Левскари, честита титла! Не обичам да пиша в първо лице, но поводът е специален. Мъките и страданията на едно цяло поколение фенове на Левски най-сетне свършиха. Най-сетне можем да кажем, че всеки левскар е виждал отбора си шампион.
17 години са страшно много. 17 дълги години, в които все се надяваш нещо да се оправи и все не ставаше. До този момент. До 2 май 2026 година. Тази дата остава в историята на Левски. Както каза капитанът Георги Костадинов - „най-сладката, най-жадуваната, най-чаканата титла“.
Мнозина не бяха виждали Левски шампион. Тези като мен, родени в началото на 2000-те години, или не са изпитвали тази емоция никога, или просто нямат съзнателен спомен за това. Защото… да припомним - Левски не бе ставал шампион на България от 2009 година насам.
В този период се нагледахме на какво ли не, основно негативно. Както спортно-технически, така и на по-горните етажи в клуба. Та едва преди малко повече от шест години не бе ясно дали изобщо Левски ще продължи да съществува. Поне на обратното се надяваха някои. Но… Левски е вечен!
От обещания за модерен стадион, през фини бизнесмени, редица „ментета“, куп негативни резултати и дори цели сезони, до този момент. Този незабравим момент. Да не се отклоняваме, истината е, че феновете винаги са се интересували от едно - футболното състояние на отбора.
Чакането бе дълго, мъчително, ужасяващо, но си струваше. За някои 17 години, за някои по-малко, но не и по-лесни. За „по-опитните играчи“ сред феновете това някога е било навик. За по-младите обаче е нещо може би странно, вероятно приличащо на сън, но със сигурност ново.
Признавам, че в годините съм се обезверявал на моменти. Не знаех дали някога ще видя Левски да бъде на върха. Е… видях го, даже по-рано от очакваното. Ситуацията в Левски и българския футбол бе толкова еднотипна, че просто краят не се виждаше, промяната изглеждаше немислима.
Промяната обаче е факт. Левски отново стъпи там, където му е мястото - на върха! Предполагам мнозина все още не вярват какво се е случило. Аз, поне, със сигурност. Ще е нужно време. От „синята“ гледна точка - дано свикнем, дано това чувство не бъде забравяно отново, а да стане навик.
След фантастичната, украсена с пламъци, факли и най-вече викове, вечер на „Георги Аспарухов“ разговарях с колеги, които ме питаха „На колко си бил при последната титла?“ и „Помниш ли я?“. За съжаление, отговорът беше „Не“. Тази обаче няма как да я забравя, защото наистина е специална.
Със сигурност през 2009 година, когато България отново е била „синя“, никой не си е представял, че до следващата шампионска титла ще се чака 17 години. Колко ще има до следващата - тепърва ще разберем. Сега е време за празненства! Затова да се върнем в началото на текста - ЧЕСТИТО, ЛЕВСКАРИ! С намигване към по-младите и най малките.
P.S. Тъй като за мен най-важният човек в един отбор е треньорът - ¡Gracias, Julio! за титлата и Благодаря, Мъри за първия трофей, който видях.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
