Футболът е емоция. Клише! Да, но клишетата са се появили и наложили от реални чувства, реакции и изказ. Било то на футболните коментатори, футболисти, треньори или фенове. Ако трябва да сме до край честни целият спорт е емоция и именно това прави този специфично социално занимание в толкова популярно.

Тръпката във футбола и спорта е тогава, когато се случват неща, които излизат извън рамките на очакваното. Не винаги побеждава най-добрия, не винаги очакванията за дадено спортно събитие се покриват с реалността, съществуват невероятни обрати, които карат кожата на зрителите на настръхва, а очите им да се пълнят със сълзи.

Като професионален футболен и спортен коментатор са ми се случвали подобни неща. Няма да го крия, а и това не е нещо, което трябва да се крие. Искам обаче да се върна назад във времето и да ви разкажа една история. Историята на един голям обрат, за който със сигурност сте чели или пък, на който сте били свидетели, защото не е чак толкова отдавна. Този мач често попада в различни класации и е анализиран с интервюта и разкази.

Нека обаче се върнем малко по-далеч във времето. Годината е 1994. Всъщност само месец и малко преди знаменитото американско лято, което не темата днес. 16 май! Бодри шестокласници се готвим за пореден футболен мач на асфалтовата площадка на моето училище в Пловдив. Темата на разговора обаче е една – развитието на испанското първенство, което е приключило в късната неделна вечер по възможно най-драматичния начин. Барселона печели четвърта поредна титла, Христо Стоичков ликува, но всичко това заради…. една изпусната дузпа в 90-ата минута.

На кратко за тези, които не са запознати с тази история. Депортиво Ла Коруня прави страхотен сезон и води убедително в шампионата. В последните кръгове обаче отборът допуска няколко ремито и преди последните мачове през Барселона е 1 точка. При равен брой точки каталунците стават шампиони. Барса е домакин на Севиля, а Ла Коруня приема Валенсия. На полувремето Севиля води на „Камп Ноу“ с 2:1, а на „Риасор“ резултатът е равен 0:0. През втората част Барселона стига до обрат и в крайна сметка печели с 5:2. Мачът свършва, а всички погледи са насочени към Ла Коруня. В последната минута бившият футболист на Барселона Налдо влиза в наказателното поле на Валенсия и е съборен – дузпа за Ла Коруня. Близо минута нито един футболист на Депортиво не проявява смелост да изпълни 11-метровият наказателен удар. Щатният изпълнител Донато е сменен по-рано, мега-звездата Бебето също категорично отказва… Бранителят Мирослав Джукич се нагърбва с изпълнетието, засилка, слаб удар, Гозналес спасява…. тишина… Депортиво губи първенството, Барса е шампион!

Този мач също не е темата на статията, но в онзи ден, на асфалтовия терен, преди поредния ученически мач в голямото междучасие, аз реших – от днес Депортиво Ла Коруня ще бъде моят любим отбор. Отбор, който намери нов привърженик някъде в далечна България и то заради загубената по нелеп начин титла на Испания. Лесно е да подкрепяш силните – Барса, Реал, Байерн, Юнайтед…. Трудно е с по-малките клубове.

Година по-късно се сдобих и с първата си футболна фланелка от единствения магазин в Пловдив „Люлю“, който предлагаше такива – абсолютно менте, нищо общо с оригинала и с доста различна емблема, но пък тогава други нямаше (пазя я и до днес - виж снимката), а цената - 1200 тогавашни лева. Такива бяха времената и футболни екипи се намираха трудно.

Заб: В ляво е оригиналната фланелка от сезон 1993/1994, а в дясно моята.

СуперДепор, а и аз, трябваше да чакаме доста дълго време преди да се отдаде втори и единствен до момента шанс за титлата. Седем години по-късно, през 2000 година, в годината, в която започнах да се занимавам със спортна журналистика Депортиво Ла Коруня стана шампион на Испания с един уникален отбор, който още се помни. „Има Господ! Бог съществува! Душата ми е чиста, и вече мога да спя спокойно! Те заслужаваха това!“, каза тогава Мирослав Джукич, който по ирония на съдбата в този момент е играч на Валенсия.

Шампионската титла също не е темата на тази статия. Темата не е и спечелената Купа на Краля през 2002 година срещу Реал Мадрид. Мач, който испанската федерация организира на „Сантяго Бернабеу“ по случай 100-годишнината на клуба и мач, който СуперДепор спечели с 2:1.

Историята е от 2004 година. Цели 4 години след титлата на Депортиво. Без някои от големите си звезди (Рой Макай няма как да бъде забраве) и участник в Шампионската лига като бронзов медалист в Ла Лига. Отборът излиза от групите след мачове срещу ПСВ, АЕК и Монако. На 1/16 финалите е отстранен Ювентус с две победи с по 1:0, но следващата хапка изглежда прекалено голяма – Милан.

