Трансфер в Байерн Мюнхен е бил напълно реален, но в крайна сметка мечтата за голямата сцена се разминава. Вратарят на Лудогорец Хендрик Бонман разкрива, че през лятото на 2025 г. е бил само на крачка от преминаване в германския шампион. Интересът е бил „много конкретен“, споделя той в интервю за SPORT1. „Всичко между нас вече беше уточнено“, казва стражът, но в крайна сметка най-големият шанс в кариерата му остава неизползван.
Пътят на 32-годишния вратар е всичко друго, но не и обикновен. Като юноша е отхвърлен от Шалке, защото е твърде нисък. По-късно работи с треньори като Юрген Клоп и Томас Тухел в Борусия Дортмунд, преди кариерата му да го отведе през 1860 Мюнхен до България. Тук Бонман вече редовно играе на европейската сцена и говори открито за формиращите го треньори, огромния натиск за успехи в сериен шампион и пропуснатата възможност с Байерн.
Отхвърлен от Шалке, каляван от Клоп и Тухел
Кариерата на Бонман започва в школата на Шалке 04, където е обявен за неподходящ за вратарския пост заради ръста си.
„Бях пет години в академията на Шалке. Разбира се, условията там бяха най-добрите. Когато в отбора до 17 години се събраха два набора, имаше по-добри вратари, а аз в онзи момент бях твърде нисък – 1,71 метра. Тогава ме отсяха. На 15 години си мислиш: „Добре, отсега нататък ще играя футбол само с приятели“. Но бързо се появи възможността в Рот-Вайс Есен. Днес съм висок 1,94 метра.“
По-късно в Борусия Дортмунд той попада под ръководството на Юрген Клоп и Томас Тухел – двама треньори, които оставят ярък отпечатък у него.
„Юрген Клоп беше точно такъв, какъвто си го представяте. Бащинска фигура, винаги готов за разговор и с невероятен усет за хората и ситуациите. Той наистина успява да те накара да минеш през огъня за него. Особено като млад играч, бих направил всичко за него. Ако беше казал: „Сега ще оберем банка“, щях да го направя с него. Такъв е характерът му. Разбира се, не бива да забравяме, че и тактически е изключителен.“
За разлика от него, Томас Тухел е съвсем различен. „Мисля, че двамата не биха могли да бъдат по-различни. Тухел е абсолютен тактически специалист, фанатик на тема детайли. Всеки пас трябва да е точен, на тренировка топката трябва да се подаде на правилния крак. Той е буквално обсебен от перфекционизма. Може би понякога дразни с това и когато го слушаш шест пъти седмично, може да ти дойде до гуша. Но всеки играч, с когото съм говорил по-късно, е признавал: „Този човек наистина ме направи по-добър футболист.“
През Мюнхен до сериен шампион в България
След Дортмунд Бонман преминава в Мюнхен 1860, привлечен от традициите на клуба. „Аз съм футболен традиционалист. Хареса ми идеята да помогна на този голям традиционен клуб да се върне на върха. Може би тогава в мен повече говореше фенът, отколкото футболистът. В спортно отношение това не беше най-доброто ми решение, но беше правилната стъпка, защото научих много и срещнах приятели за цял живот.“
През 2024 г. той подписва с Лудогорец Разград, а мотивацията му е двойна. „Първо, перспективата да играя в европейски турнир. Обикновено е Лига Европа, но клубът е играл и в Шампионска лига. Второ, шансът да играя за шампион и сам да стана такъв. Да играеш на европейската сцена е най-великото нещо. Вторият аспект беше чисто финансов. За мен това беше утопично предложение. Когато възможността да играеш за сериен шампион и да се покажеш на международната сцена се съчетае с такова заплащане, за моите стандарти това е като шестица от тотото.“
С клуба печели титла и купа, но признава, че радостта не е била огромна, „защото това се приема за даденост“. Всяка победа се очаква, а след мач няма големи празненства. „Може да се сравни малко с Байерн Мюнхен, но тук е още по-очевидно. Има повече гняв, когато не спечелиш. В Германия разбират, че е човешко да загубиш мач. В България това разбиране не е толкова голямо.“
Контрастът между Европа и българската действителност
Бонман вече има два сезона в Лига Европа и описва разликата между европейските мачове и българското първенство като колосална.
„Разликата е толкова голяма, че едва мога да я опиша. В Лига Европа играеш на прекрасни стадиони, например в Андерлехт или срещу Лацио в Рим. В България повечето стадиони са наистина остарели. Някои не са ремонтирани от 60 години. На гостуванията понякога има само по 200 зрители. Терените също понякога са катастрофални.“
Животът извън терена в Разград е спокоен. „Отборът ни е много международен, с около 17 националности. Имам добри приятели в отбора. Разград е много малък град и няма какво толкова да предложи. Ежедневието се състои основно от тренировки, много мачове и пътувания. Обикновено имаме над 60 мача годишно.“
Разкрития за проваления трансфер в Байерн
През лятото на 2025 г. името на Бонман е свързано с Байерн Мюнхен. Той потвърждава, че историята е била напълно вярна.
Колко конкретен беше интересът?
Много конкретен.
Защо се провали трансферът?
В крайна сметка не бях нужен. Свен Улрайх продължи и поднови договора си. А всъщност всичко между нас вече беше уточнено.
Тази възможност би била връх в кариерата му. „Когато слухът се появи в медиите, осъзнах какъв ефект има и колко много съобщения получаваш изведнъж. Тогава разбираш, че Байерн не е обикновен клуб, а един от петте най-големи в света. Да тренираш ежедневно със звезди като Хари Кейн или Мануел Нойер би било връх в кариерата за всеки футболист.“
Въпреки това, той е приключил с тази тема. „Отписал съм тази възможност. Винаги казвам: шансът идва веднъж в живота. Може би ще дойде нещо друго. Всичко в живота си има смисъл.“
Договорът му с Лудогорец е до 2027 г. и той възнамерява да го изпълни. „Имах и имам много добро време тук и усещам, че в спортно отношение вече имам друг статут.“ А най-голямата му мечта остава „един-единствен мач в Бундеслигата“.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
