Левски отнесе ЦСКА и вече има абсолютното право да се чувства като шампион. Сезонът за „сините“ и техния треньор Хулио Веласкес е запомнящ се. Такъв е от първия ден до финалната права, на която Левски стъпи с убедителна преднина в първенството.
На испанеца му липсваше победа в дербито, но си я взе, и то напълно заслужено. Хулио го направи по неговия начин. Едно от най-добрите му качества е, че не бяга от себе си. Веласкес не слуша съветници, а го кара, както той си знае. Спазва собствените си принципи и гони своите критерии за справедливост.
Точно с това е спечелил най-вече футболистите си, а те са подбрани по един много ключов критерий освен най-важният – техните спортни качества. В този тим на Левски на първо място седи колективът. Отборът е поставен над всичко. За целта трябва да имаш под ръка свестни хора, а Веласкес е събрал точно такива момчета. Всеки нов минава и през този скенер, а това е задача, с която се занимава лично треньорът.
Специалистът от Саламанка не даде да падне и косъм от главите на своите. Защитава ги във всяка ситуация. Примерът със Светльо Вуцов от последния мач е показателен. Хулио създаде отбор с физиономия и мнозина говорят за стил. Да, Левски има стил, а това е постижение.
На „Герена“ няма звезда. Нито един не изпъква. Няма еднозначен отговор на въпроса кой е най-добрият футболист? Майкон, Макун, Бурас, Димитров или голмайсторът Евертон? А може би някой друг… В Левски обаче има ясна йерархия, което е от изключително значение. На терена капитанът е Кристиан Димитров, а в съблекалнята Георги Костадинов. Без тях нямаше да е същото. Те не са най-великите играчи, но носят онзи дух, който беше изчезнал. Респект и към двамата. Лидерството не е за всеки, но те го постигнаха по най-естествения начин.
Левски игра като отбор, спечели като отбор и празнува като отбор. По-важното през сезона беше, че тези момчета бяха тим и когато падаха. Точно това ги направи толкова специални. Въпрос на време е да влязат в златните страници на историята. Те не са избрани да върнат титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Не са посочени. Те се трудиха зверски, за да стигнат до този сладък момент. Левски заслужи всяка една точка, която спечели.
Малцина вярваха в това, което се случва и това е напълно естествено. Левски няма възможностите на други от финансова гледна точка, но случи на треньор и момчета с потенциал и много футболни сърца.
„Случи“ не е точната дума, защото Наско Сираков много пъти е „случвал“. Как все той успява е тема на отделен коментар. Между другото – честит рожден ден, г-н Президент!
Хулио Веласкес е истинска находка. Посрещнахме го с недоверие. Лепнаха му с лека ирония „Дон Хулио“ като прозвище. Дон Хулио обаче скоро ще отстъпи място на Сан Хулио! Колективът си е колектив, но най-важният човек в отбора е треньорът.
В Левски няма звезди. Публиката рядко скандира имената на играчите, но и това ще се промени в оставащите пет срещи до края на сезона. Заслужават го, защото се борят за всеки сантиметър на терена. Пребориха страховете, надминаха очакванията и накараха левскарите да бъдат горди. Отбор сте! Големи сте!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