След първата среща на „Сан Сиро“ нещата са плачевни плачевни – 4:1 за Милан. Депортиво повежда с гол на Пандиани в 11-ата минута. Само за 8 минути (между 45-ата и 53-ата минута) Милан вкара 4 гола – два на Кака и по един на Шевченко и Пирло. След срещата нападателят на Депортиво Валтер Пандиани казва разочаровано „1:4 е прекалено голям резултат срещу този отбор на Милан“. Ударът и надеждата при мен също е голям, но реализмът взема връх – Милан наистина е чудесен тим.

Реваншът е на 7 април. Никога няма да забравя тази дата. В дните преди двубоя треньорът Хавиер Ирурета бе казал, че иска ранен гол. „Ако вкараме в първите 10-15 минути може би Милан ще се разколебае“, каза Ирурета. Ах, какво клише. От тези най-големите, които треньорите обичат да използват в еднотипни ситуации (е, не всички треньори) и за които споменах в началото на разказа.

Честно казано бях отписал този мач. Във вторник Монако отстрани Реал Мадрид по доста драматичен начин. В първата среща в Мадрид испанците бяха спечелили с 4:2, а в реванша Монако победи с 3:1 и продължи напред. Това даде малка надежда, но не достатъчна.

Спомням си, че взех решение да не гледам мача, а да го следя на телетекста. Какво е телетекст? Ако четете това и сте родени в средата в средата или края на 90-те години или по-късно едва ли го знаете, но може да проверите в google.

Заб: Ето как изглеждаше един телетекст с мачове на живо от тези години

Телетекстът на музикалната сръбска телевизия Пинк бе основен източник на информация за развитието на двата четвъртфинала в Шампионската лига, които се играеха в момента. Всъщност не таях някаква специална надежда или както се казва „поне да бием“.  

Спомням си, че не бяха изминали и 5 минути и двата мача „мигнаха“. Използвахме този израз, защото при отбелязване на нов гол целият мач започваше да премигва. Депортиво поведе с 1:0, а в същото време Порто вкара гол при гостуването на Лион във Франция. Посегнах към дистанционното, но нещата тръгваха добре… Когато нещо върви, промени не се правят. Загледах се в цифрите на екрана с надеждата, че отново ще мигнат. И това се случи… в 35-ата, а после в 44-ата минута. На полувремето Депортиво водеше с 3:0. Към тази минута бе на полуфинал. Аз нямах никаква представа кой е вкарал головете, защото това тогава не се изписваше. Когато 15 минути преди края мачът отново „мигна“, а цифричките изписаха 4:0 бях в еуфория. Нямате представа каква е тръпката да се молите надписите да замръзнат и да променят цвета си в края на срещата, което потвърждаваше крайният резултат. Това се случи. 4:0. Естествено после видях и голмайсторите – Пандиани, Валерон, Луке и Фран. Намерих начин и да изгледам целия мач, но тръпката от това да се молиш на едни цифри да мигнат трудно се забравя.

Всъщност какво представляваше мача – постоянни атаки на Ла Коруня, дори и при 3:0. С изключение на 1-2 момента в началото на втората част и в последните минути двубоя, в които Милан опита да вкара гол, господарят на терена бе един и носеше синьо-бял екипи.

Този мач остана в историята. Не само в историята на Ла Коруня и Милан, а и в историята на Шампионската лига. На полуфиналите СуперДепор отпадна от Порто на Моуриньо, който след няколко седмици вдигна трофея, но емоцията от двубоя на Рисор остава за цял живот.

Да! Със сигурност съжалявам, че нямах възможност или в крайна сметка не събрах смелост да изгледам срещата на живо, но пък и това си заслужаваше.

Преди няколко месеца се запознах с Жоан Капдевила, бивш национал и звезда на Депортиво от периода, за който ви разказвам. В момента той е директор в родния Еспаньол. Той бе в България за двубоя срещу Лудогорец. Казах му: „Здрасти, аз съм фен на Ла Коруня“, той отговори „Аз също. Помниш ли мача срещу Милан? Тази година обаче отборът е много зле“. Всъщност Капдевила не игра в този знаменит мач, бе титуляр в първата среща, но не и във втората, а на негово място бе опитния Ромеро. Това обаче са подробности.

Сега? Сега Ла Коруня е в дълбока криза. Пандемията с коронавирус хвана отбора в зоната на изпадащите в Сегунда дивисион. Бъдещето не изглежда да е СуперДепор!

Автор: Веско Вълчев

Как голямата пандемия на XX век помогна за създаването на Реал Мадрид

Невероятната история на един безкраен финал и единствената година без шампион на Германия

Тъжната история на Белия вълк, който вече 38 години е в кома

Момчето от предградието - Килиан Мбапе, който попита Зидан дали да се събуе преди да влезе в колата му

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS