, на „Парк де Пренс“ започнаха да се привличат талантливи „диаманти“, които испанският специалист шлифова.
През изминалия сезон Енрике успя да шлифова до блясък тези талантливи футболисти и създаде изключително приятен за гледане отбор, който имаше трудности да премине през основната фаза в новия формат на Шампионска лига.
След това обаче, ПСЖ сякаш включи на друга скорост и последователно бяха елиминирани Брест, Ливърпул, Астън Вила и Арсенал, за да се стигне до втория в историята на парижани финал в турнира.
На „Алианц Арена“ в Мюнхен на 31 май ПСЖ унищожи Интер и го унижи с 5:0, постигайки най-разгромната победа във финал на Шампионска лига. По този начин мечата на всички в Париж се сбъдна – ПСЖ спечели за пръв път в историята си най-силния европейски клубен турнир и заслужено получи званието крал на Европа.
Платенсе
Дългоочакваната радост не беше само в Европа, защото в Аржентина феновете станаха свидетели на изненадващ финал в турнира Апертура, който обхваща първата част на календарната година.
В спора за трофея от Апертура се изправиха два от по-малките клубове в страната – Атлетико Платенсе и Уракан. По пътя към финала Платенсе взе скалпа на далеч по-известните и подкрепяни Расинг, Ривър Плейт и Сан Лоренсо, докато Уракан се справи с Депортиво Риестра, Росарио Сентрал и Индепендиенте.
На финала в Кордоба единственият гол отбеляза Гуидо Майнеро и по този начин Платенсе спечели първия голям трофей в клубната си история.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
