Вторият българин, който ще играе в НБА, Александър Везенков даде обширна пресконференция, на която отговори на всички журналистически въпроси. Баскетболният национал обхвана множество теми, включително как се стигна до трансфера му в Сакраменто Кингс, какви са очакванията му, какви са целите му и какво е бъдещето му в националния отбор.

„Последните дни се опитах да си почина, да се дистанцирам. Решихме с господин Глушков да отделим един обяд и да отговоря на всички въпроси. Отново благодаря, че сте тук и каквото искате можете да попитате“, каза Везенков.

„Абсолютно всичко беше от 1 до 3-4 юли. Не мога да кажа, че бяха тежки дни, но по-емоционални, в които трябваше да премисля какво ще се случи. Със сигурност е ново предизвикателство за мен. Всичко в САЩ е много по-голямо, но това е една мечта, която всеки баскетболист иска да преживее. Правя това, което правя всяко лято – тренирам и се подготвям психически, за да отида максимално подготвен и това да ми помогне“, продължи той.

„Всичко започна през декември, когато за първи път помощник генералния мениджър дойде в Атина. После дойде генералният мениджър, после треньорът, след това вицепрезидентката. Пет-шест човека дойдоха. Звездите говориха за мен. Те са земни хора. Помогнаха ми от първия ден да се чувствам по-комфортно. Цялата организация е подобна на тази в Олимпиакос. Всички работят в екипи. Това се виждаше и по стила на игра на Сакраменто. Тези неща са плюсове и ми помогнаха и за моето решение“, сподели най-добрият ни баскетболист и спортист №1 на България за 2022 година.  

„Правата ми преминаха през много отбори. Говорих и с Бруклин, с Кливланд бяха ясни нещата. Много бързо ме преотстъпиха в Сакраменто. Само един път бях близко да премина в един отбор, но не се случиха нещата. Чаках си момента. НБА е мечта, но не искам да правя нещо просто да го направя, а да има възможност да се развивам, да има път, в който аз да помогна на отбора и той на мен. Това лято всичко беше ясно. И за моята роля, и за това, което те искат от мен. Беше емоционално с фенове, с хора, които съм живял да се разделя в Олимпиакос. Всички го приеха много добре. Бяхме едно семейство. Когато един член иска да се развива, го пускаш за нещо по-голямо. Една част от мен може би искаше да остане, но всички ми пожелаха успех. В прекрасни отношения са“.

„Исках номер 14 или 41 ги нямаше. Не мога да кажа, че взех №7 заради феновете на Олимпиакос. Просто е един номер, който ми харесва и ще ми пасне. Нека вие журналистите си мислите дали за това или за друго“.  

„Нищо няма да променям от това, което правя. Знам каква ми е силата и какво мога да дам на отбора. Мисля, че мога да помогна на този отбор. Нямам очаквания. Искам всеки ден да се боря и да покажа, че мога да съм там. За да ме искаха да съм част от този отбор и те имаха нещо предвид. Не очаквам нито 30 минути, нито да не играя. Очаквам да се развивам. Много са мачовете, със сигурност ще има, в които ще играя. Нямам очаквания. Тренирам всеки ден. Опитвам се да съм подготвен и да видим какво ще стане“.

„Разговаряхме със собственика, нищо конкретно. Сакраменто 18-19 години не бяха в плейофите. Завършиха трети предната година. Очакванията са много големи. Целият град е запален по баскетбола. Всички са минали през трудни моменти. Следващият сезон всеки очаква отборът да побеждава и да остане там, където е сега. Собственикът също това очаква“, смята Везенков.

„Много е хубаво и радващо, но е и отговорност. Всяко едно дете чува за НБА, гледа. Виждам го не само в децата. Докато играех в Гърция беше едно, макар че Евролигата е много конкурентна. С преминаването ми в НБА дори хората, които не гледат баскетбол, чуха. Важното е да запалим децата по баскетбола, всеки един спорт. Трудно е и трябва да научим децата, че трябват усилия, за да се стигне върха. Това е работа на всички ни. Има проблеми навсякъде. Всеки е виновен за това докъде е стигнал баскетбола ни. Не трябва да се губят таланти. Има преходен период, в който изоставаме. Трябва да видим защо. Ще направя всичко възможно да запаля някак си децата по баскетбола“.

„Преди е било много по-трудно европейците да заиграят в НБА, но четирима водещи фигури са европейци. Има много скаути, които да видят къде е талантът. В САЩ гледат Евролигата. Много по-лесно е с информацията. Европейците имат плюс. От друга страна, моето семейство го преживя много емоционално. Все още нямам деца и не мога да ги разбера. Всеки един човек познава баща ми. Радостта е едно, но предизвикателството е на друго ниво. Той винаги ще е до мен. Всеки ден ще е една борба да видим къде е моят лимит, за да видим дали това е максимумът. Ще дам всичко от себе си това просто да е началото“.

„Когато отидох в Барселона, бях в 19. Не бях готов за Евролигата. Нямах и самочувствието, и базата, която имам сега. Стигнахме два пъти до финалната четворка. Вече знам какво е и да губиш, и да побеждаваш. В НБА много по-бързо се играе, всичко е на друго ниво. Евролигата също не е за подценяване. Всеки един мач там е от значение. В НБА не е така. Имам повече мотивация, по-готов съм, по-зрял съм“.

„Не знам дали моите нови съотборници са гледали финалната четворка. Относно националния отбор е въпрос за преговори и дали ще се борим за нещо. В момента сме на два мача да се класираме, но и да отпаднем. Винаги, когато съм свободен, ще се опитам да играя, но това е въпрос на преговори и каква е ситуацията към момента“, продължи Александър Везенков.

„До последните 24 часа всичко беше 50/50. Не бих казал, че загубена титла може да ме задържи в един отбор, колкото ролята. Последните години тренирах още по-здраво. В Олимпиакос играех по 30 минути, комфортна зона. Всеки един играч мечтае да е в такава ситуация. По-скоро заради това се колебаех, не заради титлата. Борба 9-10 месеца, накрая печели един“.

„В Сакраменто бях само два дена. Заминавам в края на август. Тренировките започват през септември. Първият мач е края на октомври. Ще имам време да си намеря жилище. Постоянството е много важно. Никой няма да помни, ако си играл слабо какво си правил преди две години. Всеки ден трябва да показваш, че си на високо ниво. Време има за почивки, дискотеки и кафета. Моментите, в които ставаш по-голям са по-хубави от тези, които са на 15, 16 и 17. Когато имаш талант и ти харесва да се трудиш, можеш да постигнеш абсолютно всичко“.

„С всеки изминал ден мога да подобрявам всичко. От нови съотборници можеш да научиш нови неща. Чисто баскетболно нямам притеснения, но ще трябва време, за да разбера какво иска треньорът. Всичко е ново и си зависи от мен. Колкото по-лесно успея да разбера какво иска треньорът, толкова по-добре. Залите сме ги виждали само по телевизията. Това е магията, да се докоснеш до тях. Всичко в САЩ е по-голямо и по-ново. Говорим за различен свят“.

„Сакраменто е един отбор, който побеждава и има отбор, който може да се развива. Моята цел е отборът да побеждава както винаги. Колкото по-добър е отборът, толкова по-важен си и ти в цялата ротация. Моята цел да побеждаваме и да стана важна част от отбора. Сега харесвам да гледам отбори, които играят хубав баскетбол. Треньорът е много отворен човек. Не сме говорили нищо за мен, сега е лято. Говорихме си за атмосферата, за личния живот“.

„Очаквам българите в Сакраменто да ме подкрепят. Много важно е, че има българска общност. Всеки един отбор от НБА има звезди и супер играчи. Всеки има качества. Няма да е лесно. Ще науча много неща. Всеки ден ще е едно ново предизвикателство за моята кариера. Много е вълнуващо да се изправя срещу спортни величия. Чакам този момент. Бях съотборник с легенди в европейския баскетбол, сега отивам в нов свят, където има над 50 суперзвезди. Ще се конкурирам с тях. Барцокас не ми даде съвет. Беше сигурен, че ще успея. Помогна ми с всичко в моята кариера и трябваше да му докажа, че времето, което ми даваше, си заслужава. Той разбра, че от професионална гледна точка това е правилният избор“.

„Роден съм в Кипър, живял съм в Гърция, родителите ми са от България. Всяка една държава има специално място в моето сърце. Много се радвам, когато виждам знамена на трите знамена. Родителите ми са от България и България ми е дала всичко. Обичам и трите страни. Не познавам много хора с три паспорта, имам ги и трите. Ще е много специално. При това преминаване дори и от феновете на Олимпиакос не получих нищо негативно. Макар и да бяха емоционални дните, се чувствах добре. Всеки показа, че това, което направих, го зарадва. Мога да плача и до утре, но не си го мисля. Беше много трудно решение, макар че трудните решения в живота са други, а не дали да останеш в Олимпиакос или да отидеш в Сакраменто. Беше емоционално повече за хората, които оставам в Гърция. Отидох да се подстрижа, преди да замина и той се разплака. В самолета хората ми пишеха емоционални съобщения. В Гърция магията е хора, които не те познават, ти отварят сърцето и винаги можеш да разчиташ на тях. Накараха ме да се чувствам много добре, но и малко по-емоционално. Има много молби за екипи. Забави се подписването, но ще има време да се купят екипи“, каза още Александър Везенков.

 „Със сигурност моето семейство първоначално ще дойде с мен. Всеки има своите ангажименти. Няма да задължавам някой непрестанно да стои до мен. С тяхната подкрепа в началото ще е още по-лесно“

„Не сме се чували със Стоичков от дълго време. Не само в Барселона е една легенда. Ако късметът и графиците и на двамата позволят, може и да се видим в САЩ“, завърши обширната пресконференция той.

Дюрант: Марихуаната е като виното в НБА

НБА одобри продажбата на Шарлът, Майкъл Джордън остава миноритарен акционер в клуба

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS