Джанлука Виали е роден в Кремона на 9 юли 1964 г. Произхожда от кремонски род и първите си стъпки прави в ораторията "Кристо Ре" в селището По в Кремона. Присъединява се към младежкия отбор на Пицигетоне, а след това преминава в Примаверата на Кремонезе.
Професионалната му кариера като нападател започва през 1980 г. Виали е играл в редиците на Кремонезе, Сампдория и Ювентус. Печели две шампионски титли - първата със Сампдория през сезон 1990-1991 г. в двойка с "близнака" си Роберто Манчини, а втората - с Ювентус през сезон 1994-1995 г.
С Ювентус той печели и Шампионската лига през 1996 г., побеждавайки Аякс на финала с дузпи. Това е втори финал на турнира за него след загубения с 0:1 от Сампдория срещу Барселона през 1992г.
През 1996 г. се премества в Англия, за да играе в Челси, като от 1998 г. поема ролята на играещ треньор.
В италианския национален отбор е повикан от Азелио Вичини за Световното първенство в Мексико през 1986 г., където играе във всички мачове, но не успява да се наложи.
След това той е в основата на атаката на адзурите по време на Европейското първенство в Германия през 1988 г., където вкарва победния гол срещу Испания.
По-късно той допринася за третото място на Италия на Световното първенство през 1990 г., въпреки че звездата му е помрачена от избухването на друг нападател, италианския символ на това домашно издание на турнира - Тото Скилачи, който се превърна в най-резултатния футболист в историята на „Скуадра Адзура“.
Приключението на Джанлука Виали в националния отбор приключва в началото на 90-те години с идването на Ариго Саки, който не го вика за Мондиала в САЩ през 1994г. С националната фланелка има 16 гола в 59 мача.
Той е един от малкото италиански футболисти, които са печелили и трите най-големи клубни състезания на УЕФА (Шампионска лига, Купата на УЕФА и КНК), и единственият, който ги е печелил с три различни отбора (Сампдория, Ювентус и Челси).
Треньорската му кариера започва в Челси, когато Рууд Гулит е уволнен през февруари 1998. Отборът продължава да се бори за Купата на лигата и Купата на носителите на купи и под негово ръководство печели и двете, а в освен това, „сините“ от Лондон завършват четвърти във Висшата лига.
През следващия сезон Челси печели Суперкупата на Европа, побеждавайки Реал Мадрид с 1:0. Във Висшата лига завършват трети на едва 4 точки зад шампиона Манчестър Юнайтед, а това е и най-доброто класиране на Челси от 1970 година насам.
През 1999/2000 извежда Челси до четвъртфиналите на Шампионска лига при първото си участие в състезанието. Лондончани постигат престижна победа с 3:1 над Барселона, но в последствие отпадат след 1:5 в реванша след продължения.
Сезонът във Висшата лига е неубедителен и отборът завършва на пето място, но успява да се реваншира пред феновете, печелейки ФА Къп. Италианецът Роберто ди Матео носи победата над Астън Вила.
Последният сезон на Виали в Лондон започва по най-добрия възможен начин – с победа за Чарити Шийлд срещу Манчесър Юнайтед и пети трофей за по-малко от три години, което го превръща в най-успешния треньор на Челси до онзи момент. Въпреки това, е уволнен след едва пет мача заради слаб старт в първенството и разногласия със звездите Джанфранко Дзола, Дидие Дешан и Дан Петреску.
През 2001 г. приема оферта от Уотфорд, отбор от английската първа дивизия: въпреки големите и скъпи промени, които прави в клуба, той успява да се класира едва на четиринадесето място в лигата и е уволнен само след един сезон. След това той започва дълъг съдебен спор за изплащането на остатъка от договора.
Три години по-късно той създава фондация, чиято цел е да събира средства за изследване на амиотрофичната латерална склероза и рака.
В Англия Виали издава книга, озаглавена „Италианската работа“, която анализира разликите между италианския и английския футбол. В Италия книгата е публикувана със заглавието „Между Италия и Англия - пътешествие в сърцето на две велики футболни култури“.
На 26 февруари 2006 Виали има честта да бъде носител на олимпийското знаме по време на церемонията по закриването на 20-ите олимпийски игри в Торино през 2006 година.
През следващите години работи като експерт и телевизионен коментатор за „Sky Sports“. През 2015 е приет в „Залата на славата“ на италианския футбол.
От 2019 бе тийм мениджър на италианския национален отбор, с който завоюва титлата от Евро 2020.
На 6 януари 2023 загуби битката с рака на панкреаса, която водеше от 2017 година.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
