Бившият играч на Арсенал - Стивън Брадли, е на косъм от смъртта в края на 2003-а година. Въпреки че кариерата му като футболист приключва рано, в момента той води Шамрок Роувърс към нови върхове в Европа.

Малко преди да бъде нападнат в собствения си дом заради скъп часовник, той тренира с първия отбор на Арсенал, воден от Арсен Венгер. Сезон 2003-2004, в който “топчиите” спечелиха Висшата лига без да загубят нито един мач.

“Едва не умрях, но това е едно от най-добрите неща, които са ми се случвали. Тогава взимах лоши решения и си платих за това. Но това ме направи такъв, какъвто съм днес, като човек и като мениджър”, разкрива Брадли пред The Athletic.

Играейки за дъблинските ученически отбори Джобстаун Селтик, Мериленд Бойс и Лурдес Селтик, още в ранните му тийнейджърски години клубове в Ирландия, Англия и цяла Европа са наясно с таланта на Брадли. Майка му Бернадет получава обаждания от много мениджъри от Висшата лига.

“Всички приятели на по-големия ми брат бяха фенове на Манчестър Юнайтед и не можеха да повярват, че сър Алекс (Фъргюсън) е дошъл на вратата ни. Арсен Венгер и Жерар Улие също поддържаха редовен контакт с майка ми”, споделя роденият в Дъблин бивш футболист.

Сред най-големите кандидати за подписа му е Челси - клубът, който Брадли подкрепя като момче, и в който кара проби още на 10-годишна възраст.

“Бях в Челси 10 или 15 пъти. Ходих на много турнири с тях, тренирах на “Стамфорд Бридж” с Джанфранко Дзола, Джон Тери, Денис Уайз, Торе Андре Фло”, коментира ирландецът.

Въпреки това, на 15-годишна възраст Брадли решава да се присъедини към академията на Арсенал. Две години по-късно подписва професионален договор и малко след това става капитан на втория отбор на лондонския клуб. Той започва да тренира редовно с първия тим.

“В началото имаш синдрома на самозванеца. Първите няколко пъти, когато тренирах, бях нервен, не можех да подам топката. Старшите играчи наистина ми помогнаха, изискваха и подтикваха - Тони Адамс, Рей Парлър, Ашли Коул, Денис Бергкамп. Мартин Киоун беше невероятен. Един ден на тренировка се разсеях и Патрик Виейра можеше да ме размаже напълно. След това той ме дръпна и ми обясни: “Ако направиш това в мач, ще се контузиш”. Показа ми различни начини на обръщане, гледане, владеене на топката, така че тази ситуация да не се повтори. Имах много такива разговори”, казва Брадли.

Той обаче не записва мач за първия отбор най-вече поради факта, че спира да тренира толкова усърдно. Пред него в йерархията вече са Сеск Фабрегас и бившият му съквартирант Себастиан Ларсон.

Инцидентът, който променя живота на Брадли, се случва в края на 2003-а година. След като е посъветван да си купи скъп часовник като инвестиция, той започва да го носи по време на вечери, в които излиза в Лондон.

“Увличаш се по този начин на живот. И неправилните хора забелязаха това. Излязох на вечеря с някои съотборници. В рамките на минута, след като се бях прибрал у дома, вратата беше разбита. Опряха пистолет в главата ми. Единият казваше: “Застреляй го, застреляй го”. А другият ме наръга с нож; три пъти. Това е всичко, което помня”, разказва Брадли.

Той е в безсъзнание на земята в къщата си. За щастие скоро пристигнали съотборниците му Ларсон, Стивън О'Донъл и Патрик Крег, и той бил откаран в болница.

Още преди атаката е ясно, че Брадли ще напусне Арсенал. Потенциалният му трансфер във Фулъм вече беше пропаднал. Вместо това той се завръща в Дъблин, за да бъде близо до семейството си. След като е физически готов, той преминава в шотландския отбор Дънфърмлин. Малко след това отива в ирландския Дрогеда Юнайтед. През март 2009-а г. Брадли се присъединява към Шамрок Роувърс.

За две години Брадли изиграва 63 мача за Роувърс, включително два квалификационни двубоя в Лига Европа срещу Ювентус през лятото на 2010-а година. След престои в Сейнт Патрикс Атлетик и Лимерик той се отказва само на 28-годишна възраст. Първоначално съчетава работата като треньор на юноши в Шамрок с тази на скаут в Арсенал.

“Имах влияние върху привличането на играчи като Гранит Джака, Габриел и (Габриел) Мартинели”, споделя Брадли. “Също така харесвах (Уилфред) Ндиди, (Мануел) Аканджи и (Нейтън) Аке. Много харесвах (Върджил) ван Дайк, когато беше в Селтик, но не бяха сигурни за бързината му”.

Арсенал разговаря с Брадли за по-голяма роля в европейския скаутски отдел, но през юли 2016-а година, на 31-годишна възраст, той напуска и става мениджър на Шамрок Роувърс. И в момента той е треньор на отбора, като ирландците бяха много близо до директно класиране за елиминациите в Лигата на конференциите. Шамрок остана на 10-о място в основната фаза, с равен брой точки с 8-ия Серкъл Брюж, но с по-лоша голова разлика. В плейофите “детелините” ще се изправят срещу Молде.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS