Целият свят е запознат с нечовешкото постижение на великия Майкъл Фелпс на Олимпийските игри в Пекин през 2008. Тогава „Куршума от Балтимор“ постави космически рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен. Той спечели 8 златни медала в плуването, като така стана единственият атлет на планетата, постигнал подобно нещо, което е извън рамките на човешката природа. По-впечатляващото е, че американецът подобри именно своя рекорд от 6 златни и 2 бронзови медала от Игрите в Атина през 2004 г.

В Зимните олимпийски игри няма как да имаме подобни постижения, тъй като спортовете и дисциплините в тях са по-малко и атлетите нямат физическата възможност да участват в толкова различни състезания, които да им донесат отличия. Въпреки това, там също имаме случаи на подобен вид доминация и спечелването на множество отличия само в рамките на едно издание на Олимпийските игри. Без съмнение, версията на Майкъл Фелпс в Зимните олимпийски игри е Ерик Хейдън.

Той също е американец, като се състезава в бързото пързаляне с кънки. Хейдън участва на Олимпийските игри в Инсбрук през 1976 г., когато е още на 17 и успява да стигне до 7-о място в надпреварата на 1500 метра, а в състезанието на 5000 метра остава 19-и. Година по-късно той става първият американски световен шампион по скоростно пързаляне, а също така е и световен шампион за юноши. Хейдън, също така, печели световната титла през 1978 и 1979 г.

Затова и на Олимпийските игри в Лейк Плесид през 1980 г. той е готов да се качи на почетната стълбичка и го прави с гръм и трясък. Той се състезава в спорт, който по това време е доминиран от северноевропейските нации, но талантът и подготовката на родения в Медисън, Уисконсин спортист, който се качва на кънки малко след като е проходил, са нещото, което прави разликата между него и конкурентите му през 1980-а година.

На домашните си игри Хейдън чупи всякакви досегашни рекорди не само в този спорт, но и като цяло на Зимни олимпийски игри, печелейки олимпийските титли във всички пет дисциплини в бързото пързаляне с кънки. Той триумфира в надпреварите на 500, 1000, 1500, 5000 и 10 000 метра, като на всяка от тях поставя нов олимпийски рекорд, а на най-дългата дистанция той прави на пух и прах и световният рекорд, подобрявайки го с чудовищните за този спорт 6,2 секунди.

Подобно постижение не остава скрито от света и докато траят Игрите в Лейк Плесид, целият свят говори за Ерик Хейдън, когото от този момент започват да наричат „Човекът от злато“. Тези пет златни медала го правят един от най-великите в бързото пързаляне с кънки в историята.

„Преди тези Олимпийски игри през 1980 г. вече доказах, че имам способностите да участвам във всички тези състезания“, казва Хайдън. „Печелих световното първенство по спринт три или четири пъти, спечелих шампионата по многобой, мисля, че три пъти. Най-лесните състезания за мен бяха 1000 и 1500 метра, които основно продължаваха една до две минути.

На 1500-те метра обаче Хейдън пада по време на състезанието. Въпреки това, обаче, той веднага се изправя, за да финишира първи и да се окичи с поредно злато.

„Имах голям пропуск. Беше в добър момент в състезанието, след около 500 -600 метра. Не бях толкова уморен, че да не мога да пазя равновесие. Тук е като в хокея на лед – ако се подхлъзнеш и паднеш, трябва да станеш. Просто е част от спорта. Също така ритъмът на състезанието, ударите на сърцето – това, че си паднал, не трябва да прекъсва състезанието. Това беше един пълен цикъл на хода и аз се върнах към него отново. Най-голямото ми притеснение беше да не ударя моя конкурент, който беше във външната лента. Ако паднеш, има голям шанс да го свалиш, а аз не исках да го правя. Той беше добър кънкьор и мой добър приятел“, казва Хейдън по повод тази надпревара.

По онова време бързото пързаляне с кънки се провежда на открито и американецът се подготвя много сериозно и за метеорологичните условия на трасето: „Условията на лед трябва да са правилни. Трябва да сте сигурни, че няма да се разболеете, всички тези неща могат да повлияят на резултатите ви. Нека ви кажа, че участвах в тези олимпиади и бях уверен, че мога да успея. Оказвам голям натиск върху себе си. Всеки път, когато карах кънки, исках да се пързалям добре и ако не се пързалях добре или ако чувствах, че съм оставил нещо след себе си на леда, бях критичен към себе си. Бих си казал, че никога няма да допусна това да се случи отново“.

Въпреки петте си олимпийски титли, които направиха Хейдън спортиста, завоювал най-много златни медали на едно издание на Зимните олимпийски игри, „Човекът от злато“ не са главозамайва и не позволява на медийният шум да замъгли трезвата му преценка. Затова той решава, че след Игрите в Лейк Плесид ще приключи с кънките, като тогава е още на 21 години.

След 1980 г. той за кратко се пробва в колоезденето, преди да започне да учи медицина и да стане част от щаба на националния отбор на САЩ по бързо пързаляне с кънки, с който бе на последните три Олимпийски игри.

Рекордът, който Хейдън поставя с 5-те си олимпийски титли на Игрите в Лейк Плесид през 1980 г. го превърна в една истинска легенда. Освен това, Хейдън е един от единайсетте атлети с по пет медала на едни Зимни олимпийски игри, но той е първи по този показател, тъй като останалите имат по-малко златни отличия.

Затова и светът е изключително изненадан и същевременно тъжен при новината, че Хейдън спира с бързото пързаляне с кънки скор след като е изпочупил олимпийските рекорди и е петкратен олимпийски шампион на домашните си игри в Лейк Плесид. Така от днешна гледна точка можем само да се чудим колко ли още златни отличия щеше да спечели „Човекът от злато“, ако не беше оставил кънките. Факт е, обаче, че дори с две участия, Ерик Хейдън застава на един от върховете в Зимните олимпийски игри, като постиженията му са сравними едниствено с тези на сънародника му Фелпс от 2008-а година на Летните игри в Пекин.

Швейцарска доминация и провал за Шифрин в комбинацията

Канадките си го върнаха на САЩ и взеха златото в хокея

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS