Има много добри футболисти, които обаче не успяха да се реализират като добри треньори, както и има такива, които показаха, че мога да са еднакво добри, както като състезатели, така и като наставници. Има обаче една малка група от много известни и доказани специалисти, които никога не са играли футбол на професионално ниво като състезатели, но за сметка на това имат куп успехи и отличия край тъчлинията.
Тръпката е навсякъде с efbet.com
Първият и най-известен пример е Жозе Моуриньо. Първото тактическо решение на Специалния е да сложи край на собствената си футболна кариера и да се насочи към треньорството. След кратка кариера в ниските дивизии на Португалия, през 1987 година Моуриньо напуска Комерсио е Индустрия, за да стане треньор по футбол в местно училище. Всъщност той се учи от Боби Робсън, на когото е преводач. Специалния е основно в тази си роля до 2000 година, когато поема първия си отбор – Бенфика, и от там нататък вече всичко е история.
Следващият много известен пример е наставникът на Байерн Мюнхен – Юлиан Нагелсман. Германецът е играел за дублиращите отбори на Мюнхен 1860 и Аугсбург в юношеските си години, когато е измъчван от проблеми в колената. Така на 19-годишна възраст Нагелсман окача бутонките на стенета. През 2016 година получава доверие от ръководството на Хофенхайм и заема поста на старши треньор за първи път, когато е едва 29-годишен. Следва престой в РБ Лайпциг, а от 2021 година е начело на Байерн Мюнхен.
Друг такъв пример е бившият мениджър на Ливърпул и настоящ такъв на Лестър – Брендън Роджърс. Северноирландецът е бил един от най-големите таланти в юношеските формация, в които е играл, но подобно на Нагелсман заради проблеми в колената се отказа от кариера, когато е едва 20-годишен. Треньорската му кариера започва в школата на Челси, където е помощник в една от гарнитурите на лондонския отбор от 2006 година. През 2008-а обаче получава първата си работа като старши треньор в Уотфорд. Роджърс е бил още начело на Рединг и Суонси, преди пред 2012 година да получи поста в Ливърпул. След престой в Селтик, от 2019 година насам той е начело на Лестър.
Маурицио Сари е още един пример за добър треньор, който не е успял да пробие в професионалния футбол. Италианският специалист има далеч по-дълга кариера от предишните специалисти, тъй като играе до 30-годишна възраст, но само на аматьорско ниво, след като се проваля на няколко пъти в пробите във Фиорентина и Торино. През 1990 година Сари започва треньорската си кариера, в която е начело на цели 21 клуба, част от които са Наполи, Челси, Ювентус и Лацио, където е в момента.
Между Италия и Англия - пътешествие в сърцето на две велики футболни култури
Футболистката, която дишаше райски газ и стана еротичен модел
Династията Мак Алистър: от Марадона до Меси и световната титла
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
