На 28 февруари 1998 година започва войната за Косово. Враждуващите сили на Федерална република Югославия – Сърбия и Черна гора срещу Армията за освобождение на Косово, съставена главно от албанци.
След многократни опити за помиряване на двата враждуващи лагера на 24 март 1999 година НАТО започва бомбардировки над Сърбия.
Няколко дни по-късно се ражда идеята... Много опасна, но и благородна – приятелски мач между гръцкият АЕК и Партизан насред Белград. Идеята се ражда сред от феновете на отбора на АЕК и президента Димитрис Мелисанидис. Футболистите на „жълто-черните“ са уведомомени, а всички са категорични – ЗА.
Опасно пътуване, което остава в историята, но показва едно антивоенно послание към целия свят.
По това време АЕК е собственост на британската инвестиционна компания ENIC Group. След обявяването на решението на Мелисанидис да изпълни мисията, британското министерство на спорта, и по-специално сътрудник на бившия министър Тони Банкс, изразява неодобрението си от ENIC в Лондон и поиска отлагане на двубоя. ENIC обаче изравяна подкрепа на AEK в целия спектър от тази мисия. В същото време британската преса представи иронично инициативата на АЕК, заявявайки, че футболен отбор, управляван от "британски интереси", се противопоставя на хуманитарната намеса на НАТО.
На 2 април 1999 г. делегацията на АЕК посещава сръбското посолство в Атина, за да извърши необходимата подготовка за пътуването на отбора до Белград.
На 6 април отборът се качва на самолет и отпътува по въздух до Будапеща, а оттам с автобус до разкъсвания от война Белград. По това време маршрутът през унгарско-сръбската граница е единственият начин за влизане в Сърбия.
На същия ден пет автобуса с привърженици, журналисти и нефутболни личности тръгнат към сръбската столица.
Феновете подписват декларация в сръбското посолство, че пътуват на своя отговорност.
По време на дългото 1100 километра пътуване гръцките привърженици трябва да видят белега на бомбардировките – руини и разбити съдби. Историята около двубоя накара сърбите да приемат гръцките фенове с хляб и сол като символ на сръбското гостоприемство.
На 7 април 1999 година – Велика сряда, мачът започва, но... не завършва.
Преди началото на двубоя двата отбора излязоха на терена вдигнали транспарант с надпис: „НАТО спри войната, спри бомбардировките“. Всички издадени 40 000 билета за този мач са разпродадени, но на стадиона има едва 15 000 фенове, а причината е напрегнатата ситуация и страха от бомбите.
Гръцки политици връчват на домакините маслинова клонка в знак на мир и единство.
През първото полувреме двата отбора си разменят по един гол. Матия Кежман вкара за Партизан в 13-ата минута, а Зюмбулис в 26-ата изравнява.
Второто полувреме започва, но не завършва. В 61-ата минута фенове на двата отбора влизат на терена и започват да се прегръщат и заедно да пеят песни. Виждат се гръцки, сръбски, български и дори знамена на днешна Северна Македония, както и флагове на Партизан и АЕК. Всички показват, че футболът обединява.
Исторически момент, който се случва веднъж в живота. Момент, който поставя АЕК в сърцата на цял един народ.
Въпреки тази мироопазваща мисия на АЕК бомбардировките на НАТО не спират. Все пак е отправено глобално послание за мир и солидарност. „Ние не сме тук, за да кажем, че подкрепяме сръбския народ, а не албанците, тук сме, за да кажем, че сме за мир и сме против войната!“, казват гръцките футболисти по време на интервютата си.
Малко след мача всички трябва да бягат... гърците трябва да напуснат бързо сръбската територия преди мръкване, а сърбите трябва да се скрият в убежищата за още една нощ на бомбардировки.
Верните! Когато феновете на Риека превзеха Сплит с кораб (ВИДЕО)
Верните! Бруталната красота на футболните ултраси в Мароко (ВИДЕО)
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube и TikTok!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
Сподели
