Бившият защитник на италианските грандове Ювентус и Милан, а също и на Аталанта - Матия Калдара, официално се сбогува с професионалния футбол на само 31-годишна възраст.
Новината дойде след дълга и мъчителна битка с контузии, която в крайна сметка го принуди да окачи бутонките. Калдара обяви решението си чрез отворено писмо, адресирано до самия футбол, в което описва физическите и психическите битки, през които е преминал.
Емоционално сбогом с футбола
„Бял лист, химикал. Затварям очи, издишвам. Отварям ги отново, дойде моментът“, така започва писмото на вече бившия защитник „Скъпи футбол, сбогувам се с теб. Реших да спра. Не, не беше лесно да го реша. Нито пък е лесно да напиша тези думи.“
Калдара разкрива, че повратната точка е дошла след консултация със специалист през юли. „Матия, вече нямаш хрущял на глезена. Ако продължиш, след няколко години ще трябва да ти поставим протеза“. Тялото ми ме беше предало. Този път, може би, завинаги, разсъждава още Калдара.
Кошмарът на контузиите и битката с депресията
Италианецът описва последните години като изключително трудни, белязани не само от физическа болка, но и от сериозни психически проблеми. Всичко започва след тежка контузия в коляното, получена в пика на кариерата му.
„Спомням си първата стъпка след сблъсъка: усетих как земята поддава под крака ми. Сринах се. Първо физически, после психически. Бях на върха в кариерата си, а след това за няколко секунди всичко се промени“, споделя той. „С времето се подобрих, но никога повече не бях добре. Никога. Не успях да се върна към онзи Калдара. Опитах, но вече не беше възможно“.
Да преследваш илюзия
"Тази гонитба на една илюзия ме съсипа. Исках просто да бъда това, което бях, да бъда себе си. Този сън се беше превърнал в утопия. Очакванията – моите и на другите, надеждата за нещо невъзможно, разочарованието: беше твърде много за главата ми, не бях готов. Не бях добре. Не бях себе си, дори с хората, които обичах. Тъга, разочарование, мрак. Не знам дали се нарича депресия. Но знам какво чувствах", пише Калдара.
От върха до тежкото решение
Калдара си припомня и светлите моменти – от първите тренировки, през мачовете с приятели, до мечтания пробив в големия футбол. Дебютът му като титуляр за Аталанта срещу Наполи на 2 октомври 2016 г. е моментът, в който осъзнава, че може да стане „Матия Калдара“. След години под наем в Серия Б, той най-накрая се утвърждава и се озовава в центъра на медийното внимание.
През последния август, в опит да се подготви за нов сезон, той преминава през инжекции с тестостерон (TRT), но без резултат. Лекарят му заявява: „Иглата не минава, няма място между тибията и стъпалото. Ти решаваш, но ако продължиш така, ще трябва да ти сложа протеза“.
„В този момент реших. Убедих се. "За какво да продължавам?". Какъв е смисълът на всичко това? Беше време да кажа край. Край на футбола и най-вече на страданието и празнотата, които ме съпътстваха от години“, пише Калдара.
"Най-накрая съм свободен"
В края на писмото си защитникът изразява благодарност към футбола, който е бил негов спътник в продължение на 25 години. Въпреки болката той признава, че тя също има своята роля. Решението да спре му е донесло облекчение.
„Чувствам се по-лек. Чувствам се свободен да бъда себе си, най-накрая. Поставям тази химикалка на масата. Мога да стана от този стол и да започна да вървя. Завесата се спуска. Сега на сцената е Матия“, завършва емоционалното писмо на бившия бранител на Аталанта, Ювентус и Милан.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
