Олимпийският шампион Мо Фара разкри, че е вкаран във Великобритания незаконно под името на друго дете, за да работи като домашен прислужник.

Фара сподели в документален филм на BBC, че получил името Мохамед Фара от жена, която го отвела в Обединеното Кралство от източноафриканската държава Джибути на деветгодишна възраст.

39-годишната легенда в дългите разстояния, чийто баща бил убит в Сомалия, когато бил едва на четири години, разкри, че истинското му име е Хюсеин Абди Кахин, и заяви, че е трябвало да се грижи за децата на друго семейство във Великобритания.

„В продължение на години си мълчах. Но не можеш да го задържиш за твърде дълго“, заяви Мо Фара или Хюсеин Абди Кахин.

Преди лекоатлетът е признавал, че с родителите му са емигрирали във Великобритания, но истината е, че те никога не са идвали.

Майка му и двамата му братя продължават да живеят в Сомалия, където се грижат за ферма, докато баща му е застрелян през 1991 година.

Мо разказва, че е бил на 8 или 9 години, когато го взели от дома му под претекст, че ще бъде изпратен в приемно семейство, и го завели в Джибути. От там летял за Великобритания с напълно непозната жена, която никога досега не бил виждал. Тя му казала, че го води в Европа, за да живее с роднини там. Мо бил развълнуван и щастлив. Още повече никога досега не се е качвал на самолет.

Жената го инструктирала да казва, че името му е Мохамед. Тя използвала фалшиви документи със снимката на Хюсеин Кахин, но с името Мохамед Фара.

Когато пристигнали във Великобритания непознатата жена го завела в апартамент в Западен Лондон. Пред очите му тя разкъсала листа, на който били телефоните на роднините му и го захвърлила в коша за боклук.

„В този момент разбрах, че съм загазил“, спомня си Хюсеин. „Трябваше да върша домакинска работа, ако исках да не умра от глад. Жената ме заплаши, че ако искам отново да видя семейството си, трябва да си мълча. Често се заключвах в банята и плачех“.

През първите няколко години новото му семейство не му давало да ходи на училище, но на 12 го записали. В учебното заведение казали, че Мо е бежанец от Сомалия. Бивша негова учителка си спомня как той дошъл и не знаел английски, бил също в културен шок и емоционално разстроен, защото не контактувал с никого. Неговите родители никога не присъствали на родителски срещи.

Учителят му по физическо възпитание Алън Уоткинсън споделя: „Единствения език, който разбираше, беше на леката атлетика и на спорта“.

„Знаех, че единственият начин, за да се измъкна от тежката ситуация беше да успея в спорта“, казва Мо, който признава пред господин Уоткинсън как е напуснал родината си и как е принуден да работи, за да се изхранва.

Учителят се свързал със социалните служби и спомогнал на Мо да се установи в друго сомалийско семейство.

„Липсваше ми моето семейство, но от този момент нататък всичко се подобри. Почувствах как много неща се вдигнаха от моите рамене. Тогава истинският Мо се появи“.

Мо Фара започва да прави име в леката атлетика. На 14 е поканен да се състезава на училищна надпревара в Латвия, но нямам лични документи, за да напусне страната. Господин Уоткинсън съдейства да си извади британско гражданство под името Мохамед Фара. То е факт през юли 2000-а година.

"В този момент всичко се промени - разказва четирикратният олимпийски шампион. - Започнах да общувам с хора, но решихме да запазя името, с което бях тръгнал на училище и вече бях свикнал. През 2000-а година получих първите си истински документи, макар и те да не бяха... истински, защото аз не се казвам Мохамед Фара по рождение. Все пак вече бях официално гражданин на Великобритания."

След като се запознае със случая, британското правителство има правото да отнеме гражданството, защото на практика е добито незаконно. Властите обаче са категорични, че това е много малко вероятно, защото историята на Мо Фара е много специфична. Той е станал жертва на трафик на хора. Още като много малък е трябвало да изкарва прехраната си като прислужник.

Хюсеин разказва своята история с цел да привлече публичното внимание към сериозността на проблема с трафика на хора.

„Мислех си, че трафикът на деца тук отдавна е в миналото. Искам светът да знае за моята история. Нямах представа, че толкова много хора преминават през това, през което и аз. Показателно е колко голям късметлия съм. Не всички обаче са късметлии като мен. Спаси ме умението ми да бягам“.

Съдбата на забравен вундеркинд доказва колко бързо настъпват промените във футбола

Първата дама на футбола, управляваше от сенките

Новият в Арсенал израснал в нищета, но притежаващ ‘‘рядко смъртоносен пас‘‘

Принцът на Монровия с баща носител на Златната топка, който учи футбол от майка си

Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS